Димитър Дублев

КРАКА

Краката, да, краката
са мярка на земята,
аршин на дължините
на пътя и на дните.

Крака красиви, бели,
крака помургавели,
крака с чорапи тънки,
крака с обувки звънки.

Краката се разхождат,
посрещат, съпровождат,
на дансинга танцуват
и тичат, и лудуват,

и скачат стъпалата
на служба и заплата,
крака, що любим множко…

Блазе ти, о, стоножко!

ОБЛАЦИ

Над най-високата
човешка стряха
огромни облаци
в деня вървяха.

Те бяха върли
глутници подбрали
от вълци,
от хиени
и чакали.

Сдушиха бърже
слънцето в простора,
подгониха
излезналите хора,

пометоха
листа и песен плаха,
гърмяха и трещяха,
и вилняха.

Напуснали
най-сетне небесата,
във кал
превърнаха се
на земята.

НАИВНОСТ

Представя си, че се подпира
на гръб приятелски и як,
а никак и не подозира,
че му подлагат само крак.

В МЕНАЖЕРИЯТА

Вечерта, прибирайки се в цирка,
мушнал в джобове ръце, аз свирках.
В клетките лежаха мълчаливи
жълти лъвове с големи гриви.

Всичко тихо бе, дорде намеря
и запаля в тъмното фенера.
След това със ревове страхотни
срещнаха ме страшните животни.

Духнах и угасна светлината.
Скоро въдвори се тишината.