Янаки Петров

ЧЕТИРИ СТИХОТВОРЕНИЯ

                           В памет на Андрей Германов

* * *

Един довършва свойта
                                   песен.
И си отива. Няма що.
За него пръстите си
                              кършим.
Но си отива. Няма що.
Друг свойта песен не
                                довършва.
И си отива. Няма що.
Из жили пръсти да
                            изтръгнем,
той си отива. Няма що.

* * *

В тъй краткия
                     житейски срок
жестоко ни наказва бог.
Един наказва със имот,
а други - с бедност
                              до живот.
Един наказва със деца.
А друг наказва без деца.
Със дарба който е наказан,
най-нелюбим е той на бог.

* * *

Нещастие е да си умен.
Че умен значи неразумен.
Дели той злото от доброто
и затова е неразумен.
Глупакът разлика не прави,
(или това не му се нрави).
Ако това не му се нрави,
не е глупак, а е подлец.

* * *

Отиде си Андрей.
                           Той беше
голям и истински поет.
А мене много ме болеше.
Ще ме боли и занапред.

До гроба му не съм
                              пристъпил.
И няма да пристъпя. Знам,
ако наистина отида,
аз ще повярвам, че е там.