фейлетон

Евгений Попов

превод: Георги Ангелов

Наскоро в нашето училище имаше такъв случай. Десетокласник заявил на учителката по биология, че отказва да учи предмета й.
- Защо? – удивила се учителката.
- По религиозни съображения – отговорил десетокласникът. – Вашата биология е основана върху теорията на Дарвин, а това е неправилно, защото в Библията е написано друго.
За щастие, на десетокласника лесно подействал аргументът, че теорията на еволюцията може да се разглежда именно като теория, а не като безпрекословна истина. Та нали и във физиката се учи механиката на Hютон, изводите от която са неверни според по-късната релативистка механика.
Но едва си поехме дъх след тази проява на религиозни убеждения и се появи нов проблем. Ученичка от друг десети клас отказа да чете Пушкин, тъй като в неговите произведения “слава богу” се пишело с малки букви, което оскърбявало религиозните й чувства. Веднага стана ясно, че работата няма да мине само с Пушкин: абсолютно всички писатели, включени в учебната програма, поне веднъж са написали някъде думата “бог” с малка буква. Наложи се да влезем в ролята на проповедници и да вразумим девойката, че господ едва ли иска вярващите да се отвръщат от всички неприятни им форми на грешния свят; че истински вярващият човек, който желае спасението на ближните си, трябва да им служи като пример за правилен живот, а поведението на ученичката отстрани изглежда твърде нелицеприятно и никак не спомага за приближаването на околните към духовните ценности, по-скоро обратното…
Увличайки се от проповедта, едва не изпуснахме още една напаст. Някакъв осмокласник въобще се отказа да идва на училище. Оказа се, че според неговите сметки, в класа му през текущата учебна година имало 666 учебни часа. Слава на всички богове, бързо се изясни, че младият човек просто не се справя с математиката и е сбъркал с броенето.
Но всичко това бяха още цветя. Майката на друг осмокласник вдигна скандал на администрацията. Искали да преместят сина й от математическия клас в обикновен, защото не идвал на училище в събота, а в обикновения клас, за разлика от математическия, тогава не учат. Родителката вдигна шум, че нейният Яша съблюдава религиозните традиции на еврейското си семейство и не може да учи в събота.
- А ако преместите моя син от математическия клас – шумеше тя, – това ще бъде дискриминация по религиозен признак! Ще се оплача на главния равин на Русия!
- Ха – казахме на родителката. – Вече никой никого не дискриминира. Добре, ще направим така, че в съботите да няма никакви важни контролни. Но съботния материал вашият Яша ще се наложи да преписва от приятели и да наваксва самостоятелно.
Но и заплахата да се оплачат на главния равин не беше най-страшното ни изпитание. През зимата, до гаража зад училището, деца от девети клас, деца на бежанци от Кавказ, отрязаха главата на котка. Направиха го пред очите на няколко по-малки ученици, а трупът на котката лежа на видно място край минаващите наблизо ученици дълго, докато вечерта не го махна портиерът.
Когато поискаха от децата да обяснят тази постъпка, те казаха, че по такъв начин са отбелязали народния празник Курбан Байрам, по време на който всеки мюсюлманин трябва да принесе в жертва овен. Но ако няма овен, може да се мине и с някакво по-дребно животно, което и направили. Виждайки неодобрението на педагогическия колектив, младите мюсюлмани заеха поза и поискаха уважение към техните религиозни чувства. Наложи се и ние, педагозите да заемем поза и да заявим, че убийството на котка, на свой ред, оскърбява нашите религиозни и всички останали чувства, така че ако децата искат уважително отношение към убежденията си, трябва да се отнасят с уважение и към чуждите.
Поредното ни изпитание стана през пролетта, когато двама ученици от единадесети клас започнаха все по-често да бъдат забелязвани на улицата, после и на занятия в състояние на малко променено съзнание. По-просто казано, под въздействието на марихуана. На възмутения завеждащ по учебната част юношите спокойно и обстойно изложиха основните принципи на религията на pастафаpите, сред които – духовното усъвършенстване, връщането към извора, музиката pеге и пушенето на коноп.
Това беше последната капка. На следващия урок аз отказах да поставя на един от pастафаpианците заслужената петица, обяснявайки, че дзен будизмът ми забранява да оценявам другите хора. Всички възражения предложих да се изпращат в Комитета по религия.
Скоро учителката по география предложи на десетокласничката, не желаеща да чете Пушкин, да препише реферат, в който думата “индуизъм” беше написана няколко пъти с малка буква. Учителката настояваше рефератът да бъде преписан изцяло в знак на уважение към нейния баща-индус, а така също с цел поправяне кармата на ученичката.
Учителката по химия не прие от математически загрижения осмокласник работа за проверка, защото в нея имало точно тринадесет реда.
- Суеверието – каза тя, – също е вяра. Моята вяра не ми разрешава да проверявам такава работа.
Учителят по ОБЖ – предмета, с който Яша имаше особени проблеми, – поиска да преместят часа му в осми клас от петък в събота.
- Аллах акбаp! – мотивира искането си той. – Коpанът ми забранява да уча в петък. Ще идвам в училище в съботите, а неверниците да постъпват както щат!
Антагонистът на Дарвин го изгониха от час, защото рисувал популярен футболист. Изгонвайки го, учителката му цитирала двадесета глава от библейския Изход: “Не си създавай кумири…”
А в девети клас, където учеха убийците на котката, веднъж в час влезе завеждащият учебната част.
- Поздравявам ви, деца – каза той. – Днес е Комоедица – голям славянски езически празник. Ще правим гадания, ще скачаме през огньове и ще принасяме жертви на капището. Ще принасяме жертви – повтори той, втренчено гледайки героите на исляма. – А физкултурникът ще следи някой да не се отскубне.
От тогава никакви религиозни убеждения повече не пречат на учебния процес в нашето училище.