ДРУГИЯТ
ДРУГИЯТ
Един от нас, до нас стоял
и смял се с нас, и плакал също,
един от нас, в катрана врял,
от кал скроен, си няма къща.
Каква съдба! Мажорен сън
с гевреци топли… Тая зима
извън от нас вали навън.
А в него зимата я има.
Един от нас за нас - палто…
Без свян и хляба си залага.
И само той като листо
виси на болната до прага.
Къде ли спи? Върху снега?
Върху ковчег прогнил? Не знаем.
На хляб и сол ли е сега,
в колиба кучешка назаем?
А ние с къщите… Гълчим
дори и хляба си насъщен.
И слуша той, за нас скърби -
човекът, който няма къща.
ВМЕСТО ИКОНА
Когато те видях и заобичах,
убиецът бе вече те събличал,
бе ровил в теб с коварните си устни
и плюл на теб преди да те напусне.
Подарък бе ти дал - тъга за двама,
да отнесеш подаръка във храма
на моята душа, вместо икона
да се излегнеш гола на амвона.
Когато те видях и заобичах
с косите ти олтара си обкичих.
И как съм те допуснал до олтара?
Душата ми гори, по теб изгаря.
Ти тежък кръст за дните ми гласеше -
да ме направиш тъжен, беден, смешен
и сам, макар че цял живот сме двама.
На смърт да ме осъдиш в твойта драма.
Да шестваш пак - прекрасна като огън
за бедните души - и да не мога
да ги спася от теб, защото ти не си момиче,
а смърт, до смърт която съм обичал.
