Интервю на Живко Русев

- Г-жо Малцева, ако не ме лъже паметта, един от първите автори, чиито стихове преведохте, беше Йордан Кирев от с. Горски извор, преди около 5-6 години. Оттогава, наред с преводите на Майя Вапцарова и Мария Шандуркова, авторите от региона станаха доста: Величка Петрова, Демир Демирев, Илия Желязов, Ваня Данева, Петко Каневски, Иван Маринов, Атанас Капралов… Защо обърнахте поглед именно към, да ги наречем обобщаващо, южнотракийските поети? Какво е по-различното в творчеството им?

- Преди много години се запознах в Москва с Йордан Кирев и неговата майка. След това връзката ми с тях прекъсна… И след 27 години отново ги открих… Колко радостни сълзи проляхме само… Но и какво беше удивлението ми, когато Йордан ми предложи свои стихове за превод на руски език. След повече от 30 години познанство, аз преведох едно от ранните стихотворение на Йордан, а сега – вече зрелият поет ми довери своята лирика за превод. Така се роди и първата книга с моите преводи от български език – „Романтични съновидения” на южнотракийския поет Йордан Кирев.
Оказа се обаче, че Южна България е много богата с талантливи поети. И аз имах щастието да се докосна до Божия дар на тяхната лирика, да почувствам мелодията й и да създам една трогателна за мен книга – „Светлата нежност на моята любов”. Както и в „Романтични съновидения”, в нея са представени стиховете на авторите на български език и моя авторизиран превод. Тези книги са двуезични и това е наистина очарователно, защото руският читател има възможност за съприкосновение не само с моя превод, но и да чете в оригинал българските поети. Ще използвам случая да подчертая, че работата върху преводите за мен е много привлекателна. Така е, защото мисля, че им е присъща любовта към България (страна, която и аз много обичам), любовта към Бог, любовта към ближния… А също така всеки от поетите, с които съм се срещнала по пътя на творчеството, ми е подарил частица от своята душа, за което съм им особено благодарна.

- Последните Ви преводи са на стихове от Пеньо Пенев…

- Ако се говори за Южна България, е невъзможно да си представи човек литературата на този регион без поезията на Пеньо Пенев. Имах щастието да получа официално предложение да направя превод на някои от стихотворенията на вашия знаменит „земляк”. Особено ми харесва стихотворението „Самота”. Тъжно, нежно откровение на страдащата душа на поета…

- Били сте военен преводач, преподавател по чужди езици, журналист… Защо се обърнахте към Бог?

- Провървя ми… Аз от детинството си още вярвам в Бог. Въпреки че беше забранено и опасно, но мама ме водеше в храма, учеше ме да се моля, да се отнасям с трепет и благоговение към иконите на светците. И всичките събития и превратности на живота ми не само че не са ми пречили за вярата ми в Бог, а единствено са я укрепвали. От дете съм по пътищата. Не мога да стоя на едно място. Много военни, не само в Русия, но и в България също, от детството си още вярват в Бог. Познавам един невероятен свещеник от Пловдив – Милен Недев, бивш подполковник от ВВС. Написах статия за него. Удивително нещо е човешката съдба. За мен например е невъзможно да се кача на самолет и да не се помоля. А когато из руското безпътие по 20 часа в денонощието и в дъжд, и в сняг съм зад волана на моята послушна машина, без молитва просто няма как… Ако в миналото столетие не беше насаждан повсеместно атеизъм, много прекрасни поети – както в Русия, така и в България, биха останали живи, нямаше да извършат греха на самоубийството…

- Над две хилядолетия вече Иисус Христос е едновременно и “пътеводната звезда”, проправяща пътя към доброто през лабиринта на човешката душа, но наред с това в динамичното ни съвремие вярата като че ли започва да изтлява и все повече отстъпва място на комерсиално-прагматичното…

- Има хора, особено политиците, които влизат в Божия храм показно. Но според мен мнозинството от хората, както в Русия, така и в България, искрено вярват в Бога и не само преди празник се изповядват, причестяват се, въобще полагат старание да бъдат с по-чиста душа, да станат по-добри…

- Наскоро публикувахте в руското православно електронно издание “Благовест. Ру” йеромонах Антим – игумен на Кричимския манастир “Рождество на Пресвeта Богородица”, заедно със статията си “Болгария ждет вас, братушки!”. За какво чакаме?

- Не само „Благовест” обърна внимание на статията ми, но и официалните православни сайтове на България и Русия – „patriarshia.bg” и „pravoslavie.ru”. И аз се чувствам щастлива, че хората и в двете братски православни страни едновременно имат възможност да прочетат написаното от мен за прекрасната България, пропито от моята любов към българския народ.

- И след това какво?

- Понастоящем работя върху събиране на материали за цял цикъл статии, посветени на България. Те също ще бъдат публикувани в България и Русия, а още и в Австралия, Канада, Грузия, Финландия… Освен това, заедно с Мария Шандуркова, прекрасен човек от Димитровград, подготвихме нова двуезична книга, но този път с нейни преводи от руски език. Тя преведе 30 мои стихотворения и романси. Тази книга ще послужи като учебно помагало за славянската общност в Южна Америка. Ще продължа преводаческата си работа както за известни за мен автори, така и за творчеството на нови, които обезателно ще срещна в житейския си път. Вярвам в това. В момента превеждам стиховете на Величка Петрова, Атанас Капралов и Мария Шандуркова – работа, която съм започнала от доста време. В Русия вече са публикувани няколко сборника на композиторите Елена Кожуховская и Михаил Крюков с мои стихове и преводи.

- В навечерието сме на най-светлия християнски празник, на който милиони човешки същества на нашата планета поне за ден се преобразяват и стават по-добри. Наистина ли Бог е любов, наистина ли Той е спасението?

- Единствено Бог е нашето спасение. Именно Той ще ни дари Своята любов и ни учи да обичаме ближния. Ще вметна нещо интересно. В Русия, където климатът е доста хладен и често е намръщено и дъждовно, на Пасха винаги е слънчево. Това също е едно малко чудо.

- Казано е: “В началото бе словото…” Но… в ХХ век, при наличието на неизчерпаеми възможности за глобална комуникация, според Вас, словото не се ли употребява и като средство за манипулация? Дори и в поезията, за която казват, че е чисто изкуство? В състояние ли сте да различите фалша от истинското, творецът може ли да бъде, да кажем, талантлив лицемер?

- Мисля, че талантливият човек е талантлив във всичко, затова талантливият лицемер в пълна мяра може да направи опит да въведе в заблуждение всекиго от нас. Но… търсете отговора в душата си. Ако четете стихове и им вярвате, значи този поет, който ги е сътворил, не може да бъде лицемер. Ще дам пример – преведох стихотворението на Атанас Капралов „Сбогуване със сърцето на баба” и ридаех. Нима някому може да мине през ума, че пишейки го, поетът е лицемерил? Превеждайки Пеньо Пеневото стихотворение „Самота”, разтърсена от чувството за горчивина, тъга и обреченост, което този невероятен поет е вложил в творбата си, как бих могла да помисля, че лицемери…

- Гостувате в Димитровград на Клуба на дейците на културата. Какво очаквате да видите? С кого очаквате да се срещнете?

- Очаквам да погледна очи в очи хора, които обичат Русия. Да се докосна до любовта им към моята родина, което непременно ще повлияе и на доброжелателството им към възприемане на творчеството ми. През целия си живот съм доказвала предаността си към каузата за приятелство между нашите народи, между нас – хората.

- Какво бихте пожелали на читателите ни?

- Никога да не се отчайват и да не свиват крила. Да обичат хората и да се радват на живота. Да се усмихват на пролетта. Да бъдат щастливи дори и заради това само, че са видели щъркел, че са прочели хубава книга, посетили са театрално представление, или са погалили бездомно котенце и са споделили с него късче хляб. Иска ми се още да пожелая на всички читатели да обичат „братушките” без предразсъдъци. Защото и ние ви обичаме. Неотдавна посетих Плевен и един непознат старец в парка ми каза: „Винаги сме вярвали, че дядо Иван ще дойде…” Сълзите в очите на този много преживял българин не ми дават покой… Нека помним – ние сме братя. Така е било. И така ще бъде. Българската земя е поливана с руска кръв. Главният храм на България носи името Александър Невски. Най-популярното име в България е Иван… А ето и едно женско руско име, много популярно и в България – Олга. И майката на Михаил Скобелев е Олга, и Олга Господинова от Руския клуб в Димитровград, и вашият покорен слуга – поет и преводач от Русия Олга Малцева, също.