СТИХОВЕ
ИН МЕМОРИАМ
Майко кърмилнице,
с три гладни лъва на герба си!
Мизерията е вече сакрална:
70 трупа
чакат в моргата непогребани
да им плати някой
таксата погребална!
Чакат с посмъртни
бради настръхнали.
И ни гледат
с мъртви очи завистливи -
че ние сме, майко,
7 милиона българи,
погребани живи!
2000 г.
ОЗВЕРЯВАНЕ
Все по-трудно прощавам.
Все по-лесно се възмущавам.
Нещо става със мен,
нещо става.
Едно дяволче в мен остарява!
Богове,
дайте ми сили
да изтърпя хората мили -
всички зинали, настървени,
всички хукнали
край мене, през мене!
Знам, че няма къде да се скрия.
Но поне да не хапя и вия!
2002 г.
ПЕСНИЧКА ЗА ПОДСВИРКВАНЕ С УСТА
Тоя праведен Божи свят
на дяволски косъм виси!
Ако ще да си
в най-дълбокия ад,
изтегли се за свойте коси!
Ако днеска си повален,
значи утре ще победиш.
Само едно помни от мен:
Сечи клона, на който висиш!
Тоя дяволски Божи свят
на твоята воля виси.
Ако ще да умираш от глад,
откажи им меда от оси!
И дори да си смъртно ранен,
значи в друг ще се преродиш -
само едно му предай от мен:
сечи клона, на който висиш!
2001 г.
ПРИЯТЕЛИ
На Жеко Христов
Нямам нужда от много приятели.
Стигат ми двама, трима.
Ала такива, че във сърцата им
рани от моите болки да има.
Ала такива, че техните радости
в мойте очи да греят.
В мойте редки и трудни празници
техните песни да пея.
Ала такива, че гарван ли грака,
гръм ли удари, свят ли помръкне -
даже и в гроба да знаеш, че някой
рови земята - да те измъкне!
1978 г.
САКРАЛНО
Не зная дали е заплаха пряка.
Или просто рекламна тенденция.
Всеки ден получавам по някоя
листовка от погребална агенция.
Дали зложелател си прави шегички?
Или Ангел-хранител ме информира,
че е време и моята търсеща душичка
да отлети
към философските глъбини на Всемира?
Само че аз не съм готов за отлитане!
И търся в Божиите закони пролука.
Защото - дявол знае защо - предпочитам
да наблюдавам Всемира оттука.
Въпреки трагичните недомислия
на твоите, Господи, земни творения…
Май и ти като мен още не си написал
най-доброто си стихотворение!
2006 г.
ВЕРУЮ
Може това да са хъшовски мисли -
всички ви искам светли и чисти!
От всяка корист, подлост, лъжа
кръвта се ядно в жили вълнува.
Нямаме право да живеем така,
сякаш Ботев не е съществувал!
Ако целуваш земя и жена -
с огнени устни целувай!
Нямаме право да любим така,
сякаш Ботев не е съществувал!
Ако враждуваш - не с дребна вражда,
ако заплюваш - с кръвта си заплювай!
Нямаме право да мразим така,
сякаш Ботев не е съществувал!
Още са нужни мъжки сърца,
още България за правда жадува.
Нямаме право да умрем така,
сякаш Ботев не е съществувал!
1973 г.
