Един поглед и върху днешните измерения на фолклорното ни наследство с обогатяването на битийността му в бъдеще

Ефим Ушев

I. Значение и обхват на темата

Няма нищо по-нормално от това, когато говорим и обсъждаме културно-историческото наследство в Родопите, сред първите теми, които се поставят за разглеждане и разискване, да бъде темата за фолклора. Това е толкова нормално и естествено, че евентуалното й отсъствие бихме могли да сравним, например, с липсата на първа страница на вестник, където виждаме само едно бяло поле. Това е така, защото словесното и песенно поетично богатство на това наше наследство не е просто една от многото форми, чрез които е съществувала през вековете родопската духовност. То е не само неразлъчно свързано с ежедневието и битието на родопския българин, помагало му да оцелява и чисто физически във времена на чужди нашествия, ако приемем, разбира се, че и словото е дело. То се съхранява за нас, предавано от уста на уста, а не прилежно записвано върху камъни, папироси, хартия, както става с други културно-исторически жанрове и авторски текстове.
Когато очертаваме значението на фолклора за Родопите, следва да виждаме всичко това и да го оценяваме и като автентично свидетелство за обичаи и култура, но и като лирични късове, стигащи до сентенциозност, без чиято музикалност и вълнение не би последвала по-сетнешната трайна и истинска поезия в литературата ни, по изключително точното наблюдение на културолога Цветан Стоянов.
Родопският фолклор е визитната картичка на края ни, той е нашата запазена марка, която не само ни представя навън чрез знаменитите ни изпълнители и изправя на крака публиката в световните зали. Последният такъв случай е само преди година-две в Япония, при изпълнението на Дельовата песен.
Множество от нашите песни са втъкани в изпълненията и предизвикват възхищението на световни звезди като Челентано, Брегович, Харисън и др., чрез които заживяват своя живот и в модерната музика днес. А Карл Сейгън включва в космическата си колекция именно златоградската родопска песен за Дельо войвода, като послание за бъдещи цивилизации.
Родният фолклор по един парадоксален начин ни отличава от другите географско-етнически краища с българско население, но и пак той ни свързва с тях – Западните покрайнини, Македония, Тракия и Мизия – чрез диалектните особености, старобългарски и Кирило-Методиевски езикови форми, които носи в себе си, както и със специфичната си песенност. Той ни свързва с тези области и с нашите братя там чрез общата ни лексика и граматика, на които фолклорът е богат извор и обект на неизчерпаеми етнографски, езиковедски, литературни и прочее други изследвания.
Именно фолклорът на Родопите, със своята интересна диалектна архаика от снагата на българския език, доказва през вековете, че политическите граници нямат нищо общо с културата и не могат да попречат за развитието й в една хомогенна териториална цялост, каквато несъмнено е Родопа и оттатък границата ни на юг.
Така през последните няколко години, свалили множество табута, виждаме възраждането на едни отколешни връзки и отношения с хората там, при това отново на основата на общите песни, език и обичаи, съхранили ни като единен български народ. Именно фолклорът ни предопределя и свързва като единна родова общност, независимо от верските културни напластявания и различия. Затова той може да бъде нашата национална идентичност в обединена Европа.
Това е накратко значението и обхвата на темата в регионален план, от което се уверяваме, че именно тя е “първа страница” в нашето многообразно като проблематика културно наследство и не можем да минем без тази страница при по-нататъшните обсъждания и структуриране на темите, които дискутираме като историческа даденост в планината.

II. Какъв анализ за състоянието на проблема за родопския фолклор в двете общини можем да направим

Подхождайки към темата с необходимата сериозност, следва да си отговорим: какво в момента имаме насреща от обсъжданото безценно наследство, как битува то във все по-прагматичното ни ежедневие и какво ще правим с него в новите условия днес?
Първо, нека кажем, че е видно следното.
Родопският фолклор е неразлъчен и органично вплетен в празнично-обредната тъкан от календара на общините Смолян и Златоград. Той живее и поддържа духовния ни облик чрез удивителни и разнообразни форми, които не само го съхраняват за идните поколения, но и мултиплицират идеи за разнообразяването му, навлизайки все повече в основните и изначални негови проявления в планината. Така днес сме свидетели както на езически, предхристиянски форми на фолклорната култура – Кукерски празници в селата Долен и Широка лъка, неотделими от по-сетнешните песенни проявления в тях, най-вече Адралез в Златоград и в останалите села в Златоградско, празнуван традиционно на Гергьовден, както е впрочем и на юг от нас, в гръцката част на планината. Но също така и преплитането и преливането им с годините едно в друго – Еньовден и Среде ляту в Смолян и с. Мугла, които заедно с кукерските празници ни отвеждат дълбоко в първичната историческа култура на хората тук.

Това, допълнено обаче с още една, съвсем не безинтересна особеност, е основание да говорим за елементи на карнавализация, в средновековния културен смисъл на думата, изследван още от Михаил Бахтин – преливането на обичаите на родопската сватба в с. Момчиловци, например, и празника на занаятите в Устово, а защо не и празника на фасула в с. Смилян, с традиционните фолклорни прояви в тяхната песенна и танцова съдържателност.

Почти няма селища в двете общини Смолян и Златоград, които да не са заложили автентичния фолклор в своя празничен календар – също предпоставка за съхранението му в неговите строго отличителни местни особености в диалектен аспект, подчертавайки отново родопския диалект като езиков извор и белег за изконния му старобългарски корен. Без да изброяваме педантично сходните прояви в отделните села, нека споменем само по-големите, с които неизменно се свързват двете общини:
“Орфеевите празници” и Роженските надпявания в Смолян, Дельовите празници и Гергьовден в Златоград, Гайдарските надсвирвания в с. Гела, Дните на Радка Кушлева в Широка лъка и тези за Надежда Хвойнева в Левочево. И т.н., все по-пъстри и ефектни проявления на родопския дух, родени от любовта ни към родната песен и народно изкуство, които дедите ни са завещали.
Когато коментираме състоянието на фолклорната тема в нашите общини, редно е да се спрем и на едно друго същностно нейно проявление – записването и издаването на песенните и разказвачески фолклорни текстове тук. Формата, чрез която най-вече те остават в паметта на времето, в паметта на планината.
От времето на първата публикация на родопско народно творчество – четири баяния и седем народни песни, които намираме в БЪЛГАРСКИ НАРОДЕН СБОРНИК, съставен от Васил Чолаков и издаден в Болград, Бесарабия през 1872 г., минем през в. “Знание” на Любен Каравелов три години по-късно, където през 1875 г. е първата публикация въобще на златоградска народна песен, до днес са известни десетки издадени сборници с фолклорни творби на края, последният от които, с название “Златоградска народна поезия”, е от 2002 г. Всички те, разбира се, неравностойни като качество и със своите кусури като подбор, което обаче не му е тук мястото да обсъждаме. Затова пък всички те са еднакво ценни в смисъла на текстовото съхранение на фолклорното творчество. Сред тях, естествено, липсва нещо, което ще предложа по-долу, с което, надявам се, ще запълним празнината в многовековните културни и исторически отношения на Смолян и Златоград. Засега се спирам на някои идеи като предложения по темата фолклор, които може би е нормално да бъдат отнесени към съответните културни отдели на администрациите в общините.

III. Какви са тези предложения за идеи и проекти в областта на фолклора с краткосрочни и дългосрочни цели

След като вече се уверихме, че именно песенното танцово и словно богатство на планината отговаря в най-голяма степен на идеята за Родопите като гласът на времето, пред нас стои въпросът как да продължим и обогатим отношението си към него, какви ще бъдат ангажиментите ни оттук нататък, така че да сме сигурни в полезността на присъствието ни като културна общност в едни нови условия, предоставяйки ни определена възможност за това. И смятам, че поне в тази област това може да стане, изхождайки от съвременната битност на фолклорните проявления, за които стана дума вече, а именно: словно, музикално-песенно и танцово-обрядно с елементи на карнавализация. Спирам се на следните предложения за проекти.

Един от най-важните резултати от заниманията ни по фолклорната тема би бил не само да набележим идеи за бъдещи прояви, а и да оставим материален продукт, който да съдържа в себе си конкретно подбрани ценности, които в тази област виждам във внимателното подбиране и издаване в съвместен сборник на образци на народното поетично творчество от двете общини, които ще са с доказана местна специфика като произход от Златоград и Смолян. Предложението ми е за 50 песенни текста от едната и 50 от другата община, като към тях добавим и по пет текста от едната и пет от другата община на образци на разказваческото изкуство, предимно с диалектно-хумористичен оттенък. Това ще бъде нашият принос в продължаването на отколешните ни връзки като културни центрове в тази част на планината, малък пример за което е следната златоградска песен, взета от сборника “Златоградска народна поезия” (София, 2002). От нея разбираме проблема на двама влюбени златоградчани, врекли се във вярност, и как те виждат разрешаването на този проблем. Ето текста:

Пукни са тресни

Пу?кни са, тре?сни, стара ле мале –
и га?ли си ма, и га?лям го,
и зи?ма си ма, и зи?мам го.
А?нджек си нема къде да ида,
къде да ида, къде да влеза –
къща си нема ограде?на,
съ?рме си нема в ръки?не.
- Не да? са зе?мим двои?ца с тебе
и къща си щим огради?,
и съ?рме си щим идинди?са,
и пари си щим казанди?са.
Пари?не са от ма?зане,
ма?йсторене – от Райково,
ко?ловене – от я?ровене,
дже?мовене – от ле?довене.

А с другия пример, който ще си позволя, от същата книга, намираме още сведения за взаимовръзките на Златоград, този път с другия днешен квартал на Смолян – Читак (дн. Устово), тогава заможен занаятчийски център, с един от най-големите пазари в обширната, без политически граници Родопа планина. Песента е ценна и със сведението за стопанския живот в Деридере (Златоград) някога, но и с обширната географска и “търговска” обозначеност в нея, ползвана от родопските българи в миналите векове. Ето я:

Каква е басма излела

Чул ли си, Мехме?дь, не ли? си,
каква е басма изле?ла,
в Ске?ча, в сраде? паза?рън?
Туже?ре са я изне?ли,
от да?хън, от Дери?дере,
туже?рене ще я продават.
Фа?тминка цвилна да плаче,
Мехмедь и? тихо ромони?:
- Мъ?льчи, не плачи, Фа?тминку,
утре е пазар на Чита?к,
там щим да тръ?сим басми?ца,
каквъ?но тебе приле?га.
- Наръ?чай, Мехме?дь, поръ?чай,
ю?нена басма зелена,
Е?дринска ка?на червена,
Шахи?нски ку?ндри леска?ти.

С тези два примера, а те могат да бъдат много повече, ще заключим, че вековните, отколешни връзки между двата стопански и културни центъра – Смолян и Златоград, са ясно очертани и сега ние просто трябва да ги продължим. Един от начините виждаме в издаването на съвместния сборник с народни творения, който би бил не само уникален културен факт, но и би отговорил на споделеното по-горе, че фолклорът в Родопите мултиплицира идеи за неговото съхраняване, за разнообразяването му. А съставен и записан със строго специфичните си езикови и всякакви други особености на двата родопски региона, текстовете в сборника ще станат отправна база за многообразни сравнителни проучвания и изследвания от езиковеди, литератори, диалектолози, фолклористи.

Второто предложение, на което се спирам, е за обединяване на певци на народното творчество, с каквито, слава Богу, и двете общини могат да се похвалят, чиито изпълнения на подбрани песни с подчертано местен характер съберем в един диск. Предложението е за 12 песни, по 6 от двете общини.

Последното ми предложение е венецът по темата, тъй като всички идеи по-горе биха добили своята завършеност и научноизследователска обоснованост. А именно – организиране и провеждане на Научна сесия за Балканския фолклор, в която да вземат участие учени и краеведи не само от България, но и от нашите съседки Гърция и Сърбия. Набелязаните за разискване проблеми могат да бъдат в множество направления в областта на фолклора, който по най-убедителен начин обединява Балканите. На този форум, разбира се, на всяка цена с разширено гражданско участие, включително учащата се студентска младеж, би станало великолепно представяне на въпросните културни продукти, които да получат и съответната критична оценка – както от научни среди, така и от граждани.
Така аз виждам нашето днешно съпричастие с културно-историческото наследство в областта на фолклора и развиването, разширяването на неговата битийност в бъдеще.