ПРОТИВ КОЩУНСТВОТО С ПАМЕТТА НА ГЕО МИЛЕВ

Някак незабележимо за широката общественост преди време  по страниците на един-два централни всекидневника са разви  полемика с участието на писателите Леда Милева и  Никола Инджов - почетен председател и председател на Международната фондация “Гео Милев”; поетите Георги Константинов, Рашко Стойков, Бойко Ламбовски и Валери Станков - носители на Международната награда “Гео Милев”; журналистът   Христо Христов и  правистът Тотьо Бакалов. Поводът бе решението на старозагорските общинари да се  постави мемориална плоча с имената на осъдените от Народния съд през 1945 година старозагорски граждани  не другаде, а на фасадата на Драматичния театър “Гео Милев”. Това решение предизвика полемиката, която  поместваме тук. Да добавим, че въпросът още не е приключен. Надяваме се в отклик на публикацията да получим мненията на нашите читатели като израз на обществено мнение, от което чалгаджийските нашенски телевизии, радиостанции и жълти вестничета не се интересуват.


НА КОГО ОТГОВАРЯТЕ, СТАРОЗАГОРСКИ ОБЩИНАРИ?

Протестна декларация на Международната фондация “Гео Милев”
 

Предстои старозагорските общински съветници  да приемат едно решение, което едва ли прави чест на прочутия град на липите и поетите. Представители на СДС,  ВМРО и “Атака”  наново  излизат с предложение  за “поставяне на паметна плоча в памет на избитите граждани, политически и обществени дейци от Народния съд в град Стара Загора” (Правописът тук и по-нататък в  предложението е техен). Досега два пъти  подобно начинание  не е намирало място в дневния ред на сесиите на Общинския съвет, сега обаче  откровената политическа  агресия е   предвидена за заседанието на 29 юли, четвъртък.

Ето мотивите на вносителите:

“През месец март 2010 г- се навършиха 65 години от процеса,  наречен “Народен съд”, чрез който бяха произнесени и изпълнени смъртните присъди над десетки политици, интелектуалци, офицери от армията и полицията  и граждани на Община Стара Загора. Бяха избити за това, че защитаваха интересите на своя град и държава и  поставяха българските национални интереси над всичко.

 Присъдите са произнесени пред сградата на Драматичния театър “Гео Милев”.

Ние общинските съветници от  различни политически  сили, смятаме че този въпрос трябва да получи  достоен отговор”…

“Достойният отговор” според тези “различни политически сили”   е като се постави паметна плоча върху западната фасада на сградата на Драматичния театър “Гео Милев”.

Това предложение напомня  отхвърления от испанския народ опит Франциско Франко да смеси костите на фалангисти и републиканци в известния мемориален комплекс  недалече от средновековното просветно средище  манастирът  Ескориал. В Стара Загора като интелектуална опора   е избрана сградата на Драматичния театър “Гео Милев”. Вероятно  за да се  постигне в света на мъртвите побратимяването, което не бе възможно в света на живите.

Уви, във времената на Народния съд не помирението, а възмездието създаваше националната психологическа обстановка и не само в Стара Загора бяха осъдени на смърт хора които не бяха извършили приписаните им престъпления. Повтори се всъщност случая с Гео Милев, защото именно той  не бе нито политик, нито  кадрови офицер от армията или полицията. Както пише Асен Златаров за него, “През тежките и усилни години на войната Гео замина за там, където не бе неговото призвание, но той изпълни достойно своята служба: бе му дадена да върши отговорна и опасна работа и той я върши с всичкото отрешение на честен човек. Пръсна се слух, че е убит. После се научихме, че е тежко ранен… Как бе оцелял, бе истинско чудо!”.

Оцелял бе с  цената на зрението си и  в  едната си очна орбита носеше изкуствено стъклено око.  По това око, намерено в  травмиран череп, бе идентифицирано лобното място на поета.

 В смъртта всички са равни, но ако има олицетворение на немалкото невинни жертви у нас, то безспорно символът е Гео Милев. Той бе невинен като Исус Христос и  подобно на него,  “Гео дойде между нас и донесе тръпката на новото… Той дръзко, уверено и с поток от велеречия развяваше знамето на едно новаторство, което и увличаше и смущаваше… Европеизиран и космополит, Гео бе наистина една живителна струя за всички, които дружаха с него, увличаха се по неговите видения за една нова българска духовност…  И той пое своя път: поет, драматург, есеист и критик се очертаха и крепнеха у него. Индивидуализмът му бе направил крут завой и той се приобщи към потока на многото, които войната събуди за друг поглед и друго разбиране задачите на живота… Друг бе станал в схващането си за живота Гео, но бе останал същият по възторженост пред делото на духа и вярата в тия, които дават чрез своите видения и творческо прозрение смисъл и  оправдание на живота”… (Асен Златаров).

На кого отговаряте днес, старозагорски общинари?

Нима на Гео Милев искате да припишете историческото обстоятелство, че след жестокото му  убийство възмездието не се превърна в примирение?

Защо не прочетете публикуваните  документи от периода на изчезването и издирването на Гео Милев от семейството му, както и документи от съдебния процес (през 1954 г.) срещу генерал Иван Вълков и група физически убийци на отвлечени през 1925 година антифашисти.

Защо искате в  духовния център, какъвто е Драматичният  театър “Гео Милев”, да вградите други съдби, които навярно заслужават съболезнования, но едва ли се равняват по обществена значимост с гениалния творец, който  пръв измежду всички прозря  националната ни култура като съставна част на европейската, и приложи европейски критерии в оценката на литературата, театъра, пластическите изкуства от началото на двадесетия български век.

От името на членовете на Международната фондация “Гео Милев - общественици, литературни историци, изкуствоведи, театрални изследователи, преводачи на поезията му на чужди езици, носители на Националната награда “Гео Милев” -  ние протестираме срещу включването в дневния ред на предстоящата сесия на Общинския съвет в Стара Загора на предложението за поставяне на друг паметен знак на сградата на Драматичния театър, отдавна удостоен от старозагорското гражданство и  историята с името на Гео Милев!

 

За Международна фондация “Гео Милев”:

Леда Милева, почетен председател
Никола Инджов, председател


 
НЕРАЗУМНО Е!

НЕДОСТОЙНО Е!

Декларация на Международна фондация “Гео Милев”

Отново сме принудени публично да протестираме  срещу намерението на  някои политически сили в Стара Загора да се  постави на Драматичния театър “Гео Милев” паметна плоча  за осъдените от Народния съд местни граждани. Агресивното политическо решение е мотивирано с обстоятелството, че присъдите са били огласени от стълбището на театъра… Все едно на сградата на  Международния трибунал в Нюрнберг да  сложат паметен знак за нацистите, чиито присъди бяха обявени там. В старозагорския случай също става дума за предимно армейски  и полицейски началници. Едва ли е необходимо именно днес  да влизаме в дискусия за историческата целесъобразност на Народния съд,  но все пак трябва да напомним, че в България  той бе  идентичен с подобни институции в повечето европейски страни, възникнали в резултат на Втората световна война. Това бе и периодът  на световната антифашистка съпротива, в която жертвоготовно  участваха и българи от три поколения.

Учредители на Народния съд са не само членовете  на правителството на Отечествения Фронт,  но и видните  опозиционни лидери Никола Петков, Г. М. Димитров (Гемето), Петър Попзлатев, Кимон Георгиев, Ангел Държански, Петко Стайнов, Григор Чешмеджишев, регентите Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски. Освен това Народният съд е сформиран в изпълнение на пряко задължение на България, императивно определено от САЩ, Англия, Франция и Съветския съюз.

Старозагорския общински съвет вкупом  вписва в мартиролога на времето  всички осъдени, между  тях по презумпция и убийците на Гео Милев. На сесията се разиграва  познат псевдодемократичен сценарий - депутат от мнозинството прави предложения  да се прекратят  дебатите, мнозинството гласува - и така се приема откровено  политическо решение. Политическо, защото е прието от политическо мнозинство. На това мнозинство не му трябват разисквания и  други мнения, то няма време да се вгледа в историята и да премисли поуките от миналото, и  не си сдава сметка, че едно политическо решение може да се отмени с друго политическо решение. Но докога в националното психологическо пространство призраците на мъртвите ще водят живите?

На Гео Милев в България са наименувани десетки училища, улици, булеварди,  в столицата има цял жилищен квартал.  Доказан е народният стремеж  във всички краища на страната  да се  съхрани историческата памет  за този велик наш сънародник, оказал се и най-съкровената жертва без съд и присъда   две десетилетия преди Народния съд. Но защо единствено в родния край на Гео Милев възникват отвреме-навреме акции, които оскверняват името му? Защо в Казанлък  преди време  се опитаха да вдигнат паметник на организатора на убийството  на Гео Милев генерал Иван Вълков? И защо в Стара Загора, одухотворен и от  Гео Милев като Град на поетите, сега искат  в блясъка на името му да примъкнат  спомена за палачите му? Сякаш се осъществява някаква родова вендета, каквато, естествено, няма, но не е ли подобна акция повод да напомнят за себе си вносителите на решението - “политически сили”, чийто обществен авторитет е вече изчерпан?

Тук привеждаме мненията по случая на четирима  писатели, носители на Националната награда “Гео Милев”.

 
БОЙКО ЛАМБОВСКИ: Не съм запознат с житието на хората, осъдени от Народния съд в Стара Загора. Познавайки обаче подобни списъци в страната, предполагам, че случаят в Стара Загора е подобен на останалите. Тоест: между осъдените има почтени, честни и достойни българи, пострадали невинно. Има вероятно и ретроградни фигури, изцапали ръцете си с братоубийство, а съвестта си с човеконенавистничество и антисемитизъм. И турили себе си в политическа угода на най-зловещата идеология в световната история - фашистката. Тя се характеризира с агресивен национализъм и  лозунги от типа на: “Германия над всичко”. Тогавашните и днешните й адепти само заменят Германия с името на своята страна, забравяйки мислите на велики хуманисти като Лев Толстой, че собственият патриотизъм винаги е за сметка на някого, най-често човек като нас, може би и по-добър…И че лесно стига до агресия и престъпления, ако избяга от идеалите на хуманизма.
Не смятам за уместно притурянето на подобни имена към това на Гео Милев - огромен български поет и просветител, вярващ в добруването на България вследствие на нейната модернизация и естетическо приобщаване към водещите световни постижения.
Смятам подобно решение за непремислено добре, освен ако не бъде приложен селективен подход към имената в него.


РАШКО СТОЙКОВ:Като старозагорец, като дългогодишен уредник на музей “Гео Милев” протестирам срещу кощунството върху фасадата на Драматичен театър, носещ името на Гео Милев, да се постави паметна плоча за жертвите на Народния съд. С тези жертви се родееха убийците на Гео.Убийците, които 20 години преди Народния съд удушиха Поета с парче жица в подземията на една софийска казарма. Удушиха го за стиховете, които пише…Поетът не носи отговорност затова, че между “жертвите” на Народния съд освен палачи имаше и невинни.
Паметната плоча на фасадата на театър “Гео Милев” ще бъде нова примка от жица на врата на поета!
Докога ще се замеряме с костите на своите мъртъвци?

 
ВАЛЕРИ СТАНКОВ: Неприятно съм изненадан от факта, че на политически лилипути им е хрумнало да протягат къси ръчички и да бъркат с мръсни пръсти в святата българска памет за Гео Милев. Паметна плоча в знак на уважение към осъдените от Народния съд, разбира се, може да има - и не се съмнявам, че управниците в Стара Загора ще й намерят подходящо място, но то в никакъв случай не е на стената на Драматичния театър! Доколкото си спомням, Владимир Улянов - Ленин, е обявил утрото на „светлата” ера покачен на табуретка, но на никого в Русия не му е хрумнало да занити паметна плоча върху същата тази историческа дребна мебел. Не веднъж съм казвал, че Гео Милев трябва да бъде препрочетен. И най-вече - да го четат българските управници. С молив в ръка. И да си подчертават най-главното. И да знаят, че “Народът, Масата - инертна и безименна, но бездънна и безсмъртна, ражда всички нас”. Край на цитата. Да знаят, че същите тези хиляди, маса, Народ могат да свалят от трона и Бог и Бойко Борисов, както и вчерашни и днешни Величества. Изразявам категоричната си подкрепа на Декларацията на МФ„Гео Милев” и се надявам благоразумието на управниците в Стара Загора да надделее, за да не тържествува пак някой нов Ахил с душа “дива и груба” и за да бъде пак свещената майка Хекуба всичко, което предопределя човешките ни избори.

ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ: Драматичните български събития през първата половина на 20 век са изпълнени със жестоки примери на политическо беззаконие. Дяволският кръг: безброй безумни жертви на политическото противопоставяне, после - злобни опити за възмездие - се повтаря многократно в най-новата ни история. Някъде в началото на този дяволски кръг свети чистото име на големия наш поет Гео Милев. Едва ли ще се намери по-висок символ на невинна жертва на
политическия бяс в многострадалната ни родина. Но Старозагорският театър носи неговото име не по политически, а преди всичко по духовни причини. Автор на най-превежданата в Европа поема,
преводач на поезия от десетина езика, самият той -театрален режисьор и художник-изпълнител на театрални декори, ( а при това - със старозагорски интелектуален корен!), Гео Милев има абсолютното право да даде име на този театрален храм. Неговото име над театралната фасада е достатъчно, за да подкрепи демократичния ни стремеж да извисим българския творчески дух над партийните битки, съзиданието - над политическия реваншизъм.
Мемориалната плоча в памет на осъдените в яростното време на Народния съд няма място върху фасадата на Старозагорския театър. Тя би била траен знак на мрачно политическо разделение, а не - символ на духовно пречистване, каквато е мисията на един талантлив театър. За да е пълна историческата справедливост, такава мемориална плоча би могла да стои в пространството на други обществени места - площад, градска градина, централна улица - но не и на фасадата на Старозагорския театър “Гео Милев”.
Нека подкрепяме светлите знаци в нашия духовен живот!
В заключение заявяваме, че поведението на  временното мнозинство в старозагорската  община е неразумно и недостойно! В края на краищата  това мнозинство не е в състояние и не  може да взема решения, които  очевидно надхвърлят неговите  интелектуални пълномощия, защото по същество  дилемата в случая  е от национален мащаб и  трябва да се решава от други общественици и на друго равнище!  

 

За Международна фондация “Гео Милев”:

Леда Милева, почетен председател

                                                                      Никола Инджов, председател


 

ПИТАТ ВЕЖДИ ЗА ПАМЕТНА ПЛОЧА ПРЕД ТЕАТЪР “ГЕО МИЛЕВ”

Христо Христов

Общинските съветници от Стара Загора да попитат министъра на културата Вежди Рашидов дали може да бъде поставена паметна плоча за осъдените от Народния съд на фасадата на Драматичен театър “Гео Милев”, настоява губернаторът Йордан Николов, който обяви решението на старейшините за незаконосъобразно.
С обединените гласове на ГЕРБ, СДС, ДСБ, ВМРО и “Атака” на 29 юли т.г. старозагорските съветници решиха върху фасадата на Драматичния театър, чийто патрон е убитият през месеците на белилия терор през 1925 година поет-антифашист Гео Милев да бъде поставена паметна плоча в прослава за осъдените от състав на Народния съд през пролетта на 1945 година, заседавал в сградата на културния институт.
Сред имената на осъдените тогава са и двамата палачи от старозагорския затвор Гогооули и Кочоолу, на убийците на сръбски и български партизани и на руснак - белоемигрант, участник във войната срещу СССР.
Сред мотивите, с които губернаторът връща като незаконосъбразно решението, са още, че вносител на проекта не е градоначалникът и че той не е бил съгласуван предварително с областната администрация.
Решението за паметната плоча предизвика истински взрив от негодувание: от българския антифашистски съюз обявиха, че ще сезират за него световната атифашистка общност и посолствата на страните от ЕС, протестни писма изпратиха носителите на международната награда “Гео Милев” и от международната фондация на името на поета, чийто почетен председател е Леда Милева.
Бурен спор се е разгорял на проведения вчера председателски съвет за съдбата на върнатото решение, съобщиха участници в заседанието. Представителите на десницата са настоявали да не се обръща внимание на губернаторското становище и час по-скоро да се предприемат действия за поставянето на плочата. Чули са се възгласи от рода на “Областния управител като не е съгласен с решението ни - да го обжалва в съда!”, не се е стигнало да единно мнение дали то ще бъде поставено на прегласуване. Опитите да бъде открит за коментар на създалата се ситуация председателят на старейшините инж. Тенко Руканов (ГЕРБ) се оказаха безуспешни.


ЗА НАРОДНИЯ СЪД И ЗА ПАМЕТНАТА ПЛОЧА НА   ”НЕВИННИТЕ” УБИЙЦИ И ГЛАВОРЕЗИ

Тотьо Бакалов

„ НА 29 ЮНИ 2010 Г. ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА СЪВЕТНИЦИ ОТ СДС, ВМРО И АТАКА, ОБЩИНСКИЯТ СЪВЕТ -СТАРА ЗАГОРА ГЛАСУВА РЕШЕНИЕ, НА СГРАДАТА НА ДРАМАТИЧНИЯ ТЕАТЪР „ГЕО МИЛЕВ”, ДА СЕ ПОСТАВИ ПАМЕТНА ПЛОЧА С ИМЕНАТА НА ОСЪДЕНИТЕ НА СМЪРТ ОТ НАРОДНИЯ СЪД. ПО СЪЩЕСТВО И ЦЕЛЕНАСОЧЕНОСТ ТОВА РЕШЕНИЕ Е НЕОФАШИЗЪМ В ДЕЙСТВИЕ И ПОРЕДНАТА ПОЛИТИЧЕСКА ПРОВОКАЦИЯ СРЕЩУ СЪПРОТИВИТЕЛНАТА БОРБА. ТО ПРЕДИЗВИКА ИСТИНСКА БУРЯ СРЕД ОБЩЕСТВЕНОСТТА В СТРАНАТА. ПРОТИВ НЕГО  СЕ ИЗКАЗАХА В МЕСТНИЯ И ЦЕНТРАЛНИЯ ПЕЧАТ ПОТЕСАТА ЛЕДА МИЛЕВА,  ДЕЙЦИ НА КУЛТУРАТА, ПИСАТЕЛИ, ПОЕТИ, ЖУРНАЛИСТИ, АНТИФАШИСТИ, ВИДНИ ОБЩЕСТВЕНИЦИ И ПОЛИТИЦИ. СЪС  ЗАПОВЕД № РД-09-601 ОТ 12.08.2010 Г. ЗАМ. ОБЛ. УПРАВИТЕЛ ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 877 ОТ 29 ЮНИ 2010 Г. И ГО ВЪРЩА ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.”

                        Не всякога пролетта е символ на красотата, мечтите и надеждите. В исторически аспект понякога тя е символ на разплатата, на онова  непреодолимо и категорично възмездие, продиктувано от железните обстоятелства на събитията.

                        За първи път в историята през пролетта на 1792 год. в средновековна Франция се е провел Народния съд срещу Луи ХVІ за явна измяна с народен обвинител Максимилиян Робеспиер. Негови са историческите слова, произнесени в заключителната му реч: „Луи, ти предаде Франция и Франция ще те накаже жестоко, но справедливо”. След няколко дни на „Площада на революцията” пред хиляден народ, гилотината казва последната си дума.

                        През пролетта на 1942 год. се заражда  идеята сред антихитлеристката  коалиция за създаване на международен военен трибунал за съдене на  военнопрестъпниците от Втората световна война, осъществена чрез Нюрнбергския процес след разгрома на Германия.

                        През м. май 1946 год. в Токио започва своите заседания Международния военен съд за Далечния изток, който осъди главните японски военнопрестъпници.

                        През пролетта на 1945 год. всички състави на Народният съд в България произнесоха своите сурови, но справедливи присъди. Народният съд в България е изграден, действа и съобразен със  следната правно-политическа обстановка:

а/ Наредба-Закон за Народния съд, който е логичен резултат от задълженията на нашата държава към Великите сили-победителки.

б/ Народния съд бе одобрен и аплодиран от видни политици, като НИКОЛА ПЕТКОВ, КИМОН ГЕОРГИЕВ, проф. ВЕНЕЛИН ГАНЕВ, проф. ПЕТКО СТАЙНОВ, ЦВЯТКО БОБОШЕВСКИ, ГРИГОР ЧЕШМЕДЖИЕВ, АНГЕЛ ДЕРЖАНСКИ и др.

в/ Народният съд в България бе изграден на същите принципи като Нюрнбергския и Токийски трибунали.

г/ Член 5 от Парижкия мирен договор задължава България да задържи и предаде на съд лицата  извършили, заповядали или съдействали за извършването на военни престъпления или против мира и човечеството.

д/ Правораздавателната дейност на Народния съд в България получи изричното потвърждение от споразумението на четирите Велики сили от 8 август 1945 год. в Лондон.

е/ Съюзната контролна комисия в София зорко следеше и наблюдаваше неговото създаване, организиране и правораздавателната му дейност.

ж/ Създаването на Народния съд в България бе потвърдено  от декларацията на Общото събрание на  ООН  от 11.12.1946 год. и Женевската конвенция от 1949 год. за  защита на жертвите от войната.

Във Франция осъдените за профашистка дейност са 90 хиляди, в Белгия - 53 хиляди, Холандия - 45 хиляди, Чехословакия - 38 хиляди, Унгария - 26 хиляди, Дания - 15 хиляди, България - 9 хиляди.

                        Народния съд проведе заседанията си с участието на  висококвалифицирани видни юристи, изявени  общественици, политици, културни деятели и пострадали от фашизма.

                        Народния съд в нашата страна - това са 135 състава, 11 122 подсъдими и повече от 150 народни обвинители.

                        Народния съд бе историческа необходимост, повеля на времето. На практика той обезглави фашизма в България.

                        В Стара Загора за най-тежки фашистки престъпления бяха осъдени на смърт следните лица:

 
- СТАНЮ ВАСИЛЕВ ПАНЧЕВ - полковник, началник Щаб  на 8 пехотна дивизия - организатор на борбата срещу  партизанското движение. Под негово ръководство се изготвят, провеждат и изпълняват всички  планове, заповеди и акции. През декември 1943 год. командва акции срещу партизаните на вр. Богдан, където са убити 13 партизани.                                           През същия месец команда акцията в селата Брезово, Стрелци, където са заловени братята  АЛМАЛАХ, убити по най-жесток начин.

През м. март 1942 год. ръководи и контролира чрез кап. МИШКЕТЕВ акцията за разгрома на Кириловската група, където са убити ГЕОРГИ ГЪРБАЧЕВ, НАКО КОЛЕВ  и  ДИНКО СТОЯНОВ, а заловените ЙОВЧО ДИМОВ, СТОЯН ВЪЛЕВ, ДОЙКА РУСЕНОВА и  ИВАН КОЙЧЕВ са осъдени на смърт, а първите двама екзекутирани.

През  зимата на 1943 год. в с. Свежен, Карловско, заповядал разстрела на  заловените 4 души партизани.

През април 1942 год. командва съвместна акция с втора дивизия, където са убити осем партизани.

През януари 1944 год. контролира разгрома на партизаните в местността „Дерменка”, където са убити 15 души партизани и изразил  недоволство, че труповете са малко.

В изпълнение на постановление № 30 на МС, дава съгласието  и се  разпоредил за опожаряването на партизанските къщи в селата Опан и Хрищени.

 
- ДИМИТЪР ИВ. ВЛАДКОВ - полковник,  заместник командир на 8 дивизионна област. По негова заповед са интернирани всички младежи в “черните  роти”.

През м. май 1944 год. на областно съвещание дава нареждане за безпощадна борба срещу партизаните - разстрел на място без съд и опожаряване на домовете им. Дава съгласието си опожаряване на партизанските къщи в с. Опан.

От 4 до 6 септември 1944 год.  командва акция против партизаните в с Колена, където е убит партизанина ДИМИТЪР КОСТАДИНОВ от гр. Казанлък.

С писмо № ІV-852 до Областния директор на полицията иска  незабавно интерниране на семействата на всички партизани на Чирпанско, в резултат на което са интернирани стотици хора.

Като командир на 23-ти пехотен полк през 1942 год. ръководи блокадата на с. Енина, където е заловен парашутиста ДИМЧО АСТАДЖОВ, впоследствие разстрелян с групата на ЦВЯТКО РАДОЙНОВ.

 
- ВЛАДИСЛАВ П. ЗЛАТЕВ - бивш  областен директор. Главен разпоредител и организатор на борбата с нелегалните.

През 1943 год. заедно с началник щаба на  Втора дивизия полк. НИКОЛОВ, провежда съвещание за координиране действията на полицията и армията.

В отчетите му до Министъра на вътрешните работи е видно, че под негово ръководство се конфискуват имотите на партизаните, интерниране на семействата им, раздаване на парични награди за отрязани партизански глави. Главен разпоредител на 12 милиона лева, изразходвани средства за борбата с нелегалното движение в областта.

През юни 1943 год. лично той е наградил предателя и убийците на партизанина ГЕНЧО КЪНЕВ и убийците на партизанина МИХАИЛ ЗАХАРИЕВ.

През 1943 год. е издействал отпускането на 2 милиона лева от Министъра на вътрешните работи за командира на 8-ма дивизия за награди на убийците на 20 души партизани.

 
- ХРИСТО ПОПОВ ДИМИТРОВ - бивш областен полицейски началник, от когото е треперела цялата област. Жесток и коварен полицай. Под негов контрол и подпомогнат от полицаите  ГЕОРГИ ГЮРОВ и ПЕЮ КАСАБОВ, превръща полицейските участъци в касапници. Над задържаните са упражнявани жестоки инквизиции с гумени палки, тояги, намушкване с остри колове, скачане по гърдите, чупене на кости, забиване на клечки под ноктите, електрически ток, наливане на бензин и терпентин в половите органи и запалването им, обесване с главата надолу, стягане с менгеме на главата, връзване с бодлив тел по врата и ръцете, лишаване от храна, вода и безсъние по цели седмици.

По такъв жесток начин по негова заповед са умъртвени ИВАНКА ТЕРЗИЕВА от с.Богомилово,  ПЕТКО ВЛАДЕВ от гр.Твърдица, АНГЕЛ СТОЯНОВ от гр.Чирпан, тежко болия от туберкулоза МАРИН ХРИСТОВ  от с.Памукчии, КОЧО ЦВЕТАРОВ  от гр.Пловдив и десетки други.

В цялата област лично и със своя полицейски и административен апарат непосредствено ръководи борбата срещу  нелегалните.

По негово предложение пред Областния директор Златев само пред 1943-1944 год. са били интернирани над 1300 души, а с отделен списък са интернирани 467 души от Чирпанско.

Поддържа най-тесни връзки с германското разузнаване и е получил крупни суми от Гестапо.

През 1943 год. под негово командване полицията убива партизаните КИРИЛ МИНЧЕВ-ДИБЕНКО и АНГЕЛ ВРАНЧЕВ-КРЕНКЕЛ и жителката на с. Долно ново село ГАНА ТРОЕВА.

През март 1942 год. чрез полицейския комендант МОЛЛОВ ръководи разгрома на Кириловската група. Убити са  трима партизани и осъдени на смърт 4 души от заловените.

Лично той заповядва палежите  и взривяването на партизанските къщи в селата Опан, Хрищени, Загорци и др.

Лично той ръководи  блокадата за залавянето на парашутиста МИЛЮ МИНЧЕВ, разстрелян с групата на ЦВЯТКО РАДОЙНОВ, а осем от ятаците  му са осъдени на смърт.

 
- АНГЕЛ ИВ. АНГЕЛОВ - бивш зам. областен директор. Един от най-активните борци срещу партизанското движение, непосредствен организатор и ръководител на запалванията на партизанските къщи в с Опан, Хрищени, Загорци, Раднево и Априлово. Само през 1944 год. Ангелов е интернирал 400 души от областта.

 
- ИВАН ПЕНЧЕВ ГЕОРГИЕВ - околийски полицейски началник. На 7 март взема участие в блокадата на с. Кирилово, където са убити 3-ма души.

Един от непосредствените изпълнители на палежите на партизанските къщи в областта, където са унищожени 35 сгради.

Заповядва арестуването и взема дейно участие в инквизициите на десетки арестувани лица от селата Хрищени, Калояновец, Любеново, Царево и др.Вследствие на жестокостите, арестувания ДИМО ТОНЕВ от с.Любеново прави опит да се самоубие.

 
- ДИМО ДОНЕВ  РАЙКОВ-КАЧАКА - един от най-жестоките полицейски инквизитори. Убиец на ДИНКО БОЗЕВ  от с. Калояновец.

От 1941-194 год. е полицейски агент в „Новите земи”. Участвал е в разстрела на югославски партизани в селата Козино и Нова Враня, а в гр. Кочан е разстрелял лично 7 партизани.

 
- СТОЯН СТОЙЧЕВ ГЕОРГИЕВ - подофицер, убил е трима партизани в Калоферския  манастир.

В с. Богдан е убил 80 годишен старец-мелничар.

В с. Дамлен, Карловско участва лично в разстрела на 6 души ятаци и в убийството на двама партизани по пътя между с. Левски и гр. Калофер.

 
- ПЕТЪР ТЕНЕВ ДОБРЕВ - подофицер.

На 20 януари 1944 год. участва в престрелка, където са убити 13 партизани. Лично разстрелва един от заловените, отрязва му главата и  я поднася на командира  майор ТОТЕВ. Той е един от убийците на тримата партизани около с. Кирилово.

 
- РАЧО ТОДОРОВ РАЧЕВ - подофицер-участвал в разстрела на шест партизани в с. Дамлен и на трима души в  гр. Клисура.

 
- ГАНЧО ТОДОРОВ ГАНЧЕВ - поручик, командир на рота. При засада около с. Колена по негова команда се води престрелка и е убита партизанката МАРИЯ ТОДОРОВА-НАТАЛИЯ.

На 2 юни 1944 год. неговата рота убива партизанина ОГНЯН в гората около с. Дълбоки.

През 1943  год. участва в акция край с. Винарово, където е заловен и разстрелян партизанина ИВАН ДОКУЗОВ-ЩУКАТА.

 
- ПЕТКО ХРИСТОВ БАКОЕВ - околийски началник и полицейски комендант. Участва в разгрома на парашутната група на АТАНАС ДАМЯНОВ край с. Оризаре, където са убити парашутистите ИВАН КИРЕВ, АТАНАС ДАМЯНОВ, СТОЯН ТОМОВ.

Организира, обучава и командва 300 души боен полицейски отряд със  специално предназначение, с когото блокира с. Маджерито през юли 1943 год., арестува ятака МИТЬО КОСТАДИНОВ, който след жестоки мъчения е осъден на смърт.

На 18.ІХ.1943 год. заедно с околийския полицейски началник К. К. СОМОВ запалват и разрушават с бомби две сгради , принадлежащи на  СТЕФАН КАРАГЯУРОВ.

Назначен е за комендант на гр.Драма, Гърция и взема дейно участие в  т.н. Драмски събития, където се ликвидирани много гръцки граждани.

 
- ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ КУКОВ - подофицер.

На 20.01.1944 год. взема дейно участие  в разгрома на партизаните, където са убити 13 души, убива един партизанин, отрязва му главата и така „рапортува” на началника си майор БОТЕВ.

 
- БОЯН ГЕОРГИЕВ СЛАВОВ - най-жестоко е инквизирал младежа  ЛЕНКО ПЕНЕВ от с. Ездач, Старозагорско, впоследствие  осъден на смърт и обесен в  Старозагорския затвор.

 
- НАЧО КОЕВ НАЧЕВ - подпоручик - лично той разстрелва с картечница секретаря на Областния комитет на РМС-Стара Загора НАКО КОЛЕВ ШОКОЛАДА.

 
- АНТОН НИКОЛОВ ВАСИЛЕВ, СЕМО ИВ. СЕМОВ и  ГЕОРГИ ИНДЖОВ - това са главните инквизитори и жестоки убийци на девойката ИВАНКА ТЕРЗИЕВА. Тримата са взели участие в инквизициите на стотици задържани от  селата Кирилово, Яворово, Белчево, Шейново, Еленино, Елхово и др.

 
- СТЕФАН ЗЛАТЕВ - полицейски разузнавач, известен в цялата Старозагорска област със своята невероятна жестокост.

През 1934 год. е извършил убийството  на АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ от гр.Стара Загора, заедно с полицейския разузнавач ИВАН СТОЙНОВ ПЕКОВ. Няма разкрита конспирация, няма арестувана група, където той  да не е най-жестокия палач. Лично той инквизира и убива младежа  ДИНКО КИРЕВ от с.Тихомирово. Той е главния инквизитор на ремсовия деятел ЛЕНКО ПЕНЕВ - осъден на смърт и обесен.

Цяла седмица в гр. Чирпан без прекъсване нанасял побой на партийния функционер КОЧО ЦВЕТАРОВ и го е умъртвил.

Като командир на контрачета е предизвикал ужас сред цялото население  в. с. Чехларе.Той организира и интернира цялото население на с.Чехларе до крак в различни краища на страната.

 
- ИВАН СТОЙНОВ ПЕТКОВ - полицейски разузнавач, който с полицая  СТЕФАН ЗЛАТЕВ през 1934 год. участва в убийството на АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ от гр.Стара Загора.

Взел е участие в жестоките инквизиции и изтезания на лицата: КРЪСТЮ ДИМИТРОВ, НЕСТОР ГЕОРГИЕВ, АТАНАС ДИМИТРОВ от Стара Загора, на ЖЕЛЮ ЯЛЪМОВ от с.Елхово и на секретаря на Областния комитет на РМС МАРКО ИВАНОВ от с.Дълбоки, осъден на смърт и обесен.

Нанесъл е жесток побой на задържаните при блокадата на с. Кирилово през м. март 1942 год.

 
- ИВАН ХРИСТОВ МУХОВ - масов инквизитор и помощник на едни от най-жестоките убийци в страната  ТРАЙКО ПАНДОВ /съден за  извършени 10 убийства, предимно на евреи/.

ИВАН МУХОВ е инквизирал над 105 задържани от селата Калояновец, Кирилово, Малка Верея. Жестоко е убил болния от туберкулоза МАРИН ХРИСТОВ от с. Памукчии. По монтирания процес са издадени две смъртни присъди.

 
- МИНЬО НЕНОВ МИНЕВ - от с.Оряховица, непосредствения убиец при засада на пратизанина МИХАИЛ ЧЕРНОГОРОВ.

През 1943 год. като мобилизиран застрелва сръбски партизанин край  гр. Аранжеловац.

 
- МАРКО КОЛЕВ СИТЕВ - от с. Дълбоки, секретен сътрудник на областния полицейски началник ДИМИТРОВ. В резултата на неговите донесения са арестувани и осъдени 62 младежи на различни срокове затвор, а МАРКО ИВАНОВ и ЛАМБИ АТАНАСОВ са осъдени на смърт и екзекутирани.

 
- МИЛЬО СТОЙНОВ СТОЙНОВ от с. Оряховица, Старозагорско- най-жестокия надзирател в Старозагорския затвор. Взел е пряко участие при монтиране на бесилката и предварителното убиване  в килиите осъдените на смърт. Пряко е обесил ЙОВЧО ДИМОВ и СТОЯН ВЪЛЕВ от с.Кирилово и на групата на ИВАН МАНЕВ от с. Малко Шивачево, състояща се от  пет души, двама от които са непълнолетни.

 
- СТОЙЧО ВАСИЛЕВ и СТОЙНО АЛЕКСИЕВ - преките убийци на партизанина ГЕОРГИ ГЪРБАЧЕВ от с. Кирилово.

 
- ЛЮБОМИР  МОЛЛОВ - вечно пияния полицейски комендант на гр.Стара Загора.Непосредствен ръководител на блокадата на с. Кирилово, където са убити трима души, а четири от заловените са осъдени на смърт.

Най-жестокият преследвач на евреи в Стара Загора. Ограбил е покъщнината на еврейските семейства  на САМУЕЛ БАХОР КОЕН и КЕМАЛ АССА. Командва  обсадата  на с Ветрен през 1942 год., където са заловени парашутистите МИЛЬО МИНЧЕВ и ВАДИМИР ЧЕРНОВ, първият разстрелян с групата на ЦВЯТКО РАДОЙНОВ.

 
- КОЛЬО ТОНЕВ ЙОВЧЕВ и МИТЬО КАНЕВ МИТЕВ - непосредствени убийци на партизанина ДИНКО СТОЯНОВ  от с. Кирилово.

 
- ПЕТКО  ХРИСТОВ УЗУНЧЕВ, ТИЛЬО К. ГОСПОДИНОВ и СТОЯН ДИМОВ СТОЯНОВ - при засада убиват партизанина  ГЕНЧО КЪНЕВ  до с. Бенковски, за което са получили парични награди от  Областния директор ЗЛАТЕВ.

 
- ДОНЧО ХАДЖИЕВ - от гр.Шипка - взводен командир.На 20.01.1944 год. взводът му  убива четирима партизани, отрязва им главите и ги поднася за награди.

 
- ЗАПРЯН ПЕТРОВ ДЕМИРЕВ - непосредствения убиец на партизанина ДЕНЮ КУНЧЕВ от с. Черково.

 
- ТРИФОН ПЕТКОВ СТОЯНОВ - убиец на партизани. Разнасял  отрязаните им глави по селата и се фотографирал с тях, за което е получил парични награди.

 
                        Ето това са част от имената на тези „невинни ангели и светци”, имената на които искат да се поставят на паметната плоча общинските съветници от десните партии.

 
                        На фона на изнесените потресаващи факти, това звучи като парадокс. Всяко име е опръскано с кръв и свързано с разстрели, палежи и бесилки. Около плочата ще витае духът на хилядите черни забрадки и жертвите на фашистките убийци.

 
                        Срамно е! Опасно! Потомците на фашистките палачи величаят и се прекланят пред  „подвига” на своите деди и бащи.

 
                        Неофашизмът настъпва. Хора бдете!

 
                        Официалните данни  сочат, че пред народните съдилища в цялата страна са подведени под отговорност 9000 подсъдими. От тях 2730 са осъдени на смърт и 1516 са оправдани.

 
                        От 9 юни 1923 год. до 9 септември 1944 год. освен горните деяния са убити един министър председател, АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ, 25 министри, 150 народни представители и 315 членове на  централните ръководства на БКП, БЗНС, РМС. Екзекутирани са 184 души  в затворите на страната, 18 от които в Старозагорския затвор.

 
                        Само за месец и половина  от 16 април до края на м. май 1925 год. в София са убити 500 души, от които 100 души са поети, писатели и журналисти. 200 души  са ликвидирани в казармите на четвърти артилерийски полк, 90 души  във военното училище и 40 души в гвардейския конен полк.

 
                        Ето защо Народния съд със своите присъди издига по-високо знамето  на  България като правова държава. Неговите съдебни актове са антипод на фашисткото правосъдие на извънредните съдилища.

 
                        Няма друга институция, която да дава най-категоричен и неопровержим отговор на въпроса - имало ли е  фашизъм в България?

 
                        Повече  от 60 години историята потвърждава с категоричност неговите принципи, справедливост, необходимост и  законосъобразност, които остават за в бъдеще.

 
СПРАВКА:1.Обвинителният акт на Народните обвинител в Стара Загора по сл.д. № 1/1944 год. по описа на народния обвинител при народен съд-Стара Загора.

                          2.Обвинителен акт на Народните обвинители по сл.д. № 2/1945 год. при Народен съд-Стара Загора - ІІ състав.

 

 

м. септември 2010 г.              
гр.Стара Загора