ПЪТ
ПЪТ
Дете и майка за ръка
по улицата пуста слизат.
Вървят те дълго
в коловоза на деня
към притъмняла някаква си къща.
Ще пусне майката ръката на детето,
а то по стълбата само потегля.
Ще седне на площадката пред входа,
към пътя дълго то ще гледа
на майката след гаснещата сянка.
Додето милостиво вечерта
в очите му не слее
мъглата пареща със тъмнината.
ДА, МОГА ДА ЖИВЕЯ И ТАКА
Да, мога да живея и в тъга.
Та нали досега все така съм живяла.
Ще свикна отново
по-леко да дишам,
да спотаявам грапавия страх,
на неочакване пак дълго ще се уча,
във трепета на тялото заслушана.
А с другите ще бъда мека и разбираща.
Да, мога да живея и така.
ПРИСАДЕНА
На древна земя присадена,
на ласкавия средиземноморски бряг,
непонятно дълго и тайно тъгувах
по синия гребен на Витоша
и снежната му зимна шапка.
По крехките кокичета,
пробиващи си път
през вледенения сняг.
По свенливите момини сълзи
в градината на мама.
За здравец, сърчица, божури и хортензии,
босилек, люляк, рози, теменуги
по ред цъфтящи доверчиво
като хронометър на сезоните.
Излизащи на светло
или пропадащи в земята
в небесния нощен прозорец на детството.
По вишните бели до зида
и двете стройни, високи тополи
със своите цветни гласове.
СБОГУВАНЕ
Когато въртопът ме изплюе
на есенния бряг
със тяло уморено,
повехнали очи,
не ще намеря нови сили
срещу течението да се гмурна.
Ще си остана на брега
да съзерцавам
залеза червен
и светлините
по миглите на хоризонта,
гаснещи без ред.
НЕРОДЕНИТЕ МИ ДЕЦА
Чакат ме някъде
с болни очи, неоформени, пусти.
Замръзнало бъдеще.
Недосегаема стена от лед.
Дъхът по нея се полепва.
И аз стоя засипана
от белите парцали на снежинките.
Като прошка може би или забрава.
Наоколо всичко е чисто и пусто.
* * *
Бадемов клон
в стъклото чука,
при мен наднича
с любопитни очи.
Разказва ми
за соковете гъсти
на земята,
за реките подземни,
преплели влажни нозе.
Разказва ми
за огнените пръсти
на южното небе,
за въздуха пиян,
ухаещ на резливо вино,
И за дъжда, с небесни сълзи
краката на дърветата умил.
И обещава за наесен
с години закъснели
тръпчиви плодове.
* * *
Ще ти изпращам
своите мисли аз
с тайнописно мастило
върху прозрачни оризови листи.
Ти ще ги топлиш после
на свещта горяща,
поискаш ли
да чуеш моя глас.
БЕЗ ПРАВО НА ИЗБОР
Моят живот – един от многото,
които можех да живея.
Въпрос на избор…
Твоят живот – един от многото,
които можеше да живееш.
Въпрос на избор…
Нашият живот – един от многото,
които можехме да живеем.
Вашият живот – един от многото,
които можехте да живеете.
Все въпрос на избор.
Днес вече на пътека без кръстопът…
И без право на избор.
ОЧАКВАНЕ
Очакване –
стъкло чупливо
в звънлива тишина.
* * *
Много нежност съм натрупала.
Неупотребена.
Май трябва да си взема
куче, коте
или столетна костенурка
за приятели.
