Ненчо Илиев

Освен приятелите, които имаме в политическите, журналистическите и търговските среди в Италия, ние се радваме на такива и между литераторите.

На първо място трябва да изтъкнем Д-р Енрико Дамяни, проф. Аурелио Палмиери, проф. Еторе Ло Гато, Франческо Сапори, проф. Артуро Ирония, проф. Чамполи и проф. Горини.

От тях само Франческо Сапори има случая да посети България и след като се завърна в Италия, той предаде впечатленията си в редица статии, които публикува в римския в. „Ла Трибуна”. Сапори е романист, но е известен още и като художествен критик.

Д-р Енрико Дамяни, който е един трудолюбив, способен и просветен ратник в литературното поле, отлично владее почти всички европейски езици, а напоследък научи много добре и български и преведе на италиански разкази и стихове от Вазова, Ботева, Славейкова, Яворова, Дора Габе, Димчо Дебелянов и други.

Той приготви и издаде на италиански и една специална антология, озаглавена: „Поети Булгари”. Освен това Дамяни преведе седем от най-характерните за творчеството на Вазова разкази и ги издаде в отделна книга под название: „Куоре Булгаро” - Българско сърце.

Един от най-пресните трудове на Дамяни е идеалният превод на десетина от най-хубавите стихотворения на рано загиналия поет Димчо Дебелянов. Тия стихотворения са напечатани в „Ривиста ди Летературе Славе” том I, книги III и IV.

Стиховете са придружени от една хубава статия, предназначена да запознае италианския читател отчасти с българската литература и специално с живота и творчеството на Димчо Дебелянов.

Д-р Енрико Дамяни е един от най-симпатичните и редки наши приятели в Рим. Той, освен големите си заслуги към нашата литература, която се старае да популяризира в Италия, не жали и никакви средства да помага и услужва на нашите българи от колонията.

Професорът по руска литература в Римския университет, г. Еторе Ло Гато, също тъй усърдно започна да изучава нашия език и нашата литература и има намерение покрай лекциите си по руска литература да чете и за българската.

Той вече преведе от български на италиански две статии от Божан Ангелов, първата под заглавие: „Кратка история на българската литература”, а другата: „Творчеството на Иван Вазов”, а също така и една статия от А. П. Стоилов за „българския фолклор в чуждата литература”.

Тия три статии образуват една отделна книга от 72 страници. Същия проф. Ло Гато дирижира едно голямо списание под заглавие: „Ривиста ди Летературе Славе”, което дава широко място на преводи от българската литература.

В града Зара пък живее проф. Артуро Крония, който също така обича България и не еднъж е писал върху нашата литература или върху нашата история. Напоследък той в сп. „Л’Еуропа Фриентале” публикува една обширна студия върху богомилството.

Проф. Чамполи преведе и издаде в отделна книга отбрани български народни песни. Напоследък той държа в Рим и една сказка за България.

Освен тия приятели ние се гордеехме в Рим и с проф. Аурелио Палмиери. Но той на 18 октомврий м. г. почина. Палмиери бе извънредно трудолюбив и неговото прекалено трудолюбие до принесе най-много за неговата кончина.

Той притежаваше една широка култура. Той добре познаваше всички европейски езици и се бе специализирал и по славянските диалекти.

Неговата култура и дълбокото му познаване на източния свят го изтъкваха като първоразреден учен в тая област. Той бе незаменим директор на Института за източна Европа в Рим и специално се занимаваше със славянската секция.

Неговите византийски и неоелински студии са многобройни, но труда, който му даде най-голяма известност, е книгата: „Азиатската политика и болшевиките”, която остави най-добрата документация на великата борба, предприета от Съветска Русия в Азия против могъществото на Британската империя.

По-забележителните научни трудове на Палмиери са:

1. Религиозната полемика в Ориента; 2. Руската църква, нейното положение днес и нейния доктринален реформизъм; 3. Догматическата православна теолога; 4. Политическата и религиозна мисия на Полша; 5. Политическата география на Съветска Русия; 6. Българския католицизъм въ Македония; 7. Съвременната българска църква; 8. Леон ХШ и Ориента; 9. Македония и елинизма; 10. Българската Екзархия.

Освен тия съчинения Палмиери остави още около сто различни книги, написани все на религиозни и исторически теми, много от които са печатани в Америка, Англия, Франция и другаде.

Освен тия трудове Палмиери е написал на английски и италиански няколко драми от религиозен характер. Те са били представяни в Съединените Щати с голям успех.

Но онова от дейността на Палмиери, което непосредствено ни засяга, то е, че той публикува в италианските вестници: „Ил Мецоджорно”, „Ла Трибуна”, в сп. „Л’Еуропа Ориентале”, „Ла Вита Италиана” и други, десетки статии за Македония и за България.

Той писа и за бежанците и за гръцкото нахлуване в Петрич. В сп. „Ла Вита Италиана” той публикува една обширна статия в защита на македонската кауза.

В тази статия Палмиери по един бляскав начин установи неопровержимо с множество факти, цифри и документи българския характер на тая област. Тази статия по своята аргументация и убедителност бе образцова.

Нека, прочее, изкажем мислено сърдечна благодарност на всички наши приятели в Италия и да се поклоним пред гроба на благородния проф. Палмиери, който приживе даде много доказателства, че искрено и незаинтересовано обича България.

——————

сп. „Българска мисъл”, кн. 5, 1927 г.