Евгений Анатолиевич Попов, прозаик, е роден на 05.01.1946 г. в град Красноярск. Завършил е Московския геоложки институт (1968). Работил е като геолог в Сибир, после се преселва в Москва (1975). Публикува разкази от 1962 г. в местния печат, от 1971 живее в Москва, разказите му са публикувани в централната преса. Придобива известност в литературните кръгове след публикуване на разкази в “Новый мир” (1976, №4, с предисловие на Василий Шукшин). През 1978 г. е приет в Съюза на писателите на СССР, от който е изключен през 1980 г. за участие в алманах “Метропол”. През май 1980 влиза в неофициалния московски “Клуб на белетристите”, участвал в алманаха “Каталог”. До 1980 г. Попов написва повече от 200 разказа, 10 кратки пиеси и 2 многоактни. След период на забрана, в годините на перестройката Попов е възстановен в Съюза на писателите на СССР. От 1986 публикува във всички руски списания и алманаси. През 1989 г. излиза първият му сборник с разкази “Чакам любовта невероломна”, последван от романите “Душата на патриота или Различни послания към Ферфичкин” (1989),”Красотата на живота” (1990), “Ресторант “Брезичка” (1991). Автор на 7 прозаични книги – романи, разкази, пиеси. Произведенията му са публикувани на английски, испански, китайски, немски, френски и други езици. Член на изпълнителния комитет (от 1989 г.) и вицепрезидент на Руския ПЕН-център, съпредседател на Съюза на руските писатели (от 1996). Член на множество редколегии. Награди на сп. “Волга”, “Стрелец” (1995), фонда “Знаме” (1998) и др. Сега живее като “свободен литератор”. Женен за писателката Светлана Василиева, син – Василий.

Публикации:

Проза:

ТАЙГАТА Е ЗАЖАДНЯЛА ЗА МЪЖ/ превод: Орлин Стефанов/ брой 16 януари 2010

КАК ДА СПРЕМ СВЕЩЕHАТА ВОЙHА/ превод: Георги Ангелов/ брой 16 януари 2010