Илиана Илиева

ГЛОБАЛЕН ГЛАДИАТОР

„Император Цезар Веспасиан Август заповяда
този нов амфитеатър да бъде издигнат
с плячката от войната”.

„Imp.T.Caes.Vespasianus Aug. Amphitheatrum Novum
Ex Manubis Fieri Iussit”

Сега светът е постмодерен колизеум.
Народите са гладни, юродиви гладиатори,
но някои все още само гледат -
без хляб предъвкват яловите зрелища.
Уж всеки знае кой е императорът,
но никой името му не зове -
кой призовава името му всуе?
Той ни е брат, другар, спасител,
той винаги е пурпурен и прав -
особено щом стъпим на арената -
в свещената обител под краката му:
за да воюваме за свободата,
за да я вземем - шепа кръв - от пясъка,
да загребем живота на съперника -
тъй робски предан само на смъртта.
Един след друг се спускаме към центъра -
по-близо, все по-близо до геройството,
все по-изпосталели за победата
и диви - както нивгаш досега.
Пропадаме към онзи миг падение,
когато ще ни тласне силно славата
току пред взоровете на милиардите,
ще ни забие в паметта на пантеоните -
на вечните, но смъртни имена -
към късите възторзи на владетеля…
Докато за последен път гръкляните
изхрипат - Ave! -
и премълчат - Защо?

ВЯТЪРЪТ НА ИЗМАМАТА

Ни хлябът хляб, ни сирене от мляко.
Кой вятър до измама ни довея?
Не знам какво нататък ме очаква,
но хич не ми е вкусно да живея.

Надеждата налива свидни пити
в нетрайните килии на пчелина.
Но толкова горчилки са изпити,
че иде ми и аз да си замина.

Да спра в дъха на песен или притча,
на спомена в душата пещериста.
Ако при мен лъжата не дотича,
аз ще повярвам, че живях на чисто.

ОБЛАГОРОДЯВАНЕ НА ХРАСТАЛАЦИТЕ

Говорим си за Буш, не за любов.
Бърбори хлад - без капчица горещо.
И никой не е утрешно готов
глобалната илюзия да срещне.
Сега е ясно всичко - като в храст,
на който пада свърнала комета.
И този храст избухва между нас
и ни засенчва с димки на кълбета.
По същество сме общо взето в час,
но несъществено сме разделени
и всеки цвят, разцъфнал вътре в нас,
е пукот от различни две вселени.

ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ НА ХЛАДИЛНИКА

Нощта дойде безхлебна, с две горчици.
И нито блокче млечен шоколад.
С парче - наполовина годна, пица,
със кетчуп, спечен с цвят на мармалад.
Сега единствено от нас зависи
какво ще си приготвим за вечеря.
Дали да се усмихнем, има смисъл,
или замислени ще се чумерим?
На младини ми беше много лесно -
свободна бях, без пукната стотинка,
и по витрините валяха светли песни,
но бях самата себе си, саминка.
Пак бих се шляла, ала се оглеждам -
теб тегли ли те в същата посока?
Очаквам с любопитство, не с надежда,
да избереш - разходка или стока.
Едва отпосле ще си драсна нещо,
та ако мога вече да пресмятам -
да видя в тебе, другият отсреща,
дали съм още себе си, самата.