Димитър Боримечков

Нико Стоянов е една емблематична фигура сред българската интелигенция в Бесарабия. Роден е в украинското село Ивановка Българска /9.01.1947/. От десетилетия живее и твори в Кишинев. Той е известен бесарабски български поет и преводач. Редактор е и издател на първия бесарабски български вестник “Родно слово”, излизащ от 7 август 1988 година в Кишинев, Молдова. В този град, през изминалите десетилетия приютил и други творчески личности /поети, художници, учени - основно от Украйна/, Нико Стоянов е издал 15 оригинални и преводни книги. Както, впрочем, и внушителен по обем и съдържание том избрана поезия “Аз, българинът…” - гр. Велико Търново, 1999 година. Темата за любовта у този поет-лирик, може би, е най-силна в неговите сонети. С голяма поетическа сила зазвучаха неговият сонетен венец “Симфония в розово”, както и “Безпокойство”. Издал е и книгата “Сто сонета” - издателство “Захарий Стоянов” - София. Специалистите в областта на българската литература и българската критика още ще имат възможност да си кажат думата за смелостта в използването на сонетния жанр от поета и преводача Нико Стоянов, както и за таланта в цялата му поезия.
Темата за родното гнездо, за родината в поезията му е дълбоко свързана с родното село и родителите, със земята и степта Буджак. Както отбелязва в литературното си експозе “Три етюда върху българската бесарабска поезия” доц. д-р Елена Налбантова: “Независимо за какво пише, неговите стихове носят тъгата на спомена и на носталгията по нещо безвъзвратно изгубено и ограбено от онзи неотменим във времето миг, когато далечният прадядо е напуснал родните Балкани и е поел пътищата на изгнанието”. И затова, може би, веруюто на много българи от Молдова и Украйна са редовете от христоматийното стихотворение “Българин да си остане” /в друг вариант “Моят род”/ на Нико Стоянов:

Напуснал свидните Балкани
не за да търси лек живот,
а българин да си остане
и да опази своя род!

В някои от творбите на Н. Стоянов този мотив търси опора в далечното минало - в митичния прабългарски воин. Той преди едно хилядолетие е преминал пътя от Буджака до Балкана. Този път изминава непрестанно и в мечтите, и в реалността героят на Нико Стоянов. Именно това чувство за връзка с миналото помага на героя на тази поезия да оцелее във времето и в непрестанните му изпитания. Където и да се намира неговият герой, независимо как ще го сполети смъртта, той най-сетне ще намери утехата да се завърне в родната земя, при своето начало:

Ако се случи в утрин ранна
да ме докосне с дъх смъртта,
земята ще докосна с длани
и ще прегърна тих пръстта.

“Общото впечатление, което поетическото творчество на Нико Стоянов създава при първото четене, е за една всеобемаща тиха тъга” - пише в горепосоченото литературно експозе доц. д-р Ел. Налбантова.
Освен поет, Н. Стоянов е и сценарист на няколко документални филма, сред които е и първият филм за бесарабските българи “В степта зелена на Буджак” /киностудио “Молдова-филм”, 1982/. Този жив класик ни подари също добри и лесно запомнящи се стихотворения за деца. Както и една много интересна поема “Азбука” - за малките читатели в началното училище.
Нико Стоянов написа и други поетични творби за деца, които четат сега малките ученици. Но авторът би се радвал, ако и следващите поколения читатели разтворят и прочетат неговите детски книги и книгите му за възрастни.