ЗА ПИСАТЕЛИТЕ СТАРЦИ, АНОНИМКИТЕ И МОРАЛА НА ПИСАТЕЛЯ
В броя си от 16 декември 2009 г. в. „Труд” отдели цяла страница за материала на Ива Йолова „Нелитературните проблеми в гилдията на Вазов”. В писанието си „загрижената” журналистка предлага любопитно четиво на читателите, фарисейски разкривайки голяма част от съдържанието на анонимно писмо, изпратено до членовете – бивши и настоящи – на Управителния съвет на СБП, в което още по-загрижени анонимни автори вещаят „ликвидация” на стогодишния вече писателски съюз.
„Шегаджия – пише г-жа Йолова, – е поставил на пликовете като подател Иван Минчов, ДРУГОТО име на Иван Вазов”. А всеки ученик още от началното училище знае, че Иван Минчов е собствено и бащино име на патриарха на българската литература, а не ДРУГОТО име на Вазов. Г-жа Йолова не за пръв път демонстрира литературните си познания. Преди време под известното стихотворение на Евстати Бурнаски „Живей, приятелю” беше написала името на някаква ученичка от Хасково. А вместо наградените стихотворения („Златен ланец”) на Иван Динков беше отпечатала стихотворения от предишни негови книги. Да не говорим за естетическите критерии при подбора на творби за литературната страница на вестника. Не му е тук мястото, а и сега иде реч за друго. А то е, че като „дясна ръка” (по нейните думи) на председателя на Съюза и аз би трябвало да си кажа думата.
Ревизионната комисия, както би трябвало да знае авторката, се състои от трима души (затова е комисия): Анибал Радичев, Благовеста Касабова и Тодор Биков. И ако аз – както тя твърди – като „дясна ръка” на председателя „прикрия прегрешенията”, то останалите двама уважавани мои колеги, едва ли биха окепазили името си, още повече че анонимката е изпратена и до безброй заинтересовани и не дотам.
Интересно е да се разбере кои са тези „някои” или „други”, които през всичкото време в статията й „твърдят” или „възразяват” за нещо и не са ли те непочтения прийом на авторката да скрие зад тези неидентифицирани субекти собственото си негативно отношение към гилдията, което впрочем не е никаква тайна.
За сведение на разтревожената г-жа Йолова и нейната „дясна ръка” (небезизвестен член на гилдията), постъпленията от благотворителната вечер бяха обявени от председателя на заседание на Управителния съвет няколко дни след провеждането на вечерта.
В писателската гилдия наистина има „белокоси” автори и тя се гордее най-много с тях. Не ми се разхожда из световната литература, но не мога да не спомена „старците” Гьоте и граф Лев Николаевич, а у нас да отмина „белокосите” Димитър Талев, Йордан Радичков, Радой Ралин, Николай Хайтов и все още радващите ни с присъствието си и с големия си талант Валери Петров, Леда Милева, Вагенщайн, Иван Кръстев, Дончо Цончев – да не изброявам повече. Ще ми се да попитам авторката какво точно означава „стар писател”, защото подобно понятие на мен все още не ми е известно. Пък и едва ли само на мен.
За „абонираните” награди. Точно този въпрос г-жа Йолова не биваше да засяга, тъй като нейната „дясна ръка” наскоро се окичи с наградата Иван Вазов, а примерно „белокосият”, обичан и ценен Дончо Цончев все още не я е получил. Принудена съм да отворя една скоба и да цитирам – по примера на г-жа Йолова – писмо до Асоциацията на издателите, „отпечатано” в Интернет по повод наградената с Вазовата награда нейна „дясна ръка”. „…Като прочетем, че председател на журито е сопотският (градски от селски тип) кмет, а сред членовете – Игор Чипев (отново тоя Чипев), няма как задачата да се окаже със занижена трудност: наградата на името на Иван Вазов ще бъде присъдена на известния на журито писател, чието първо име е Николай, а второто започва със Сто (всеки да си мисли каквото ще) и завършва на нов. А по средата има едно Я. Я, какъв морал, каква позиция! За какъв морал в раздаването и получаването на литературните награди парадирате точно Вие, господине, който, поръчвайки си въпросната награда, не се свените да се наредите до някои първомайстори на нашата словесност, макар всички да знаят – включително и Вие самият, най-вече Вие – че не сте повече от застаряващ чирак, който с големи зорове може да се произведе най-много в калфа, за хатъра на белите му коси.”
Пак бели коси! Изглежда г-жа Йолова е сбъркала гилдията, на която трябва да отмъщава.
Колкото до „одумваното” пътуване по Волга, се установи, че пътуващите сами са си плащали пътя. А между „известните до Драгоман писатели” са Никола Инджов, Ивайло Диманов, Лъчезар Еленков, Йордан Милев, Петър Андасаров и пр.
Затова, че поетесата Ваня Петкова не получи пенсия, писателската гилдия няма никаква вина, но има „вина” за присъдената й национална награда на името на Георги Джагаров.
В новата почивна станция в Созопол може да отиде всеки, който пожелае, включително и г-жа Йолова, тъй като нейната „дясна ръка” (и съпруг) е член на тази гилдия. И накрая. Заключенията от проверката на Контролната комисия не са никаква тайна. Ще бъдат огласени на предстоящото (16.01.2010 г.) съюзно събрание. На разположение са и на прокуратурата. И на г-жа Йолова, ако прояви същия интерес, както към анонимката.
В СБП се извършват и литературни дела – писателски срещи из страната, честване на юбилеи, премиери на нови книги, утвърждаване на национални и местни награди, публикации на млади, начеващи автори на страниците на в. „Пулс” и пр., но в. „Труд” и специално г-жа Йолова никога не е проявила интерес към тях. Жълтичкото четиво не само „озвучава” името, но и увеличава тиража. Довреме обаче!
