Михаил Букурещлиев

Дни наред прелиствам обемистата книга “Дарове на дарбата” на Юлий Йорданов. Мнозина ще попитат “та, кой е той?” Да, уместен въпрос! Защото, за жалост, твърде малко знаем за наши братя по перо извън столицата. Един от тях е добре известният публицист от Монтана Юлий Йорданов.

Активът му започва от вестник “Народна трибуна” в родния му град Лом. Но твърде скоро той става тесен за човек с две висши образования - философия и журналистика, които той завършва в софийския университет “Свети Климент Охридски”. Областните вестници “Септемврийско дело”, “Дело”, “Вселена” и “Монт-прес” широко разтварят страниците си за този талантлив журналист, краевед, публицист и майстор на интервютата.
Обект на неговото дарование е способността му активно да контактува с десетките писатели, артисти, художници, музиканти - изпълнители, диригенти, композитори - изобщо хора на изкуството. Впечатляващ е широкият диапазон на познания при тези общувания. От десетките интервюта, които прочитаме в книгата, с актьора Георги Черкелов, с поетесата Надежда Захариева, или с музикалния педагог проф. Иво Калчев и така нататък, усещаме непринудеността при водене на разговора, едно разумно премисляне на въпросите, които винаги са съобразени с представители на различните изкуства.
От начина, по който Йорданов е контактувал със събеседниците си, разбираме, че в повечето случаи им е добре познат и не за първи път се среща с тях. Въпросите, които им задава, са конкретни, проблемни, непринудени, човешки и това провокира обекта да бъде искрен, откровен и сърдечен. Той успява да надникне в тяхната интимна атмосфера, в която те се превъплъщават, и затова отговорите са целенасочени, наситени с богата информация.
Не по-малък е усетът на автора да вникне в детайли към всяка индивидуалност при поднасянето на десетките очерци, творчески портрети за отделните творци, представянето рецензии за книги, картинни изложби, театрални постановки. Забележителното е, че Юлий Йорданов не се препъва при боравенето с различните изкуства. Справедливо поставя мястото на големия български художник Стоян Венев, с професионална оценка отчита “психологическата нежна лирика” на поета Иван Рудников или вниква в диригентските търсения на талантливия му съгражданин Маестро Димитър Илиев.
При всичките случаи е точен, верен, правдив, вещ като изкуствовед, театровед, музиколог. Може би и това е впечатлило проф. д-р Нина Дюлгерова, когато високо оценява книгата “Дарове на дарбата” в предговора, където още от заглавието разбираме нейното отношение “Достоен монтански дар в съкровищницата на националната памет”.
Много ценно би било, ако повече извънстолични автори могат да ни предложат подобен дар на своя талант.
Можем само да благодарим на всички онези, които са съдействали по един или друг начин за излизане на тази ценна книга, която със своята внушителност от 320 обемисти страници, богато илюстрирани със снимки, достойно представя автора. Не бива да изпускаме и факта, че това е четвъртата книга на Йорданов. Първата излиза през 1989 година под заглавие “Северозападната литературна нива”. Втората - “Опуси за талантливостта”, е издадена през 2004, третата - “Чудотворството, наречено изкуство”, се появи през 2006 година. Все още седи в ръкопис книгата му “Орелът с ангелската душа” за Дядо Цеко Петков - Войводата, от чийто род произхожда и самият автор. Да се надяваме в скоро време и тя да види бял свят.
Да му е честита новата рожба на Юлий Йорданов - “Дарове на дарбата”! И вярваме, че в скоро време ще ни зарадва с нови дарове на неизчерпаемото му вдъхновение.

Юлий Йорданов, “Дарове на дарбата”, 2009, издателство “Фабер”. Редактор Цонка Христова