ЖЕРАВИ
ЖЕРАВИ
По небето мълчаливо
се зачува дрезгав глас
все по -ясно, приветливо -
жерави летят над нас.
Преорават се нивята,
жълти листи капят вред,
зачерняват се полята -
жерави летят напред.
Остър вятър ей повява,
есента студена веч
близка зима предвестява -
жерави летят далеч.
Няма веч цветя и песни,
няма вече слънце тук
с жарки си лучи да блесне -
жерави летят на юг.
Другаде е сега лято,
другаде зад морский шир,
там далече по земята -
жерави летят без спир.
И човека, ах, да има
като жерава крила
да избяга тая зима
на страдания и тегла.
По небето мълчаливо
се дочува дрезгав глас
все по-глухо и сънливо -
жерави летят от нас.
1903
БЕЗРАБОТИЦА
Сутрин излизам с вяра последна,
вечер се връщам с празни ръце,
в къщи не смея право в лице
жената гладна да я погледна…
„Жено, прощавай, напаст голяма -
работа никъде няма!”
Минала зима, идвала пролет,
но аз не виждам слънце и ден,
аз виждам само глад и неволи:
скитам и моля, тъй, примирен,
тук господата, тамо ратайте:
„Работа, работа дайте!”
Нито съм болен, ни мързелив съм,
нито сакат съм, ни глух и сляп,
даже на звяра пища не липсва,
за мен -човека - няма и хляб!
Днеска благува само злодея.
„Работа, работа де я?”
1926
——————————
пища (рус.) - храна
СЛЕД ПЕТДЕСЕТ ГОДИНИ
На тържествата в Оборище околийският началник
произнесе възторжена реч…
Из вестниците
От Оборище до Вола
бляска героичний път,
в пурпура на ореола
великани се редят…
След Каблешков исполинът
ей Бенковски - тоз титан,
като метеор преминал
през възкръсналий Балкан.
Петдесет години вече!
А по-живи са те днес -
и безсилна всяка реч е
за прослава и за чест.
Не безсилни - светотатски
речи се отправят тем
от витии, с бяс злорадски
що коват за нас ярем…
А народът гол и гладен
клати клюмнала глава,
той - добитъкът параден
в тез „народни” тържества.
И Бенковски, и Каблешков
питат със тревожен глас:
„Все ли тегне иго тежко?
Все ли турско е у нас?”
1926
