КОЛЕДНА НОЩ

Богдан Овесянин

Нощта селото ни загръща
във ямурлуци от мъгли;
над дядовата родна къща
сняг едър трупа и вали.

Макар от роден край далече,
макар и в чуждите земи,
аз виждам как на Бъдни вечер
там никой тая нощ не спи.

В огнището стар бъдник тлее
и плиска ясна светлина,
по детските лица се лее
като усмивка радостта.

Ще тръгнат малките ми братя
да коледуват тая нощ;
дружината навън ги чака
и песен пей за Рождество.

О, песен весела и жива,
теб пее цялата земя,
но мама светото кандило
поглежда с майчина тъга.

И мисли си – къде ли скитам,
когато едър сняг вали –
и рони мъката си скрита:
– Исусе, моя син пази!

Нощта селото ни загръща
във ямурлуци от мъгли.
Аз виждам дядовата къща:
там никой тая нощ не спи.

Ала дълбоките пъртини
не спират младите момци,
там пеят коледни дружини:
– Исус се тая нощ роди!

Асен Калоянов

Зимата дойде отгоре,
там от чистото поле
на небесните простори.
С бели вихрени криле
цяла нощ тя бе лудяла
над земята – най-подир
със една покривка бяла
я обви на длъж и шир.
А под снежните качулки
на къщята в тая нощ,
херувими в златни люлки
пееха със чудна мощ.
Светлото Христово чудо
те вестяваха безспир
и зовяха всички люде
към любов и вечен мир.