Виолета Бончева

* * *

Небето сипе своя благодат
и избуява мартенска надежда
и пролетта покрива с жълта прежда
пътеките по пролетния скат.

Но схващаш ли, че именно сега
се раждаме, но нещо в нас умира
и се взривява със последна сила
изчезващия мирис на снега.

Пространствата намятат своя лунен
и пухкав плащ от преспи бели.
И ти потъваш в меките постели,
и цяла нощ оставаш тих и буден.

* * *

Селцето шарено отнякъде пристига,
куцука, по пъртината се спуща,
нагазило във пряспа до навуща
и облак дим над него се издига.

И аз съм там, от векове назад,
потънала в баирите от бяло,
до мен едно врабченце оцеляло
с трохици пълни гладната си гушка.

* * *

Да се изгубим в жълто и червено,
в гора със мирис на кора горчива,
над нас просторът като хризантема -
и сладък дъх на пръст и шума гнила.
Ще отнесеш от тях и своя тих
следобед, обладан от нещо свято,
неназовимо сякаш - непонятно -
безкрайна тишина и полъх див.

ЕСЕННА ГОРА

Принцеси с рокли от листа,
с венчета огненозлатисти -
измити от дъжда и чисти
отронват багри по пръстта.

Разрошват къдравия шал
на някакъв пастир небесен
и облаци през процеп тесен
им пращат капки от кристал.

* * *

Слез, Господи, и с мен тръгни
да ти покажа тежките корони
на храстите, и птичите следи
по пухкавите шапчици на клоните.

Измъчваш ме със тази красота,
която някой ден ще се размие,
и ще ме грабнат другите стихии
единствено подвластни на Смъртта…

ХУДОЖНИК

Обилен, дъхав и всемирен,
възторжен сняг се рони по платното,
вали като насън - насън извира
и преспи над земята трупа кротко,

поема дълъг път през тишината,
разстлана в мислите на зими отлетели,
един и същ е леденият вятър -
едни и същи белите недели,

но някъде до тях вода препуска
и конски тръс от хълмовете слиза,
и циганското слънце вече хруска
на мушмулите мъхестата риза.

Но идва друга пролет и прилива
в подножието бяло и зелено,
мирише на цветя. И мокра нива
огрява хоризонта постепенно,

и лятото, и сините пространства…
В художника се мятат урагани…
галактики превзема или странства
и бликват от триножника вулкани,

простора той рисува и дарява
със красота живота ни еднакъв,
и някак си по-лек и хубав става,
и не изглежда да е толкоз кратък.

Преглъщаме горчивият му залък
срещу една картина на стената…

Не помня оня майстор как се казва,
но помня, нарисува тишината.