Петър Манолов, поет, писател, белетрист, е роден през 1939 г. в село Садово, Котелско. Завършва  Философско-историческия факултет в СУ “Кл. Охридски”. Работил e като възпитател, журналист, метеоролог на фара на нос Емине, през 1968 г. се заселва постоянно в местността Урбань-Иракли в землището на Емона.Автор на есетата и сценариите “Осил в окото”, “Вали над плашилото”, “Бракувана земя”, “За сбогом”, “Пагурите” “Размишления с приписки”(сп. “Континент” – Париж; 1990); “Викове из скотобойната” и др., които кристализират в Програма за “Движение 24 май”, 1984; “Програма на НДЗПЧБ”; Програмни текстове за учредяване на “Подкрепа”, февруари, 1989; “Две поеми” – комплектовани и издадени от Кръг 39 през март 1990. Следват кандидат-президентската платформа, идейната концепция – есе за ECAAR (Economists Alied for Arms Reduction – 1993), “Балкания” – есе-писмо за балканска общност, подобна на европейската, и нравствено-политическото движение “Трета сила”. Сътрудник на всички централни литературни издания, на сп. “Континент” във Франция, Радио Франс ентер, Радио “Свободна Европа”, Би Би Си, “Дойче веле”. Член на Съюза на българските писатели. Арестуван в края на 1988 г. като секретар на учреденото в началото на с. г. Дружество за правата на човека, обявява гладна стачка в знак на протест срещу изземването от страна на милицията на творческия му архив. Стачката му е отразявана подробно от радио “Свободна Европа” и от други западни радиостанции. През февруари-март 1989 г. получава мощна защита от световната демократична общественост – американски и световни юристи, журналисти, общественици, поети и писатели като Ейбръмс, Гинсбър, Мейлър, Таверние, Вонегът, Калишър, Стайрън, Азимов и др. Екстрадиран от страната през пролетта на 1989. В емиграция участва в колоквиумите: «Свободата на Духа», Париж, юни 1989 и по «Проблемите на малцинствата» – Копенхаген, март 1990; където се ражда идеята за фондация “Болната планета – ВЗОВ” . Завръща се от Париж и през 1991 г. е избран за главен секретар на Съюза на българските писатели, а фондацията приема да домакинства международна конференция за правата на кюрдите (София 1995) и подсилва гласове против смъртната присъда на йеменски поет, тибетски електротехник, както и международно огласява (съвместно с физика З. Вардосанидзе) преследваните от Е. Шеварнадзе 100 грузински учени, петима от които със смъртни присъди. Управлява издателство “Народна култура” (1997–2002), уволнен от правителството на Сакскобургготски заради една или всичките следни причини: писмено заявени убеждения, че всички народи на планетата Земя са равноизвикани, равнопредназначени и равноотговорни; медийно обнародвано несъгласие с наказателния Нов световен ред като средство за осъществяване на световно господство; ревностна интелектуална дейност да популяризира в Интернет настоящата, след Гутенбергова информационна система като Джон-Атанасова. Уволнението му може да е и заради: усилията да се качат за четене в по-късно унищожения на 8 май 2002 Интернет-портал www.suasty.com; значимите издания на “Народна култура”; заради структуриране на виртуалното списание “Графомен” или замисъла и осъществяването на един оригинален субпортал bvk - български вечен календар (Седмокнижен именник, посветен на завръщането при Танг Ра – т.е. към изначалната осъвременена религиозна система на трако-българите от преди покръстването в идеологията на световното господство). Участва в извънредното литературно четене на част от поемата “Кристо”, посветена на Христо Явашев (1. 12. 2003) в библиотека Пловдив и оповестява позицията си срещу политическото мародерство над народите чрез Новия световен ред, обявен самодейно и само от американския президент Буш-баща. “Докато стана пясък”, стихове, ДИ, Варна; “Весене”, стихове, ДИ Варна; “Две поеми”, Кръг 39, 1990, София; “Кръгова отбрана”, стихове и поеми, ИК Български писател, София; “Епиметей”, стихове и поеми, ИК “Христо Ботев”, София, “Яваш” - из поемата “Кристо”; “Кобни думи”- избрани терористични стихове за отбрана 2009/10. Поредица самиздатски свитъци, Старинен Пловдив 2005-та: “Викове из скотобойната”; “Червеното писмо”; “Жив съм още и не само аз”; “Писма до…”(Горбачов, Рейгън, Бжежински, Ругова, Драшкович)”; “Медитации над жертвени текстове”; “Народен съд” (2007); “Пророкуване за вчера”; “soRos Балкания”; “Книга за дописване”; “Световният ред - провалът, съучастие българско”. Предстоящи заглавия на свитъци: “Две срещи по желание на г-н Живков”; “Сенклер – ингилизина”; “Богомилите от Пеещи пясъци”; “Капището”; “Хрипове из скотобойната”. Предстоящи заглавия на книги: “Опасно жив, но не много” (есета); “Глаголически азбучник” (интернетни текстове);”Ти и третата Подкрепа” (поема); “Кристо” (цялата поема); “Здравей, Америко” (цялата поема) Имената ми” (селищен очерк за Обзор); “Мота мо” (антироман в три части). Живял в Пловдив. Умира на 07.02.2016 г. в Пловдив.

Публикации:

Поезия:

ПЪТУВАНЕ/ брой 24 декември 2010

ШЕПОТ/ брой 26 февруари 2011

Критика за Петър Манолов:

ПЕСЕННИ ПОЛИЧБИ И КОСМИЧЕСКИ ЗНАЦИ/ автор: Димитър Атанасов/ брой 24 декември 2010