Едуард Хлисталов

превод: Георги Ангелов

През април 1924 г. московските вестници съобщили, че председателят на обществото на московските офталмолози Сергей Селиванович Головин на научна конференция се е изхитрил да произнесе черносотническа реч. Няколко лекари, далечни роднини на вождовете, постоянно третирали и провокирали световно известния очен лекар. По време на последния му научен доклад от залата се разнесъл гръмък глас, обвиняващ Головин в лекуването преди революцията на мракобесническа персона - великата княгиня Елизавета Фьодоровна, на което професорът отговорил с непредпазливата фраза:

- Впрочем, по нравствени качества великата княгиня превъзхождаше някои, седящи тук…

Това било и цялата му т.нар. реч, но не можели да му простят дързостта. В “Правдa” се появила статия, в която автор, под псевдоним, без доказателства написал:

“Професор Головин беше вдъхновител и първи организатор на черносотническите шайки в Одеса през 1905-1906 г. и през следващите години…”

Дълго преди революцията обвинените в черносотничество граждани, обучените зад граница, такива като Каляев и Сазонов, разстрелвали, хвърляли в прозорците на домовете им гранати, взривявали каретите им. А след Февруарската революция ги хващали и ги разстрелвали веднага. Само броят на разстреляните свещеници от руската православна църква към 1923 г. бил над 40 хиляди. Обвинението в черносотничество и антисемитизъм се считали за най-ужасните престъпления.

Съдбата на изтъкнатия 58-годишен лекар, автора на редица открития и десетки научни трудове, учителя на академик Филатов, била решена…

Вечерта на 20 ноември 1923 г. поетите Сергей Есенин, Сергей Кличков, Алексей Ганин и Пьотр Орешин седели в столовата (ул. Мясницкая, №28) и разговаряли. Те забелязали, че на съседната маса непознат напрегнато се вслушва в техния разговор. Откровеният Есенин гръмко заявил:

- Излейте му бирата в ухото!

И четиримата се обърнали към непознатия с недоволство, че ги подслушва. Той излязъл на улицата и след минута се появил с двама милиционери, с искането да арестуват поетите. Никакви протести не помогнали, поетите били арестувани.

Непознатият се оказал някой си Марк Роткин, дошъл в Москва от Виленска губерния. Той дал показания, че уж двама от арестуваните “говорели, че за съществуването на черната борса са виновни същите евреи-борсаджии, поддържани от “техните Троцки и Каменев”. Такова оскърбление на вождовете на руската революция ме възмути от дън душа, и реших да заявя за това в отделението на милицията за съставяне на протокол…”

Поетите твърдели, че не са казвали никакви хули срещу Троцки и Каменев, а Ганин отбелязал: “Аз съм доброволец на Червения фронт от 1918 г., жертвах лично живота си, благодарение на вдъхновяващите указания на другарите Троцки и Каменев, призоваващи всички работници в защита на пролетарските интереси…” Сергей Кличков също бил доброволец в Червената армия.

Само намесата на влиятелни литератори от еврейска националност позволила да бъдат освободени под стража Есенин и неговите приятели. Но московските вестници ежедневно публикували статии от името на работници, искащи разправа с поетите за техния фашизъм и антисемитизъм. Делото било предадено в секретния отдел на ГПУ.

На 2 декември в Дома Херцен (сега Литературният институт) се състоял другарски съд над четиримата поети, който не открил в действията им наличие на престъпление и се ограничил с осъждането на поведението им. Същевременно съдът осъдил Лев Сосновски за организиране на подстрекателски статии и разпалване на междуетническа вражда.

Но съдбата на поетите била решена.

Москва. 2 ноември 1924 г. Началото на Тверска улица. Студено и ветровито. От евтината гостилница на улицата излезли двама. Един от тях бил в старо износено палто. Те си говорят за нещо, без да забележат, че ги обкръжават здрави, мутрести, млади мъже.

- Стой! - командва тип в кожена куртка. - Не мърдай! Арестуван си.

Ганин се вгледал в бърнестото, с хищен ястребов нос лице на чекиста.

- На какво основание?! Покажи ми заповедта! - И тутакси забелязал, че спътника му го няма. Ганин бил грубо сграбчен, извили ръцете му, повалили го на земята. Случайните минувачи се пръснали.

…Автомобилът влязъл в двора. Изтракали железните врати. Тук вече са го замъквали с Есенин. Чекистите действали мълчешком, звучно пръхтели, но знаели работата си. Жора Врачов измъкнал от вътрешния джоб на палтото изписани с молив листове, радостно се усмихнал и всички облекчено въздъхнали. А самият Жора, прескачайки стъпалата, побягнал да покаже листовете горе, на самия Хенрих Ягода.

Алексей бил оставен сам. Той изобщо не можел да разбере как листовете, предадени от него на Вяземски, са се оказали в джоба на палтото.

Отвели Ганин в приготвената килия. Затворили го и… го оставили, незабравяйки да прикрепят към него няколко платени провокатори, които по специална програма започнали психологическа обработка на поета. Тези арестанти по цели часове внушавали на Алексей необходимостта да си признае всичко, да се разкае. “Даже и да си невинен, кой ще те слуша? Щом има човек, чекистите ще му намерят член! Има ли признание, не разстрелват…”

На десетия ден Ганин бил извикан на разпит. Дали му да попълни анкета, която започвала с предупреждението, че лица, даващи неверни сведения, ще бъдат подложени на най-строга отговорност.

Алексей не скрил нищо, записал всичко както си е, че е роден на 27 юли 1893 г., че в никаква партия не е членувал, посочил всичките си роднини. Арестуван бил на улицата по недоразумение. Иззетите от него ръкописи със заглавието “Тезиси” били глава от новия му роман…

И всичко заради княз Вяземски. Залепил се за него: напиши статия за зверствата на съветската власт. Той се стягал за Париж, при брат си, там щели да отпечатат тази статия и дори щели да изпратят на Ганин хонорара. Първия път Алексей напечатал “Тезисите” на пишеща машина. Онзи поискал ръкописния текст. От ръкопис няма как да се откажеш…

“Изцяло отговаряйки за думите си пред съда на всички честни хора, пред съда на историята, ние категорично твърдим, че в лицето на господстващата в Русия РКП (Руска Комунистическа Партия - бел. прев.) имаме не само политическа партия, но и войнстваща секта от крайни фанатици - човеконенавистници, напомняща, ако не по форма със своите ритуали, то по същността на своята етика и избирателна дейност, средновековните секти на сатанаиловци и дяволопоклонници. Зад всички думи за комунизъм, свобода, равенство и братство между народите се крият смърт и разрушение, разрушение и смърт. Достатъчно е да си спомним онези събития, по които все още не е изсъхнала кръвта на многострадалния руски народ, когато по призив на тези сектанти-комисари побеснелите, въоръжените от глава до пети, въодушевявани от еврейски дегенерати, банди от латиши, безпощадно тероризираха беззащитното селско население, а всички здрави хора откарваха към братоубийственото клане, когато при най-малкия намек за отказ всеки беше убиван на място, а от осиротелите семейства отнемаха всичко, което попадаше под погледа им, започвайки с последната крава и завършвайки с последния пуд ръж и десет яйца. Когато за отказ от погромаджийство се изгаряха цели села и се изколваха цели семейства. Ето откъде дойде тази така наречена класова борба, тази така наречена “спасителна гражданска война”.

След първата психологическа обработка започнали да притискат Ганин с друга. На 11 ноември го преместили в единична килия. Затворниците, преживели в единична килия целия ужас на неизвестността, когато ги заплашвал разстрел, писали, че след няколко дни получават болезнени зрителни и слухови халюцинации. Изтощението на физическите сили води до загуба на ориентацията във времето и пространството. В единочка арестуваният губи сили за съпротива.

Но Алексей не се предал. Той признал, че е имал бегли познанства с братя Чекригини, у които дори нощувал няколко пъти. Чекистът Абрам Славатински упорито настоявал да даде показания против професор Головин, но Ганин категорично отричал каквато и да е престъпна връзка с този изтъкнат лекар. Да, два пъти при случайна среща разговарял с Головин за изкуство, литература, философия и това е всичко…

Ганин така и не научил в какво конкретно го обвиняват. Той поискал да му дадат в килията хартия и няколко дни писал показания по делото:

“…Никога не съм се подготвял за политическа работа. Исках да работя само в художествено-литературната област. Не съм написал нито една социално-политическа книга и не съм членувал никога в каквато и да е политическа партия. Но винаги съм бил гражданин и според силите си съм се стремял да помагам на трудовия народ - селяните и работниците - да се измъкнат от социално-икономическия гнет, в който се намират, и в който се намирам и аз. От осем годишна възраст работех с баща ми по околните села, по заводи и фабрики, в Сухонски район (Вологодска губерния). От дете видях и остро почувствах царящата несправедливост: за едни вечен труд и мизерия, за други - охолство и безделие. Но за да служа не само със слово, но и с дело, от дете разбрах, че трябва да уча. И до ден днешен, през целия си живот, изнемогвайки в борбата за парчето хляб, продължих да се уча и същевременно да се занимавам с литературна работа…

…Всички мои творби, особено последната, бяха планирани приблизително за 10 години, те се нуждаеха от някаква, макар и минимална осигуреност, която изобщо нямах. Напротив, оказах се в крайно отчаяно положение, без работа, без стая, без пари. И така продължи от септември 1923 г. до деня на ареста. Хранех се най-често в кафето на Съюза на поетите “Домино”, по-късно “Алказар” и “Яхъра на Пегас”, а нощувах, където ме застигне нощта.

Така че моята конспиративност не е нищо повече от хронично безпаричие и отсъствие на стая… В тези тезиси не издавам никаква държавна тайна, защото никаква тайна не знам. Това е, което се обсъжда всеки ден в официалната преса, и онова, което повтаря образованата и необразованата тълпа на Русия и Европа…”

По делото на “Ордена руските фашисти” били привлечени: 1) Ганин; 2) Пьотр Чекригин, 23 г., поет; 3) Николай Чекригин, 22 г., поет; 4) Виктор Дворяшин, 27 г., поет и художник; 5) Владимир Галанов, 29 г., поет; 6) Григорий Никитин, 30 г., поет; 7) Александър Кудрявцев, 39 г., словослагател; 8) Александрович-Потеряхин, 32 г., литератор; 9) Михаил Кротков, 44 г., юрист; 10) Сергей Селиванович Головин, 58 г., лекар; 11) Борис Глубоковски, 30 г., артист, литератор, режисьор; 12) Иван Колобов, 37 г.; 13) Тимофей Сахно, 31 г., лекар; 14) Евгений Зауголников, 22 г. Тези лица не само не са членували в “Ордена”, но и повечето от тях никога не са се виждали. В обвинителното заключение не е назован нито един факт за нарушение на закона, нито един случай на каквото и да е престъпление. По-нататък там е написано: “…Считайки следствието по настоящото дело за завършено и намирайки, че по силата на някои обстоятелства да се предаде делото за гласно разглеждане в съд е невъзможно - предлагаме Президиумът на ВЦИК на СССР да произнесе по делото на А. А. Ганин извънсъдебна присъда”.

Секретарят на Президиума на ВЦИК на СССР Енукидзе, на 27 март 1925 г. еднолично взел решение за извънсъдебна присъда, разрешавайки на колегията на ОГПУ да се разправи с “фашистите”. “Антифашистите”, взели участие с кървавите си ръце по фалшифицирането на делото, се страхували от гласността. Какви “някои обстоятелства” имали те предвид, твърдейки, че делото не трябва да се гледа от обикновен съд? Разбирали, че тяхното “дело” пред публика ще се спука като сапунен мехур.

“Антифашистите” В. Менжински, Г. Бокий (един от организаторите на концлагерите в страната, разстрелян като враг на народа) и Я. Петерс (по чудо избегнал смъртно наказание в Англия за убийството на двама полицаи при разбойническо нападение, разстрелян като враг на народа) заповядали да се разстрелят Ганин, братя Чекригини, Дворяшин, Галанов, Кротков. На Борис Глубоковски и на Александрович-Потеряхин дали по 10 г. концлагер в Соловки, съдбата на останалите е неизвестна.

Спомняйки си уроците на историята, постоянно ме измъчва въпросът: кои в действителност са фашистите?