ДИЛЕМА
превод: Тихомир Йорданов
В един от тръпните моменти,
наясно като две и две,
редакторът на „Аргументи”
ми каза: „Вие! Стихове?
Изчезва вярата в доброто,
когато всичко се руши.
Та… напишете ми каквото
харесват жалките души.
Пишете, да, за хероина,
или пък, примерно, за секс!”
Смутих се аз, уста раззинах
пред този днешен интерес.
Затуй се върнах у дома си
и не написах даже ред
по днешните объркани нагласи,
коварни за един поет.
Но мина време… Стиховете
не пръкнаха в душата пак.
И ето, Бог ми е свидетел,
пропаднах в дебрите на мрак.
Какво редакторът предсказа?
Дали донейде не е прав?
Сърцето ми той сякаш смаза
без жал с юмрука си корав.
И се размислих оттогава:
Какво от туй? Порок открит?
Или насмешката лукава
на всеизяждащия бит?
И временно или навеки
ще бъде тъй?
Но във ответ
навън се ширваха пътеки,
животът буйстваше навред.
Светът върви по своя смисъл.
И както щеш, речи го ти -
той своя музика написал,
в любов и чистота цъфти.
Светкавици в полето светват,
трещи продънен небосклон.
И от поета черна жертва
не иска и не иска Аполон.
