Жеко Христов

МЕЛОДИЯ ЗА КЛАВЕСИН

В ракетен век живея,
а клавесин
в сърцето ми звучи…

Дано да оцелеят
до края нежните души.

Да не забравят никога ръцете
едно дръвче да посадят.

И клонка вишнева да свети
по тъмния железен път…

ДЕТСТВО

Между цвете и змия
лежи торбичката ми
с хляб и сирене…
И ме храни още…

БЕЗСЪНИЕ

Под луминисцента на града среднощен
куче лае жаловито…

Очи притварям и си спомням
тракийската луна,
нощите спокойни и дълбоки,
егреците по Сам баир,
Вълкодава,
неговият лай…

Надигам се и тръгвам,
загърбвам тоя град…

Поседнал върху камък сред полето,
напрягам слух
да чуя
Вълкодава,
неговият глас…

И наистина отнейде се разнася вой.
Нима съм аз!

НОЩ

           На Рашко Стойков

Какво е станало с петлите?
Защо не свършва тая нощ?
И тия сенки по стените!
И всяка е надвесен нож!

Не съм храбрец. И листът ми трепери
със недописания още стих.
Омраза ли, любов ли не намерих?
Спасителната дума не открих.

От покрива ми пада керемида.
И кой ли е среднощният ми гост?
Затварям си очите, за да видя
разбойник ли е или е Христос?

СРЕЩА

           В памет на Иван Мирчев

Имах среща със стария поет
на белите камъни пред “Верея”.
Не отидох на тази среща, защото
пред него бе засияло
едно хубаво тънко момиче.

Не отидох при тях –
щях да се влюбя в момичето
и то щеше в мен да се влюби,

а старият поет щеше да узнае,
че се е стъмнило…

ПОБЕДИТЕЛЯТ

Момчето куцичко и хилаво,
момчето тъжно на квартала,
се сби с момче по-жилаво –
и се прибра във сълзи цяло…

Ела, момченце, двама да се сбием

и ще побегна аз, по-силният –
и не сълзи,
а пот лицето ти ще мие…

И ти ще вкусиш
от горчилката на победителя.

СЯНКА

В това зелено и такава стройна…
напомняш ми тополка
от родния ми край…

Тополчице,
завий ме с тънката си сянка.

ЗАВИСТ

Такава обич в тоя град
не е за хубаво.
Тук всеки е издигнал праг.
Боя се, че това ще те погуби.

Тук като птицата безгрижна
ще бъдеш прицел и за детска прашка…
Макар да зная, че е страшно –
завиждам ти.

НА ТЕБЕ

Измършавяла от молитви,
сраснала се с пода…

На ръце те вземам
и поставям на фотьойла –
да отдъхнеш…

И така узнавам, че тежиш,
колкото един ангел…

ИГРАЧКА

Дете изпусна в локва кал
любимата си евтина играчка.
И тъй заплака то, че жал
и моето сърце замачка…

Предложих му достатъчно пари,
но то отблъсна ми ръката.

Разбирам те, дете, завиждам ти дори,
че знаеш
истинската стойност на нещата.

ЛОВНИ ПОЛЕТА

С отчаяние
в кръга на ловните полета
излитам пак
и предизвиквам хищните ловци…

Небето
над мене зрее празно, мълчаливо.

И точни пушки в мене се прицелват…

Но аз летя лениво
и търся смърт край малко село…