Христо Черняев

СМЪРТТА НА РОЗАТА

                    На Андрей Германов

Бе цъфнала на храстче зелено
и бурята я свари. Град и дъжд
я удряха два часа настървено.
А тя в живота влюбена веднъж,
тъй жилава, се люшкаше като играчка
в ръцете на ревящата стихия…
И бурята успя да я надвие,
откъсна я и сред калта я смачка…
Спря бурята.
Край пътя, от порой разровен,
доведен там от погледа си плах,
случаен пътник, тих и очарован,
до храстчето оголено стоях.
И изведнъж гальовно ме докосна
на лек ветрец невидимия лъх
и над земята, светнала и росна,
усетих нейния уханен дъх.
Каква съдба! -
В най-тежкото страдание,
в часа на сполетялото я зло
последното й трепетно дихание
целувка към живота е било!
И този дъх се сливаше напълно
над нивите със синкавия дим
и носеше се чудно и безмълвно
като изпят за красотата химн.
Летяха птици. Смееха се хора.
Зрънца кълняха в тая земна твърд.
Наоколо сияеше простора
и нищо не напомняше за смърт.