Димитър Дублев

КРАТКА ЛЮБОВ

Те във киното се запознали -
бяха на един и същи ред,
касиерът като папагала
даде им билетче за късмет.

Завъртя се филмът по-нататък.
Като светна белият екран,
станаха и нашите познати,
тръгнаха на малък ресторант.

Но по пътя спря ги дъжд нечакан,
скриха се под някакъв балкон.
Дълго разговаряха във мрака
за романи, филми, телефон.

Срещите започнаха несмело.
Изведнъж пристигна любовта:
той поиска да заминат в село -
две недели все мълчеше тя.

След това се отчуждиха двама.
Разговор завързваха едва.
Каза й, че дълго ще го няма,
безучастно кимна тя с глава.

На перона чака разтревожен.
Не дойде тя в път далечен, нов.
Релсите отрязаха с два ножа
нишките на тяхната любов.

НОЩНА СЛУЧКА

Снощи влязох в моята квартира,
изненадан се стъписах сам -
сянката ми тя едва побира:
как съм станал толкова голям!

Наедряла от човешки грижи,
тъмна виждам своята глава,
две ръце грамадни бавно движех,
сякаш носех някакъв товар.

Ако някой беше ме съгледал,
дълго би се чудил кой съм аз.
Как да се похваля на съседа -
спеше той и хъркаше на глас.

Бях единствен буден на етажа.
Лесно можех всичко да руша,
щом съм толкова голям и важен -
себе си така да утеша.

Съблазнително е да си страшен!
Отговорност е да си голям!
Сепнах се и лампата уплашен
угасих във свойта стая сам.

ЕСЕН

Все по-скъпа става светлината.
Вече мръзнат хората, света.
Да не гони яростният вятър
слънцето от есента,
дават му бакшиши дървесата -
жълтите стотинки на листата.