„ДРУГИЯТ БРЯГ НА РЕКАТА”
Много тъжен и горестен портрет на художника - неговото алтер его - на прага на смъртта извайва Атанас Липчев в последния си роман, завършен месец преди смъртта му.
Изпитвам някакъв мистичен трус, докато пиша тези редове.
Бях последният, правил анкета с него, дни преди смъртта му, и останах безкрайно изненадан като получих отговорите на своите въпроси от неговата дъщеря.
Дори и болен, писателят е бил на своя пост и, не смятайки, че му досаждам, търпеливо и отговорно е попълнил въпросника ми.
Очаквах с нетърпение последния му роман.
Знаех, че и с него ще защити високата си класа, но прочетеното надхвърли всичките ми очаквания.
„Другият бряг на реката” е неговата най-зряла, съкровена, изстрадана и отлята книга.
Тя е не толкова предсмъртно негово писмо или лебедова песен, а по-скоро горчив размисъл за смисъла на творческия труд в посттоталитарна България, за сблъсъка на Таланта и Посредствеността, олицетворени от двамата братовчеди - художници, за същнността на човешкия живот.
„Другият бряг на реката” е по булгаковски ярко и поразяващо предсмъртно сказание.
В него авторът е примирен пред житейските парадокси и неправди.
Той не очаква слава и признание, пари и известност.
С изключително вътрешно духовно озарение и затрогващ библейски провиденциализъм Липчев хвърля мост към другия край на реката - отвъд Смъртта, където наблюдава не само погребението на своя двойник - художник, но и алчната разправа на търгашите на изкуство с неговото наследство.
„Другият бряг на реката” е мъдра и емоционално въздействена книга.
В нея се засягат основни екзистенциални и креативни проблеми, познати ни от съдбите на Ван Гог, Джойс и Михаил Булгаков.
За разлика от „Майстора и Маргарита” обаче, тук, в България, във Варна, в последния роман на Липчев, картините горят.
С тях приключва зловещо-гротескно един творчески път, но шедьоврите „Автопортрет” и „Момичето в бяло” дори и посмъртно получават своя триумф в частните колекции на богатите сноби.
Подобно на „Фустанела” (2009) и „Пътят през зимата” (2009), и „Другият бряг на реката” е кондензиран философски роман с универсални послания и елегантна защита на изконните нравствени ценности.
Като истински рицар без броня Художникът се изправя срещу заобикалящия го меркантилен свят, чието олицетворение са меценатът от Щутгарт Ханс и злобният му комплексиран братовчед Сачмо, търси опора в сервитьорката Мери и закъсняло помирение с майка си.
Той е обречен, болен е от рак, неприспособим е към вълчите нрави на дивия капитализъм у нас и затова предпочита Смъртта.
Шествието на духа му из небитието много напомня „Ходене на Богородица по мъките” и „Майсторът и Маргарита” на Булгаков.
Художникът осъзнава суетата и безсмислието на земния живот, затова търси закъсняло възкресение и опора в Божия промисъл и Иисусовите послания.
Изчитайки последните редове на „Другият бряг на реката”, осъзнах какъв значим писател сме загубили на 6 февруари 2010 г.
Неговото творчество, постиженията му, тепърва ще се осмислят.
Аз знам, че Липчев ще заеме полагащото му се място в българската проза.
Затова съм сигурен за посмъртното битие на книгите му.
Те няма да имат съдбата на mailer daemon.
Ще намерят своите адресати и ценители, които с годините ще се увеличават все повече и повече.
Атанас Липчев, „Другият бряг на реката”, роман, 2010, изд. „Жанет 45″,
ред. Ангел Г. Ангелов
