Виктор Вяткин

превод: Ваня Душева

ПЪРВИ РАЗДЕЛ

Материализмът заема трайно място в съзнанието на мнозина. И това е напълно обяснимо. С всички свои органи ние възприемаме единствено материалния свят. Онова, което се намира зад неговите предели е недопустимо за възприятията ни. Лишени сме от възможността да видим, да чуем, да усетим духовната същност, за велика радост на сатаната, който не съществува за нас. Ние можем да възприемаме духовното само с разума, интуицията, сърцето, с извечния зов на човешката душа към своя Създател! Тъй като душата е получила от Твореца си възвишеното свойство да обича, и да обича не само близките по кръв хора. Материалистите наричат любовта инстинкт за продължение на рода. Но на човешката душа е присъщо да обича съвсем чужди хора, с които никога не е имала лични контакти. Обича хората заради техните умения, творчески талант, за прекрасните светли мисли, за необикновената им душевна чистота. Ние обичаме живелите столетия преди нас. Нима такава любов може да бъде обяснена единствено с материалните средства? Обичаме дори животните, които не ни носят полза. Извечният стремеж на душата на нормалния човек към добро нима не потвърждава нейния божествен произход, неразривната й връзка с Твореца!

Можем да споменем много примери за една или друга личност, надарена с власт, богатство и дори с нормално здраве, но която поради едни или други причини се чувства най-нещастният човек на земята. И в същото време друг – с по-малки доходи, но обграден с внимание, уважение и любов от близките, който преживява дните си в голяма радост, пълноценно се наслаждава на нравствените блага на живота, сливайки се в едно с прекрасната природа, дарена му от Създателя. Материалистите отричат най-хубавата страна на живота ни – духовната му същност. Те обясняват човешкия интелект с рефлекси, първа и втора сигнална система. Чувствата, според тях, са само придатък към съзнанието. За тях няма нищо духовно в света; естествено, няма и Бог. Материалистическият мироглед, отричащ духовното начало, има своите крайъгълни камъни. Основните са:

1. Материята е първична, съзнанието – вторично.
2. Законът за единство и борба на противоположностите, обясняващ вечното движение на материята.
3. Законът за преминаване на количеството в качество, обясняващ разнообразието от форми и видове.
4. Законът за отрицание на отрицанието, с който се обяснява развитието на материята.
Материалистите имат още няколко важни за тях догми, но ние ще се спрем на тези четири.

Първата догма – за вторичността на съзнанието и първичността на материята – има свой скрит смисъл. Всеки приема това съждение на вяра. Ясно му е, че човекът, като уж единствен носител на съзнание, се е появил на земята след като не само живата природа, но и биосферата са достигнали определено ниво на развитие. Няма човек – няма и съзнание. А за Бога, както винаги, забравяме. И само мислещият читател ще се усъмни: “А нима Вселената и целият обкръжаващ свят са се появили от само себе си, без Разум, който да осигурява тяхното възникване, логически взаимосвързано съществуване, движение и развитие в определени граници. Как тази материя, лишена от способността да мисли, се е създала от само себе си?” С отричането на първичността на Разума, материалистите косвено искат да убедят хората: “Няма Бог”.

А относно саморазвитието на материята има различни хипотези и теории. Те имат едно общо свойство – невероятно бързо се сменят една с друга, като по правило последната претендира за пълна достоверност. Но ако попитаме материалиста:

- Как е възникнала материята? – той ще отговори: – Материята никога не е възниквала – тя съществува.

Уважаеми читателю, вие разбрахте ли нещо? Може ли да съществува онова, което никога не е възниквало? Смятайки се за венеца на природата, вярваме в тези безсмислици и с гордост заявяваме: “Аз съм материалист”. Дори единствено твърдението, че материята не е възниквала никога, прави полемиката с материалиста безпредметна. Ако материята не е възниквала, значи не съществува. Ако я няма, вероятно съществува единствено в нашите усещания. Налага се тези, които обидно наричате идеалисти, да понесат защитата на принципа за материалност на света. Материята трябва да се защитава от материалистите! Такава е иронията на философските зигзаги. Ние заявяваме, че материя има, и тя е имала начало. Началото е сложил Господ в Първия ден на Сътворението. Задавате следния въпрос: „Как се е появил Бог? С какъв материал е направил материята?” На този въпрос отговаряме точно и правдиво: “Това е недостъпно за човешките разбирания и човешкото познание!” Твърде самоуверени сме, ако смятаме, че всичко можем да разберем. Ако всичко можем да узнаем, защо не сме се научили да създаваме енергия? Ние можем само да я добиваме – или от горивата, акумулиращи слънчева енергия, или използвайки ядрено-верижни реакции. Но дори и грам енергия не можем да създадем сами. Защо не можем да създадем гравитационно поле? Не сме се научили да лекуваме рак, СПИН, бъбречни болести, а понякога дори обикновена настинка. Затова, приятели, трябва да се отнасяме много критично към познавателните способности на човека.

След като не са в състояние да обяснят чудото на възникването на материята, материалистите се заемат с изпълнението на по-достъпната за тях (както им се струва) задача – да обяснят възникването на Вселената. Те предполагат, че за повечето от читателите терминът “Вселена” е равнозначен на термина “Материя” и извеждат следната догма “Материята не е възникнала, тя съществува.” Цялата Вселена е материална и в нея са представени всички видове и форми на материята.

Пресилено е да се твърди, че създаването на Вселената е аналогично на образуването на материята. Как е възникнала нашата Вселенска материя? Първо, преди десет-двайсет милиарда години в Космоса някак избухнал взрив със с-т-р-а-ш-н-а сила. Какво се е взривило – неизвестно. Квазар или някакво ядро. Някои учени твърдят, че ядрото е било много мъничко, и в него имало всичко на всичко един атом с постоянна величина. И макар и мъничко, се взривило. Какво да се прави? Макар че в ядрото нямало съзнание, у него се появило желание да се взриви. В процеса на взрива се образувала плазма (кога успяла да се образува) от елементарни частици – електрони, протони, неутрони и прочие „трони” с цяла гама всевъзможни излъчвания. Именно в разпръсналата се (по-точно казано разлетелите се дребни парченца) маса възникнали повечето сложни образувания – атомни ядра, атоми и накрая молекули, като материалистите отдават приоритет на водорода и хелия. След което започват да възникват по-сложни съединения, чак до звезди и планети. Всичките тези образувания се появили “по време на движението” на това разпръскване. Според учението на материалистите, Вселената и сега се разпръсква, за това свидетелства ефектът на червеното преместване. Теорията си е теория, но чрез нея се стига до задънена улица, която материалистите се опитват да заобиколят. Първо, все пак какво се взривило? И как материално да си обясним такова чудо като образуването от мънички обекти на необятната Вселена? А какво е имало до взрива? Но от такива въпроси материалистите не се смущават. Те самоуверено отговарят, че до взрива е имало някаква предходна Вселена, която за разлика от нашата не се разширявала, а обратно – свивала се е. Свивала се е дотогава, докато стигне размера на маково зърно, което при Взрива е породило нашата Вселена. За утешение невярващите казват, че нашата Вселена след взрива отново ще започне да се свива. Така че невярващите могат лично да се убедят в истинността на тяхната блестяща теория. И така, Вселената е като хармоника – ту се разширява, ту се свива, получава се нещо от рода на пулсация с интервал 10-20 милиарда години. И после какво? Пулсация и толкова. Няма да спорим с учените. Но само искаме, о, мъдри материалисти, да ни обясните каква сила заставя Вселената да пулсира? Добре, взривът е създал Вселената, но как е създадена Материята? Да, да, спомних си. Материята никога не е била създавана… Тя е съществувала вечно, съществува и ще съществува. Позволете да попитам: взривът цялата материя ли е засегнал или част от нея? Ако взривът се е разпространил само върху част от нея, то следва да разгледаме двете части: материя, преживяла взрива, и материя, незасегната от взрива. По какво се различават? Появява се и друго съмнение. Още преди появата на материализма богословите са твърдели и твърдят, че Господ Бог е съществувал вечно и никога няма да има Край. Това свойство на Висшия Дух, Висшия Разум вие сте пренесли върху мъртвата, немислеща материя? Не постъпвате добре, премъдри материалисти. Плагиатството не само в литературата, но и във философията не се цени високо…

Въпросът за образуването на нашата Вселена разгледахме дотолкова, доколкото тази теория предполага образуването от плазма на по-големи и по-сложни материални обекти. Нали ако след Големия Взрив не са се образували атомите, молекулите и накрая звездите и планетите, то цялата материя и до сега би пребивавала в плазмено състояние. Материята се движи, развива и усъвършенства. Почтени материалисти, не възразявате, нали? Усъвършенстването на материята се осъществява в резултат на взаимодействието на елементарните й частици. За да си взаимодействат една с друга, елементарните частици трябва да имат особени специфични свойства. И те ги имат. Електронът има отрицателен заряд, протонът – положителен, а неутронът няма никакъв заряд, неутриното има всепроникващо свойство, светлинното излъчване има две свойства: вълново и корпускулярно, специфични свойства притежават алфа, бета – лъчите, радиационното и топлинно излъчване и т.н. Замисли се, уважаеми читателю, всичко е като в пословицата: “Всяка жаба да си знае гьола”. Всичко е сътворено като по поръчка. Всеки обект, всяко свойство на отделния обект като че предварително е било предназначено да си взаимодейства с едни или други материални обекти, с едни или други “партньори”. Ако ги нямаше тези свойства, нямаше да има взаимодействие, и, следователно, никакво развитие и усъвършенстване нито на отделните обекти, нито на материята като цяло. Да си зададем въпроса: кой е дал на отделните материални обекти присъщите им само на тях свойства? И не просто свойства, а такива свойства, които са им необходими за взаимодействие с едни или други „партньори”, така да се каже, дар, получен да се използва и в перспектива. Къде се е зародила тази перспектива? Да не забравяме, че в цялата материя липсва съзнание. Значи перспективата за взаимодействие на елементарните частици се е родила в коремчето на електрона или в тила на протона, или бързите неутрино и всички заедно са я планирали? Излиза, че атомните ядра са придобили свойството да променят количеството електрони и да образуват атоми, атомите са получили свойството да образуват молекули, молекулите под въздействието на излъчването и другите материални частици са се научили да променят качествата си и да образуват нови елементи. Главното, което се случва, е като в приказка. Всичко се създава самостоятелно, без ни най-малко вмешателство на координиращ мисловен център. Какво ще кажете? Материя има, а съзнание няма. Тогава защо електронът е получил свойството да се съедини с йоните и да образуват атома на водорода? Обяснете, мъдруващи материалисти, и то без мистика. Вие трябва да дадете отговор върху материална основа, иначе всяка концепция започва тревожно да се пропуква. Засега не сме получили и няма да получим обяснение на въпроса от материалистите. На всички въпроси те отговарят с една фраза: “Елементарните частици със своите свойства винаги са влизали в състава на материята, те никога не са възниквали, свойствата си не са получавали от никого, те са съществували вечно заедно с тези свойства.” Върви му намери края! Вярвай в догмата за несътвореността на материята и спи спокойно! Но след взрива, ако не в цялата материя, то в онзи неин участък, в който е станал взрива, какви преобразувания са се извършили? Пишете, че след взрива материята е била в плазмено състояние, а сега на това място е Вселената? Имало ли е или не взрив – това не е важно. Важното е, че Вселената е имала начало. Как от плазмено състояние материята е приела вида на сегашната Вселена? Ако материята е съществувала вечно, както твърдите вие, то Вселената нали е имала начало? Имало ли е или не взрив, не е важно. Важното е, че Вселената е имала начало. Ако е имало начало, имало е и творение. Според концепцията на материалистите, това не е било творение, а самосътворение, по-точно това е било самообразуване на Вселената. Как е протекло то? Как елементарните частици са образували много по-съвършените материални обекти: молекули, звезди, планети, полета…? Очевидно, за да взаимодейства една елементарна частица с друга, тя трябва да я намери, после да я приближи и тогава да си взаимодейства с нея. Тяхната среща трябва да бъде само случайна – нали материята няма съзнание. Електронът търси протона или обратно. За да се срещнат е необходимо да бъдат в достатъчно количество. Елементарните частици наброяват не повече от 200. Освен това съществува и антивещество. Бедната елементарна частица. Търси, търси своя партньор за взаимодействие, а вместо него – налита на антивещество. Няма си разум. И ето, умира, бедната. На върха на материята и нейните микрочастици стои нейно величество – Случайността. Елементарните частици СЛУЧАЙНО са придобили (в кой магазин – неизвестно) крайно необходимите им свойства. Блуждаещи в Космоса, СЛУЧАЙНО избягват срещата с антивеществото, СЛУЧАЙНО срещат нужния им партньор и встъпват във взаимодействие, образуват много по-сложно и съвършено обединение. СЛУЧАЙНО това ново образувание се оказва достатъчно устойчиво. Това образувание СЛУЧАЙНО получава свойство да включва в състава си 3-та, 4-та, 5-та елементарна частица. И ето че пред нас вече има не само образувание от две-три елементарни частици, а напълно нов материален обект, СЛУЧАЙНО получил нови свойства, като засега, наистина, не е известно кой е дал на този обект новите свойства. Примерно така ли, уважаеми материалисти, е протекло образуването на Вселената? Шест пъти отделих думата СЛУЧАЙНО. Но ако няма разум в природата, абсолютно всички явления, всички събития, цялото развитие трябва да има само случаен характер. Ако в света господства голата случайност, всяка закономерност е изключена. Опонентите ще кажат, че ако една случайност се повтаря, тя се превръща в закономерност. Нека бъде така. Но защо случайностите се повтарят? Нали затова е и случайност, за да се случва всичко случайно и да няма никаква закономерност. “Закономерна случайност” – това е все едно горещ лед или брадва без дръжка. Неслучайно съставителите на учебника по обществознание избраха за термина “случайност” не “закономерност”, а философската категория “необходимост”. Това понятие е от съвсем друг тип, макар че е свързано със случайността със здрави връзки. Казано по-ясно, “случайността” се намира на къс ремък от “необходимостта”. Диалектическият материализъм (а той е “библията” на материалистите) приема случайността като форма за проява на необходимостта. Красноречивите материалисти не току тъй наричат “случайността” непозната “необходимост”. Следователно, зад гърба на лекомислената и сляпа “случайност” се мярка тежката, властна, уравновесена сянка на “необходимостта”. Ето, пред нея почтено свалям шапка! Особено сериозно изглежда “необходимостта” тогава, когато “случайността”, под нейно въздействие, изгражда единна логическа верига. Да се опитаме да проследим тази логическа верига като вземем за пример нашата Земя. Ако земната орбита беше по-близо до слънцето, върху Земята всичко щеше да изгори, ако пък беше твърде отдалечена, всичко щеше да е потънало в лед. И в двата случая животът би бил невъзможен на Земята. Но “необходимостта”, действайки чрез “случайността”, е поставила нашата планета именно на тази орбита, на която е станало възможно образуването на биосфера. Наклонът на земната ос осигурява смяната на годишните времена и разширява средата за развитие на растителния и животински свят. Ето ви второ звено от веригата, съставена от случайности. Случайно растенията са получили свойството да поглъщат въглеродния диоксид и да отделят кислород, и така да прочистват земната атмосфера, правейки я пригодна за животинския свят. Това е третото звено от логическата верига на случайностите. Скоростта на въртене на Земята около оста й създава оптимален за биосферата диапазон между деня и нощта. Това е четвъртото звено от случайностите. Наличието на хидросфера и литосфера осигуряват най-благоприятните условия за развитието на флората и фауната. Това е петото звено от логическата верига на случайностите. А е свързала случайността в логическа верига НЕОБХОДИМОСТТА. Самото понятие съдържа в себе си въпроса: Необходимост – за какво?

Необходимостта непременно предполага някаква цел. Само целта поражда необходимостта. В примера с нашата планета отговорът е ясен: целта – това е да се създадат на Земята условия за съществуване на живота. А кой е поставил тази цел? Материята, която няма съзнание, не е в състояние да си постави никаква цел. Целта е поставена от Висшия Разум, стоящ над материята и разпореждащ се с нея. Именно Твореца, чрез необходимостта, вгражда случайността в логическата верига за изпълнение на поставената задача. Не случайно терминът “логическа” е образуван от гръцкото “логос” – разум.

Трябва още веднъж да обърнем внимание на формулировката на материалистите: „Случайността е непозната необходимост”. От нея следва: случайността не носи познавателен характер, зад нея не стои нито познание, нито съзнание. Но “необходимостта” може да съществува само във вид на познание. Където няма съзнание, там не може да съществува никаква необходимост. Необходимост може да има само в осъзнат вид. Сляпата случайност в никакъв случай не може да осигури целенасоченото развитие на материята от нейните нисши към по-съвършени форми. Ако “случайността” не изпитваше върху себе си насочващата сила на “необходимостта”, къде е гаранцията, че тя няма да поведе материята в обратна посока, към деградация. Да не забравяме – “случайността” е сляпа, няма разум, никога не е имала и няма да има.

Опитайте с прост експеримент, за да се убедите, че не трябва да се доверяваме на случайността. Помолете някой от вашите приятели да вземе книга и да отбележи една от страниците с молив, без да знаете коя е отбелязаната страница. Вземете книгата и се опитайте да отворите точно отбелязаната страница, ако не от първия, от десетия, двайсетия път. Така ще проверите как работи “случайността” при изключено съзнание. Ще повторя, необходимостта само по заповед на съзнанието подрежда случайностите в логическа верига, за постигането на една или друга цел. Само Висшият Разум е създал материята, само Той е определил свойствата на всяка елементарна частица, само Той е определил свойствата на всеки материален обект от неутриното до планетите, звездите и галактиките. Създателят на всичко съществуващо на Земята и в необятния простор на Космоса носи краткото и величествено име – Бог. Следователно първично е било Съзнанието, а материята, създадена от Господ Бог, е вторична.

Съзидателната дейност на Разума се е осъществявала в онези времена, когато биосферата не е съществувала, нямало го е човека с неговия орган за познание – висшата централна нервна система, надарена със съзнание. И сега в необятната Вселена се разпорежда не човешкото съзнание, а Божието. На нашата осъзната воля частично са подчинени само отделни обекти на Земята. Но и подвластното ни ние не можем да благоустроим по-добре и досега. Отравяме реките и езерата, унищожаваме флората и фауната на планетата, дори направихме непригоден за живот въздуха, фактически унищожаваме средата, в която живеем. Не сме в състояние да организираме човешкото си общество. Затова сме в правото си да заявим, че човешкият разум е само някакво подобие на Великия Разум. И този дар ние използваме срещу Онзи, който ни го е дал, отричайки Господ Бог!

Ако човекът, надарен с разум, не може да се разпорежда от своя малък ъгъл на планетата Земя, какво са способни да направят мъртвите, немислещи обекти на материята за уреждането, развитието и усъвършенстването на материята? По-долу ще разгледаме т.нар. закони на материята, като движещи и развиващи я. Макар че логично ли е да приемаме, че материята сама е създала закони, а тези закони са станали движещи, развиващи и усъвършенстващи я?

Получава се така, че материалистите признават вълшебни свойства на материята, че за тях тя е повече от разума. Ние също признаваме Разума, но той не е в материята, а над нея, тъй като и вие сами признавате, че съзнанието не е материално. Говорейки за съзнание, материалистите обединяват под този термин човешкото и Божественото съзнание. Но това са несъпоставими понятия. Та нали и животните имат съзнание. Нима на някого е дошло на ум да сравнява съзнанието на маймуната (дори на човекоподобната) с човешкия интелект. Доколкото ни е известно, нито една маймуна не е изобретила колело. А умствените способности, например, на кокошката са още по- ниски от тези на маймуната. Господ Бог е дал на тварите, живеещи на земята, и на човека съзнание на различни нива, и това свойство се осъществява посредством централната нервна система. Какво следва от това? Защо птиците, животните и човекът трябва да “отразяват външния свят” например посредством червата, а не чрез централната нервна система?

По отношение на човешкото съзнание догматът на материалистите е справедлив. Материята е създадена по-рано от човека, естествено, и неговото съзнание не е изпреварило образуването на материята. Но това се отнася само за човешкото съзнание.
Божественият Разум, безусловно, е първичен, а материята, творение на Бог, има вторичен характер!

бутон за сайт