ИЗ “ПОВЕЧЕ ЩЕ КАЖАТ ДЪЖДОВЕТЕ И ТРЕВИТЕ” (2000)

Жеко Христов

ПАМЕТ

Аз пак те сънувам, мамо.

И пак така:

Необятността на Рая -
наоколо сияние и радост.

Загадъчни пауни
над теб кръжат и пеят…

Пред грейнали палати
на златен стол седиш -

и плачеш
за простата ни селска къщичка…


ПРОЩАВАНЕ С ГОЛЕМИЯ МИ БРАТ

Големият ми брат почина.

А птиците не знаят -
пеят.

Нощта пълзи сега към него.
Балканите са тъмни и високи.

Ще го спускаме надолу -
децата му и ние -
неговите братя.

Подкрепя ни
единствено страхът!

…Повече ще кажат
дъждовете и тревите.


МОЛИТВА КЪМ МЪРТВАТА МИ МАЙКА

Майко,
на теб се моля.

Аз вярвам,
че едничка ти ще ми помогнеш!

Измолвал съм от теб дихание
дори за старото ни куче -
последен път да може да излае
към старата луна
за сбогом…

Сега прати
светулки две
до теб да ме издигнат…