Стефан Станчев

…А много струва и една друга старина. В една падинка покрай рекичката, почти на края на града, още струи чешмата Сютлийка. Тук, зад дървеното мостче, покрай шест млади тополи водата й шурти от железния чучур и дълбае каменното й коритце. И Каниц я сварил на това място и я нарисувал в книгата си. Не помнят никополчани водата й да е спирала някога. Все бълбука и сякаш разказва поемата, която е изписана с латински думи на мраморната й плоча. Тази стихотворна епитафия, оцеляла през вековете, няма равна на себе си в световната летопис.
По времето на император Марк Аврелий (161-180 г.) някъде из Долна Мизия живял младият финансов чиновник Фронтон. Той овдовял скоро след женитбата си. И в памет на любимата си жена Елия написал тази стихотворна епитафия. Нейния текст изрязал на надгробната мраморна плоча, която по-късно била взидана в никополската чешма Сютлийка. Преди 70-80 години френският археолог Дежарден се отбил да пие вода от чешмата и приковал очи в плочата. От мъртвия латински текст възкръснала красивата земна любов на неизвестния Фронтон към неговата съпруга Елия.
Бих искал да цитирам изцяло тази поема, но и няколко стиха от нея говорят за високата й поетична и нравствена стойност.
……………
Завинаги нека почиват в цветя
останките скъпи на моята
Елия мила, положена в гроба…
……………
Трудолюбива и сръчна на вретено,
тя бе и грижовна за мъжа си
в домашното огнище
и щедра за него в любовта…
……………
Когато мене няма да ме има -
който и да си, владетеля на този гроб,
незнайни друже мой,
молбата ми, отправена към теб, изслушай:
окичвай гроба със цветя,
за да остане незасегнат от удара на вековете…
……………
И всеки шум, и всяка суета
с поклон и почит да отмине край земята,
която носи в недрата си
останките любими…

Развълнуваният Дежарден се отплатил на вдъхновения от скръб Фронтон с лирично стихотворение. Би трябвало и никополчани да се отблагодарят за тоя подарък на историята. Те могат да укрепят по-добре чешмата на Елия, да засадят цветя и дръвчета около нея, да я пазят от повреда. Сега плочата е силно протрита и зеленясала по средата, а казват, че в Народния музей още нямало отливка от нея. Дано са ме излъгали. Такъв изумителен паметник не се среща под път и над път. Той трябва да се пази като неповторима скъпоценност.

1987