“ДОЙДОХ И ЩЕ СИ ИДА – САМ…”
В памет на руския поет Юрий Кузнецов
превод: Георги Ангелов
Фигурата на Юрий Кузнецов все повече ни изглежда като личност огромна, от гигантска величина, която в своето руско съзнание е вместила вселенската история.
Неговото вътрешно развитие, светоусещането му е толкова очевидно в творчеството, в стиховете му, че съждения в рамките на една идеология му се струваха дребни. Трудно е да си представим Кузнецов като участник в политическа дискусия.
Той се издигаше във виденията си за света така високо, че с пулсиращото си вътрешно «аз» възприемаше големите мазки от човешката история, преди всичко, в нейната философска същност. Беше му свойствено да съединява личната история на своя живот, като творение Божие, с живота на цялото човечество.
Веднъж Кузнецов сполучливо отбеляза, че «западният човек, изтръгвайки Бога, изхвърля от себе си своето “его”». «Его»-то обеднява, колкото повече се губи връзката с Твореца. Колко е прав! Съзнанието на човека, отблъснал Твореца, престава да отразява красотата на дадения от Бога свят, и именно тогава се ражда «черният квадрат» на Малевич.
Вселенският мащаб – ето какво в творчеството на Кузнецов поразява повече от всичко. И още – катастрофичността на съзнанието му. Както всички руски умове, и той дълбоко се е замислял за плановете на Бога за Русия и бъдещата й съдба.
Бердяев веднъж казал: «Ние, руснаците, или сме апокалиптици, или сме нихилисти». Кузнецов по-скоро би могъл да бъде отнесен към първите, защото в него няма нихилизъм. Напротив – вътрешно горещо отношение към обкръжаващия свят, към това, което се върши пред очите му. А се извършва, според него, пълно обезсмисляне на великата мисия на човека на земята. И той сам търси смисъла на живота си, на живота на хората около него. И колкото повече го четеш, толкова повече разбираш, че, както и през всички времена, човек приживе не успява да получи дължимото признание, дължимото внимание, и едва след като си иде, разбираш каква величина е била край теб. Затова наследството на голям художник като Юрий Кузнецов е достойно за изучаване и осмисляне.
При поета Кузнецов дори гражданската лирика носи някакъв вселенски характер. Особено ярко се проявява това в драматичното му възприятие на извечната дилема «Русия – Европа» като явление от световната история и култура, която не е отминала и вниманието на големите мислители от миналия век. Тази дилема застава пред нас на всеки прелом на епохите, когато трябва да осмислим какво е светът и накъде върви той? И след като сме част от този свят – каква е съдбата ни?
Моят опит от общуването ми със западни интелектуалци показва, че тези велики въпроси и досега се задават в Русия. Задават се дори и от най-простите и необразовани, живеещи в бедност, герои от повестите на Распутин. Юрий Кузнецов дава потресаващи по своята сила отговори на тази дилема. След Кожинов той обръща внимание на отсъствието на вътрешен универсализъм и обикновен пошъл егоцентризъм в стълбовете на Възраждането. Известното му стихотворение, посветено на сентенцията на Франческо Петрарка за «скитските мутри», «наводнили родния град» и, така да се каже, «отравящи погледа» е мощен поетичен текст! Той пише за това как Петрарка, в образа на италиански войник, попада на Воронежкия фронт и как тези италианци, устремили се към химерата за велики завоевания, «глозгат твърдите стъбла» и молят за милостиня, как той – Петрарка – «познал тези скитски лица» прекалено късно, но ги познал, «но за това –стига!».
С това «стига», с много по-различен смисъл, отколкото в писмото на Петрарка, е казано много. «Стига» – защото за руснака е прекалено дребнаво да се занимава с пошли сметки – кой на кого е длъжен, кой кого повече е обидил…
И, разбира се, Юрий Кузнецов винаги ще бъде за нас пример за истински гражданин на Отечеството ни. В тези, понякога дребнави, яростни, истерични спорове за съдбата и мястото на Русия неговият глас е глас на истински руски интелигент.
Макар че, за съжаление, у нас интелигентите сега е прието все повече да бъдат наричани скептици, вечно ненавиждащи и презиращи страната си, отцепници, както писал Струве, от собствената държава и нейните интереси.
За Юрий Кузнецов дори понятието държава е твърде преходна форма. В това той донякъде прилича на Алексей Хомяков, който считал, че местността няма значение, тъй като тя само временно съществува за «прослава на Божието име». Т.е. националната история толкова е вписана в универсалната, че тя има преходно значение и придобива велик смисъл, само ако въплъщава в себе си вселенска историческа задача, т.е. ако универсалното се въплъщава в националното. За Юрий Кузнецов универсалното се въплъщава в националното и в това е неговата недостижима висота за нашите патриоти и «потреоти», както пишат в Интернет-обществата, защото сега има и такива.
На 17-18 февруари 2010 г. се състоя Четвъртата научнопрактическа конференция, посветена на творческото наследство на Юрий Кузнецов. Конференцията се проведе в Литературния институт “А. М. Горки” на Тверски булевард 25. В нея взеха участие известни литератори и изследователи на творчеството на поета.
16.02.2010
Столетие
