СТИХОВЕ

Златка Тименова-Вълчева

***
Луната
По-бледа от себе си
Облакът се отдръпва уплашен

***
Малки слънца
Сред клоните на дюлята
Погледнахме се есенно

***
Сянка от отронен лист
Пълзи по стената на олтара
Знак от Него?

***
Времето
Ме подгони
Изгубих
Дните си

***
Думите сплетоха
небето и земята
Уплашена птица-
Стихът отлетя

***
Времето минава
през нас
Отнася каквото му хареса

***
Зима
Вятърът съблича брезите
Те потръпват свенливо

***

Очите ни изтляха
с огъня на надеждата.
Превърнахме се
в надежда.

***

Прозорецът наряза
деня ми на квадрати.
В един оставих спомен,
в друг - поглед,
в трети - любов…

***
Прашец от пъстри
крила на пеперуди
изтече между пръстите ми…
Тичах след
летящите пеперуди
от детството.

***
Наоколо всичко е чуждо.
Хора, улици, кръстове…
Само студеният камък е познато топъл…

***
Бяла лястовица.
Бяла лястовица.
Повтарям като мантра.
И не чакам…
бялата лястовица.

***
От очите на децата
струи божествена светлина…
Майките не знаят, че са родили
смъртни.

***
Животът ме подгони.
Потърсих спасение
в бялото поле…
на дните.