Ефим Ушев

 
Както стана известно напоследък, новини на т. нар. „помашки” език излъчва гръцкият „Канал 6”, чийто ефир покрива почти цяла Северна Гърция. Казва се, че идеята за емисия на местния диалект е на самото ръководство на телевизията, а целта - новостите да достигат до все повече хора, живеещи в т. нар. „помашки села” в областите Ксанти и Гюмюрджина, в близост до границата с България. Всъщност, зад този резултат стоят дългогодишните усилия на лица и организации, за които като че ли вече узрява и самата гръцка държава. Макар и с фатално закъснение…
Местните хора там са съхранили уникалния си български диалект от Южните Родопи, а както е и при нас, всяко от селищата има своите специфични особености в говорите, разбираеми за повечето българи, които нормално се разбират с населението покрай границата. Журналистите от „Канал 6” са сметнали, че така по-лесно и по-бързо новините от Ксанти и останалите части на Гърция ще достигнат до съзнанието на българоговорящите помаци. В област Ксанти живеят повече от 25 000 души. За съжаление, по-младите, особено децата, вече разбират повече турски, отколкото родния си български, в резултат на продължителната турцизация в тези райони.
„Новините се излъчват вече седми месец и се радват на голям интерес”, казва един от собствениците на „Канал 6” в Ксанти Павлос Сидиропулос.
В Гърция българоговорящите мюсюлмани живеят в зоната, която наричаме Западна Тракия (областите Ксанти, Гюмюрджина, Родопи, Еврос). Живеещите до началото на 20 век в други области на региона, са преселени през 20-те години по силата на Лозанския договор в Западна Тракия или в Турция. Но както казахме, българоговорящата мюсюлманска общност в Гърция е до голяма степен турцизирна. През 1995-1996 година започват да се издават множество книги за особеностите на местното население, сред които Гръцко-помашки речник и „Граматика на помашкия език“, а властите обявяват тази общност първоначално за „българогласни елини”, по-късно – „славяноезични елини”, още по-късно - за „славяноезични гърци мюсюлмани“. В гръцка Енциклопедия от 1936 г. обаче, са си казали истината, като са нарекли нашите хора при тях „българи мюсюлмани”.
При преброяването от 2001 г. в Гърция като помаци са се идентифицирали 36 хил. души, от тях 23 хиляди в област Ксанти. От 54 хиляди, обявили себе си за турци, значителна част са също от онези хора от въпросната гръцка Енциклопедия…
Когато говорим обаче за близките до Златоград области, нека да имаме предвид още една историческа отпратка. Намираме я в предговора към книгата на сръбския изследовател Стефан Веркович, онасловена „Народни песни на македонските българи”, излязла в Белград през 1860 г. Ето следния цитат от него:
…Също така и в областта на запад от Солун, в Ениджевардарско, Воденско, Негушко, Кожанско и Костурско, повечето от селата са български. Турски села има разпръснати по пътя за Серес около Лахана [Лахан] и в Серската равнина, във Филипийското поле и около Кузлукьой; също така и отвъд р. Места в Тракия, около Ксанти, Енидже и Гюмурджина. Освен същинските турци, има и доста села с потурчени българи около Мелник и в Тракия около Енидже, Ксанти и Гюмурджина; те не знаят друг език освен своя матерен - български. Казвали са ми, че много семейства на потурчени българи и днес пазят християнските си фамилни имена, напр. Алия Петков, Юсуф Христов, Мехмед Марков и др. Тамошното население нарича турците койнари, понеже в Македония са дошли от областта Икониум (Кониех) в Мала Азия. Българските селяни и в Македония се отличават като примерни и опитни земеделци, градинари и пастири; те произвеждат необходимите храни и разни други продукти за останалото население и за големите градове. По паланките и градовете има и българи занаятчии, но те всички знаят и гръцки и много от тях се гърчеят, защото - освен в къщи - говорят само гръцки или турски, а в училище децата им учат само гръцки. Изобщо този славянски клон е имал най-нещастна съдба и от всички славяни под турска власт, най-много е изостанал. Без всякаква народна самостоятелност и съзнание, той живее лишен от свои народни старейшини, водачи и наставници - не само мирски, но и духовни; няма свои свещеници и учители на своя език, а е длъжен да държи гръцки и цинцарски попове, а и онези от тях, които по произход са българи, обикновено се гърчеят. Поради тези причини българският език в съдилищата и пред светските власти е трябвало да отстъпи мястото си на турския, а в черквата - на гръцкия език, така че и по селата обикновено не се служи на славянски, а само на гръцки и едва напоследък в някои общини народното съзнание се е пробудило дотолкова, че населението иска богослужение на разбираем език”.
И още от предумата на Веркович: „…Аз обаче нарекох тези песни български, а не славянски, защото ако днес попитате някой македонски славянин какъв е, веднага ще ви отговори: аз съм българин [болгарин] и езика си наричат български [болгарски], въпреки че всички що-годе грамотни хора наричат себе си славянобългари [славяноболгари]”.
Така пише през 1860 г. сърбинът Веркович в забележителната си книга. Тук обаче сега ще представим един забележителен текст, представящ друг, съвременен предговор, писан в наши дни, само преди няколко години. Вземаме го от книгата на човека, който всъщност води новините в Канал 6, и е издадена през 2006. Тя представлява един вид учебно пособие за учениците от родопските училища на юг от Златоград и още по-точно – говорът на близкото до нас с. Мустафчево (Мики).
За съжаление и до днес усилията на по-интелигентните хора там да заменят турския език, натрапен на децата в училище преди време, не срещат разбиране у гръцките власти, а от страна на турското консулство в Гюмюрджина се сблъскват и с жестока съпротива, предвид завършващия като че ли процес на турцизация на местното население, чийто майчин език е българският родопски диалект. Предговорът в книгата си авторът - Себаедин Караходжа, е нарекъл „Предума”, а под него даваме кратък речник на по-непознатите думи, които използва. В тях не включваме обаче думите, чрез които се назовават години и дати, тъй като, известно е, макр езикът им да е чисто български, числително-бройната система на хората там е турска. Трябва да се подчертае дебело обаче, че това е така сравнително отскоро – след задължителното въвеждане на турския език в училищата в Ксантийско и Гюмюрджинско, някъде в края на 50-те години на 20 в. Защото в народните песни, които местните и до днес пеят, и в събирането на които съм в доста напреднала фаза за издаването им в книга, те ползват българската си бройна система. Защото, както сами казват, така са ги приели песните от „старите” - дядовци, баби, майки… Което само ни доказва, че българският език при мохамеданите от Западна Тракия е изконен и извечен, но подложен на постепенно „изтриване” от една могъща държава със съдействието на друга… И с предателското мълчание на трета! Ето само няколко от многото примери, съдържащи се в родопските песни оттатък границата.
В известната и у нас песен „Тримина братя градеха”, налична и в сборника ми „Златоградска народна поезия” (София, 2002), изпълнявана там от народния певец от с. Солища (Главки) Али Ронго, ще чуем ясно:

Тримина братие градо градеха…
-Йоти ми плачиш, порвичко либе?

Отново в негова песен, която е всъщност тамошен вариант на златоградската песен за Костадин и невестата му, певецът не брои конете на турски, а на чист български:

Нита ма сабя сасече,
хем си ма, майко, фатиха,
десет киши на коните.
Десет киши на коните,
на два ма йогне валехо…

В прекрасна песен, изпълнявана от красивата певица от Ксанти - Емине Буруджи, родом от с. Демерджик, също ще чуем:

Земи брадва, сасечай ме,
та ме стори на две, на три,
та ме метни на два йогня,
Минке ле, моме…

В песен на друга певица – също от с. Демерджик (Димарион), младата Нерман Молла, девойката с тъга брои войнишките дни на своя любим, и отново на български:

Седем два, седем три дене,
мое сарце ми е рана…

И сега спираме с примерите, не само защото и те са са достатъчно показателни, но и защото от следващата година започваме цялостно публикуване на тези бисери от българския родопски фолклор от една, до вчера „терра инкогнита” за нас, откъсната ни за повече от 90 години. И се връщаме към темата, с която започнахме. Защото ние самите сме съпричастни към тежненията на Себаедин от с. Пулево. Нека прочетем неговата „Предума” в книгата му.

Предума

Исойзек китапе зафатих да го писовам ики бин беште (2005), ага чух две-три стари думи ат старех инсана фаф Мустафчево (бел. ред.: дн. Мики). Сефтя ги чуешо инези стари думи и пачудих со оти трябава да има еще млого стари думи, ала ги нема никаде изписани.

Мифко години напреш млози инсан, не помаци, зафатихо да списавот помацкосо думене и какна са правет помацисе еще ат старите години. Я со пачудих, оти най-напреш ние, помацисе, трабява да зафатиме да писаваме нашосо думене и нашисе адетеве и тачила.

Ат как изписах исозек китапе, вяравом оти памагом и я мифко да со назабарави помацкосо думене. Сас исозек китапе ищом да кажом как думет бугюн помацисе ад Мустафчево надол да Скече. За моне исази китап бешо какта адин борч за майко, за бубайка и за моне дети.

Нашисе дети на можот еще да со учот фаф мечитене помацкоксе езика. Фаф мюслюманцкисе мечитеве учот урумцкоксе езика (и трябава да го учот, оти живеме фаф Янана). Ала учот нашисе дечия зорло и турцкоксе езика и никутри на пита нами: „Ищеме ли нашисе дети да со учот на турцки?”

Турцкосо со не мехне  ле хич сас помацкосо. Пък ние сме помаци. Оти да со учиме турцки? За какна ни е турцкосо, ат как живеме фаф Янана? Хане да дойде адин ден да можаме прес страха и прес срама да думиме какна со думили нашите дядове и да писаваме на нашоксе езика.

Себаедин Караходжа

с. Пулево, август 2006

(Предговор към книгата със заглавие

„Същност на езика на помаците в региона на

с. Мустафчево, Ксантийско)

Речник

Адетеве – мн. тур. Обичаи, традиции

Бугюнь – нареч. тур. Днес

Инсан – м. тур. 1. Човек. 2. мн. Хора

Исази – мест. Ейтази

Исойзек – мест. Ейтози

Какна – мест. Какво (това може да е и наречие с краесловно „акане” какна - както)

Китап – м. тур. 1. Книга. 2. Учебник

Мифко –  нареч. Малко (това според контекста може и да е прилагателно)

Моне – мест. Мене

Сефтя– нареч. тур. За първи път (тук я може да е ’а или e^)

Тачила – мин. деят. прич., ж.р. Почитала, уважавала. В случая смисълът трябва да се приеме като „обреди”.

Урумски – прил. тур. Гръцки

Янана, Йанана – м. чл. тур. Местно название на държавата Гърция