Димитър Дублев

ФОТОГРАФИЯ ОТ 1943

Полицаите,
които набучиха на върлина главата,
седяха в полукръг
и не виждаха нищо друго
освен една монета;

кръчмарят,
който пресече площада,
не виждаше нищо друго
освен буренце -
победителите трябваше да пият;

попът,
който пресече площада,
не виждаше нищо друго
освен кадилница -
падналият трябваше да бъде погребан;

грънчарят,
който не погледна главата,
мислеше за стомната,
която трябваше да довърши за жадните;

ятакът
мислеше за хляба,
който трябваше да носи на гладните;

железничарят - за цистерната,
която трябваше да пламне довечера;

поетът - за земята,
кръгла и бунтовна;

майката не видя нищо.

Единствени децата
стояха учудени:
те виждаха батьо си
по-висок,
отколкото беше.

СЕЛЯНИН

Той постила бяла кърпа. Слага
чесън, хляб и сирене. Нарязва
две-три кръгли обици от зрели
валчести домати. С длан обърсва
своя мокър нож. Обядва седнал,
със кръстосани под себе си нозе.
Става му трапеза цялата земя.

ПРИКАЗКА

Цяла нощ препускала гората
с буйния дъждовен вятър.
Бягали върбите край брега
с хубави еленови рога.

Дълго тънконогите брезички
бързали и плачели самички.
Сутринта дошли в една земя,
дето си живеела сама

зимата в къщурчица от захар.
Слънцето било там много плахо.
Сребърни растели дървесата.
Нямало ни студ, ни вятър.
Нямало ни сън, ни тъмнина.

Само сняг и само светлина.

ВЪОБРАЖЕНИЕ

Исках да бъда
най-бързият.
Исках да бъда
Ахил.

И както си бях наумил,
се вмъкнах в колата,
без да имам кола,
подкарах колата,
без да зная да карам,
препуснах колата,
без да спазвам
знаците за забрана,
знаците за предупреждение,
знаците за задължение,
без да гледам
населените пунктове,
и развих 220 км,
и убих 120 души,
които много обичах,
но които не бях забелязал,
докато стигна
крайната точка.

Аз бях най-бързият.
Ахил бе убил само Хектор.