Александър Гочев

Най-приятелски съвет към неолибералите: купувайте, докато все още са евтини, шапки  MAGA (Make America Great Again - Да направим Америка отново велика).

- Големите сили определят играта

Трите най-големи военни сили в света, САЩ, Русия и Китай, притежаващи атомно оръжие, имат армии със следната численост : Русия - 1,500,000 (резерви 2,000,000); Китай (2,035,000 (резерви 510,000); САЩ - 1,395,350 (резерви - 843,450).

Главнокомандващият на обединените военни сили на НАТО в Европа, генерал Кристофър Каволи, в интервю на Der Spiegel, заявява, че армията на Русия, след завършване на конфликта в Украйна, и независимо от резултата, ще се окаже по-силна. При създадената обстановка за голяма война се готвят всички. Китай планира да увеличи своя ядрен потенциал  5 пъти до 2030 година, имайки предвид, че е обявен за главен противник на САЩ. Увеличението не е свързано с конфликта с Тайван, както и с тези  в Украйна и Близкия Изток - резултати от локални стандартни конфронтации на американския лагер с останалия свят. Целта е бъдеща готовност за момента, в който нови финансово-икономически формации ще се изправят една срещу друга  -  конфликти с участници по-глобални участници:  Г20, БРИКС, нови валутни зони и пазари.

Пример тук е неизбежният бъдещ конфликт САЩ-Китай за  големия пазар на Югоизточна Азия, необходим за възстановяване на американската икономика чийто скъпи стоки имат шанс да се продават в достатъчно количество само там. Едно най-елементарно следствие от икономическата наука е следното: абсолютно безсмислено е да се влагат средства за активиране на дадена промишленост ако няма вече осигурен пазар за нейните стоки.

Основен фактор в случая на три почти еднакви по големина конкуриращи се сили е евентуалното обединяване на две от тях срещу третата. Исторически погледнато, Русия и Китай са били конкуренти започвайки от 17 век с отношения както на противостояние така и на сътрудничество, особено след Втората световна война, повлиявани от външни фактори. Да споменем само неприемането на политиката на Никита Хрушчов от Мао Дзе Дун, атмосфера променена по-късно от Дън Сяо Пин след разпадането на СССР. Така започва ера на сътрудничество достигнало нивото на стратегически съюз срещу САЩ  като главен противник. Войната в Украйна, както и икономическите санкции срещу Русия и Китай, само подсилиха този съюз чрез допълнително военно сътрудничество и договореност за взаимна защита.

Отношенията на САЩ с Китай се усложняват както по време на Корейската война, така и от перманентния проблем с независимостта на Тайван. За да повлияе връзката Китай-Русия през 1972 година Никсън започна нова “пинг-понг” политика на диалог и търговия с допълнителната идея да се разцепи  сътрудничеството на Китай с Русия. Износът на американски технологии за Китай, предлагащ евтина работна ръка, доведе до бум на китайската индустрия и до ликвидиране в САЩ на производството на стоки за широко потребление (ширпотреба). Паралелно се катализира  китайската военна промишленост с производство на ядрено оръжие. Политиката на следващите американски президенти, Рейгън, Обама, Тръмп-1, и Байдън, доведе до влошаване на отношенията на САЩ с Китай, вече световна икономическа сила, със стрмеж за неговата изолация и военно ограничаване в района на Югоизточна Азия. Трябва да се отбележи критичната роля на Индия, стремяща се да поддържа добри отношения както с Китай така и с Русия (оръжие, военни технологии, атомни реактори, втори търговски партньор след Китай).

Друг главен фактор е световната доларова система под абсолютен контрол на американските неолиберални финансисти, превръщайки долара в инструмент за агресия, но с негативния резултат САЩ да загуби позицията си на стожер на финансовата стабилност. Доларът  от средство за размяна и съхраняване на стойност, се превърна в оръжие - непрекъснато нарастващ арсенал от санкции срещу всички които се опитват да водят независима от САЩ политика, включително чисто икономическа.

Оттук автоматично следва появата на противодействие (по обобщения трети закон на Нютон) с формирането на  глобални защитни формации (БРИКС и очаквани нови валутни зони като примери тука).

The New York Times: „Путин обединява икономики, които могат да затъмнят Запада!”

Това изявление е двойно признание: (1) Русия не е изолирана от света; (2) Срещата на БРИКС в Казан формира нова икономическа фронтова линия за Запада.

Десет от страните  членове на БРИКС с общо население от 3.7 милиарда имат съвкупен БВП от 68 трилиона долара, показват ръст на вътрешната търговия 6.7 пъти за последната година, контролират площ от 45.8 милиона кв. километра,

Още, БРИКС превъзхожда G-7 в производството на енергия с повече от 74%, има два пъти повече обработваемата земя  с много богата ресурсна база, докато нито една от страните от G-7 не може да се похвали с богати природни ресурси. Стара истина е, че почти всички войни се водят предимно за придобиване или контрол на територии и ресурси.

Страните от  БРИКС не атакуват пряко долара, а развиват своя парична политика. Преди всичко пробват нова система за плащания чрез националните банки тъй като днешната глобална платежна система се управлява от Запада, по същество от САЩ, т.е. очертава се ужасяваща загуба на американски финансов контрол. Една от последните новини е, че Индонезия е взела решение да се включи в БРИКС със статус партньор. Тази новина не е никак добра имайки предвид идеята за завладяването на пазарите на Югоизточна Азия от САЩ като единствен начин за възстановяване на американската икономика.

Путин: Доверието между Русия и Китай е на най-високо ниво в новата история. И нашите близки отношения със Си са залог за развитие на връзките между двете страни (240 милиарда търговски оборот). Добре се допълваме в областта на енергетиката, особено високите технологии,  разширяваме палитрата на нашите възможности. Комбинацията между планова и пазарна икономика е много ефективна, постигнали са много. Икономиката им работи по-ефективно от другите икономики. САЩ провеждат политика на двойно сдържане - и спрямо  Китай и спрямо Русия - постоянни забрани на едно, друго, трето… в ущърб на собственото си развитие. С китай имаме обща граница и никой не може да попречи на обмен на енергетически технологии и ресурси. Включително морски съобщения. Ако САЩ смени политиката си на двойно сдържане с тази на тройно сътрудничество биха спечелили всички, без губещи.

- Глобални елити на властта

Демиурзи се наричат лидерите на властни групировки, фактическите финансови лидери, тези, които реално вземат решенията, а не назначените персони на разните там командни позиции, видими за всички, включая президентите.  Официалните неолиберални медии твърдят, че който вярва в съществуването на демиурзите е конспиролог, вярващ в невидими неща. Между другото, например, и магнитно поле никой не е виждал, но има начини да се почувствува действието му.

Кои са тези демиурзи? Ето например един пример (да цитирам моят професор по математика Алипи Матеев): ръководители на акционерни общества, от типа на Black Rock или Vanguard, чиито имена са даже законодателно прикривани (в САЩ) като основанието е, че става дума  за тяхната безопасност. Като подкрепа ще споменем резултат  от практиката: насилствената смъртност на руски и други императори е значително по-висока от средностатистическата смъртност.

Та тези демиурзи си назначават като управители наемни менажери, т. нар. ефективни менажери, като след 1970-те  години друг тип менажери практически няма. Главното умение на ефективния менажер е да предава натиска получен отгоре на следващото звено по-долу като си осигурява, че някой по-долен ще поеме цялата отговорност в случай на неуспех.

Извън всякакви съмнения, голяма част от високопоставените икономически началници  в дадена страна са представители на международни властни групировки като тяхната дейност не е в полза на съответната конкретна държава. Например в Русия днес изключително мощни властни групировки са ориентирани на външни сили. Даже по времето на СССР най-мощна групировка е била ориентирана на Великобритания  - т. нар. Коминтерн до 1930-те години. През 1936 година тази група отстъпва първенството на друга, ориентирана към американските банкери (Глобален западен проект). Нейното влияние започна да се усилва отново по времето на Клинтън, водещо за разрушаването на СССР.

В САЩ има много елитни властни групировки. Има даже няколко клона  групировки от транснационални банкери. Една от тях е тази на ултралибералите, политически свързана с Клинтън начиная от 1992. Цялата проамериканска група в Русия е свързана с тези клинтъноиди още от 1990-те години (т. нар. приватизатори).

Решението, че трябва да се разруши СССР, а после и Русия, се формира в спор между командата на Буш-баща и алтернативна група (тази на Клинтън) през 1990-91 години. Буш е бил за запазване на СССР, а Клинтън за неговия разпад и за разграбването му. Съответно, открива се нова възможност да се напечатат нови долари покриващи новопридобитите съветски активи. В резултат по времето на Клинтън бюджетът на САЩ не беше на червено благодарение на разграбването на СССР.

Днес вече става ясно, че групата на клинтъноидите  в САЩ стремително губи власт. Нейният последен шанс беше тотална фалшификация на изборите в полза на Камала Харис, при положение че се очакваше да загуби с малко при легитимни избори. Обаче, поради оглушително безапелационния избор на Тръмп за  тях се очертават много сериозни проблеми поради намаляваща защита “отгоре”. Какво ги чака в тази ситуация съвсем не е ясно. Дори ако Камала Харис беше спечелила, пак ги очакваха трудности, поради факта че командата на клинтъноидите подлежи на зачистване. Зачистването следва по принцип - поради провално несправяне с работата поверена им от демиурзите със следните  главни  резултати: икономическа криза в САЩ, загниване на Бретън-Уудската система с долара като световна валута и поставяне под голям въпрос  американското политическо световно господство с появата на БРИКС.

Опасността неимоверно нарасна с избора на Тръмп за президент, включая проблема за спасяване на напечеленото.

Трябва да се подчертае, че днес американската и британската команди в Русия са вече обединени за борба с разните му там ,неблагоприятни обективни обстоятелства, особено имайки предвид безпрецедентния меморандум на Richard Moore and Bill Burns  от ЦРУ. (https://www.cia.gov/stories/story/burns-moore-op-ed-financial-times/) Знае се че ЦРУ, като правило, не прави политически изявления.

- Без икономика не може

А. Ресурси

Русия е лидер в областта на  природните ресурси, оценени на 75 трилиона долара, състоящи се предимно от въглища, природен газ, петрол и редкоземни метали. Тя притежава най-големите доказани запаси от природен газ в света (1.32 квадрилиона кубически фута към 2020 г. или почти 20% от общия глобален запас). На нея принадлежи и 40% от пазара на обогатен уран, а е и доказана “златна” сила.

САЩ заемат второ място с ресурси като въглища, дървен материал, природен газ, злато, мед, на обща стойност 45 трилиона долара.

Саудитска Арабия (петрол, дървен материал) - 34 трилиона долара.

Канада (нефт, уран, дървен материал, природен газ, фосфат) - 33 трилиона долара.

Иран (нефт, природен газ) - 27 трилиона долара.

Китай (въглища, редкоземни метали, дървен материал) - 23 трилиона долара.

Бразилия (злато, уран, желязо, дървен материал, нефт) - 22 трилиона долара.

Австралия (въглища, дървен материал, мед, желязна руда, злато, уран) - 20 трилиона долара.

Ирак (нефт, фосфат) - 16 трилиона долара.

Венецуела (желязо, природен газ, нефт) - 14 трилиона долара.

“Колективният Запад”  естествено  е ресурсно ориентиран към САЩ, Канада и Австралия, но няма нищо против открито и прикрито да си пазарува ресурси и от “неколективния Изток”, при положение че не може пряко да  наложи “приятелски режим” в отделни страни.

Си Дзинпин: БРИКС е една от най-важните платформи за сътрудничество и консолидация за широкия развиващ се свят, системообразуващ фактор за формиране на равноправна, подредена многополярност и общодостъпна икономическа глобализация.

Страните от БРИКС се развиват съвместно със своя Нова банка за развитие в области като вериги за доставки, цифрова икономика, космическа, биотехнологическа и други науки и технологии, включително „зелено” развитие и продоволствената сигурност. Извършват 20% от световната търговия. Търговският обем във валути на страните гони обема на операциите в долари.

Особеност за Китай е обсъжданата в БРИКС тема за замяна на долара по причина, че Китай не иска сериозни конфликти със САЩ. Поради тази причина  основният фонд на БРИКС е в долари, което пък усложнява работата за Русия (САЩ  налагат санкции на Китай ако работи с Русия). В резултат се оказва, че Си не е главно лице на симпозиума БРИКС независимо, че е планирал такъв резултат. Главен играч става Моди, който пристига на срещата по-рано и дискутира продължително и в отлично настроение с Путин. Не се знае за какво са говорили - коментари няма. Ердоган е също там, което показва, че и за тази хитра лисица съвещанието е с висок статус.

Така БРИКС се оформя като  клуб на държави, които виждат своето бъдеще извън доларовата система. Китай не може да играе особено важна или главна роля в тази организация поради простата причина, че иска да запази своето място в доларовата система.

Петстотингодишната глобална хегемония на Запада приключи - бъдещето ще принадлежи на Евразия (Виктор Орбан).

Б. Световна икономическа криза

Днес сме свидетели на икономическа криза, която започва още от  2000-та година, навлизайки в остра фаза през 2008. Тази незавидна ситуация се контролира вече четвърт век и то само по метода на кърпенето.  Например, не се изпуска “язовира” за да се ремонтира “стената” (много разходи), а се запушват “пукнатини” чрез емисия на долари. Така цялата световна икономика се оказва в уникална ситуация: няма нито едно предприятие, което може да е рентабилно без този кърпежен доларов емисионен поток.

Трябва да се подчертае, че доларовият поток не се дели равномерно между всички участници като реално рентабилни предприятия в света няма: ако някоя банка не финансира с емисионни долари вашите клиенти за да могат да ви купуват стоката, то вашето предприятие не може да съществува. А даването на такива долари се контролира от САЩ.

Збигнев Бжежински: “Ако вашият елит си държи парите у нас то това не е ваш елит а наш.” - това като пример за допълнителен политически ефект.

В резултат,  общият световен дълг днес надхвърли 100 трилиона долара при световен брутен вътрешен продукт (СБВП) от 105 трилиона. По-голямата част от това феноменално богатство е капитализация на фиктивни финансови активи като реалните активи, всички реални активи, са формално губещи. Реално, съвкупният капитал на световната икономика е отрицателен и по тази причина всичко това няма как да не се срути.

През тази есен общият дълг на  правителството на САЩ надхвърли 36 трилиона долара (близо 106,000 долара на всеки американец) и нараства със скорост от 6 милиарда на денонощие.

Директорът на Международния Валутен Фонд Кристалина Георгиева заявява, че световната икономика е в тревожно състояние поради висок дълг, което води до намаляване на държавния доход и увеличаване на безработицата.

Единственото, което може да се направи е капитализация на активи (ресурси) с локални валути в тези страни, които могат да си позволят това. Такива са само САЩ, Русия, Индия и Китай. Всички останали нямат ресурс и ще трябва да се присъединяват към  такива локални валути, формирайки нови валутни зони.

От есента на 2021 година в САЩ се регистрира непрекъснат икономически спад от 6% на година (0.5% месечно) - колосален спад (М. Хазин). Спадът е по-малък от този през 1930-32, който предизвика  Голямата депресия в САЩ, но тогава спадът е бил по дефлационен механизъм, а днес той е съгласно инфлационен механизъм, което позволява да бъде прикриван чрез създаване на фиктивни активи (капитализация на фиктивни финансови операции). В резултат днес, за пръв път в историята,  икономиката на САЩ е по-малка от 15% от световната. За сравнение само, СССР в средата на 1980-те години (години на върховна активност)  е имал икономика 24% от световната.

Заключението е следното: цената за поддръжката на световната доларова система днес е неимоверно висока в сравнение с цената и в момента на нейното създаване (Бретон-Уудската конференция) - тогава американската икономика е била 52% от световната.

Гореописаният негативен икономически ефект  е следствие от т. нар. революция на менажерите.  До преди 1960-те години основната печалба се е получавала от собствениците, а менажерите са получавали заплати. След 1960-те години печалбата се получава от менажерите, а собствениците получават дивиденти и капитализация. Неолибералната икономиката се контролира само от един параметър (парите), което не е никаква наука, а чиста религия.

С известното на всеки българин правило: “Пари при пари отиват!” А икономиката е на изкуствено дишане: кой ще е тоя луд да инвестира в промишленост, носеща максимум 5-6% печалба, след като може да се играе на финансовия пазар с печалби от 15-20 %, че и повече.

- Военната операция на Русия в Украйна

През февруари 2022 г. Русия започна военната си операция срещу Украйна след като група страни от НАТО подкопаваха мирното споразумение Минск II в продължение на седем години (признание на Ангела Меркел). В първия ден след началото на военните действия Владимир Зеленски потвърди, че Москва се е свързала с него, за да обсъди преговори с цел възстановяване на украинския неутралитет. Зеленски отговори положително на това условие и дори призова за „споразумение за колективна сигурност”, което да включва Русия, за да смекчи конкуренцията в областта на сигурността, която предизвика войната.

В разговорите, които последваха (??преговорите в Истанбул) Русия и Украйна бяха близо до споразумение, преди САЩ и Обединеното кралство да го саботират (според многобройни твърдения на хора, свързани с процеса).

Вашингтон имаше директен интерес да използва голямата прокси   армия, която беше изградил в Украйна с цел да отслаби Русия като стратегически съперник, вместо създаване на неутрален Киев. В първия ден след началото на военната операция, когато Зеленски отговори благоприятно на започването на преговори без предварителни условия, говорителят на Държавния департамент на САЩ Нед Прайс отхвърли тази позиция с изявлението, че Русия първо трябва да изтегли всичките си сили.

В края на март 2022 г. Зеленски разкри в интервю за The Economist, че „има хора на Запад, които нямат нищо против една дълга война, защото това би означавало изтощаване на Русия, дори ако това означава смъртта на Украйна и идва с цената на украински живот.”

Украинският посланик Александър Чалий, който участва в мирните преговори с Русия, потвърждава, че Путин е „опитал всичко”, за да постигне мирно споразумение и са успели „да намерят много реален компромис”. Дейвид Арахамия, украински парламентарен представител и ръководител на политическата партия на Зеленски, каза, че ключовото искане на Русия е украинският неутралитет. „Те бяха готови да сложат край на войната, ако ние, както някога Финландия, приемем неутралитет и обещаем да не се присъединяваме към НАТО. Всъщност това беше основното. Всичко останало са козметични и политически „допълнения”. Алексей Арестович, бившият съветник на Зеленски, също потвърди, че Русия е била заета основно с възстановяването на неутралитета на Украйна.

По този начин основната пречка пред мира е била преодоляна, тъй като Зеленски предложил неутралитет в преговорите.

Истанбулското мирно споразумение

На 9 април 2022 г. министър-председателят на Обединеното кралство Борис Джонсън отиде в Киев, бързайки да саботира споразумението  (използувайки убийствата в Буча като претекст). Украинските медии съобщиха, че Джонсън е отишъл в Киев с две съобщения:

- Путин е военнопрестъпник, трябва да бъде притискан, а не да се преговаря с него.

- Ако Украйна е готова да подпише някакви споразумения за гаранции с Путин, те [Обединеното кралство и САЩ] не са.

Борис Джонсън публикува коментар в Wall Street Journal, в който се противопоставя на всякакви преговори:  „Войната в Украйна може да приключи само с поражението на Владимир Путин.”

Преди пътуването на Джонсън до Киев историкът Найл Фъргюсън интервюира няколко американски и британски лидери, които потвърдиха, че е взето решение „конфликтът да бъде разширен и по този начин да се обезкърви Путин”, тъй като „единствената крайна игра сега е краят на режима на Путин.”

Сваляне на Путин като цел - причини

- Путин взема всички фундаментални решения лично, въз основа на собствените си способности, опит и чувство за историческа отговорност.

- Задачата за гарантиране на сигурността на страната и защитата на руснаците и рускоезичните в Украйна, пред която Путин е изправен от 2014 г., се превърна в основен екзистенциален фактор на неговото управление. Той няма да предаде властта на никого преди окончателното, международно гарантирано уреждане на този въпрос.

- Путин няма да подаде оставка. В началото на септември т. г. ученичка в Тува попита президента: „Как бихте прекарали дните си, ако бяхте обикновен човек а не президент” Путин отговори кратко и ясно: „Сега ми е трудно да си го представя”.

Това е най-важното му послание в последно време - както за руснаците, така и за външните.

- Тръмп - президент

Тръмп, като бизнесмен до мозъка на костите си, не обича да харчи пари за глупави съюзници, за лоши благотворителни проекти и лакоми международни организации. Следователно, той много охотно би се отнесъл към Украйна като към бизнесмен с нерентабилен и „токсичен” актив.

Многобройните сигнали, появили се след победата му, ясно показват, че той наистина е решен да харчи по-малко за Украйна, или, още по-добре, да не харчи изобщо. Но при условие, че това трябва да изглежда красиво както се полага на силен лидер, който ще „направи Америка отново велика”. Т.е., необходим е „достоен мир”, който да му осигури лаврите на „велик миротворец”.

Многократно изразената официална позиция на Москва не съдържа искане за нови териториални отстъпки на Украйна, още по-малко за ликвидиране на украинската държавност, а се свежда до факта, че новите мирни споразумения трябва да са на основата на „Истанбулските”, като се вземат предвид „съществуващите реалности” (т.е. запазване на историческите региони на Русия).

Всичко показва, че „мирният план” на Тръмп се свежда до фиксиране на съществуващата линия на контакт по фронта, може би с някои корекции. Така или иначе, за Тръмп това е предмет на пазарлък, а въпросът за териториите е ключов - други моменти не са толкова важни за западното общество и могат да бъдат разписани във вариант, близък до истанбулското издание. Може би това е опит да се изпробва реакцията на Москва, като стартова позиция за преговори.

В крайна сметка истинската същност на политическата програма на Тръмп, която му осигури победата, е борбата срещу целия настоящ „дневен ред”, срещу пропагандата и налагането на всякакви изкривявания, като „права на малцинствата”, стимулиране на миграцията, „въглероден неутралитет” и други „свещени крави”, които сегашните западни елити обединиха в новото „единствено правилно учение” с цел да го наложат не само на своите народи, но и на целия свят.

Настоящият Тръмп, обаче, далеч не е същият, който за първи път окупира Белия дом преди осем години. Тогава той беше с вързани ръце и крака: дори на ключови позиции в администрацията му нямаше и един истински тръмпист, негов съмишленик и предан човек, а имаше изцяло „компромисни” фигури, чиято основна задача беше да го коригират и балансират. Днес той има контрол над двете камари на Конгреса и Върховния съд, а самата Републиканска партия вече е „партия на Тръмп”. Вицепрезидентът, младият и обещаващ Ванс, се смята дори за по-голям тръмпист от самия Тръмп.

Перспективата за разпространение на „тръмпизма” и в други водещи страни от колективния Запад става все по-реална, тъй като почти навсякъде има идеологически близки до него политически сили: „Алтернатива за Германия”; Национален фронт на Льо Пен; партията „Реформирайте Обединеното кралство” на Найджъл Фараж (който беше сред гостите на Тръмп в нощта на изборните резултати) и т.н. В Унгария тръмпистът Орбан е на власт от дълго време и сега претендира, че е единствен съюзник, проводник и изпълнител на политиката на Тръмп в Европа.

Примерът на САЩ ще помогне на избирателите много по-бързо да се отърват от предразсъдъци, наложени от основните медии до сега. Шансовете тръмписти да дойдат на власт през следващите години се увеличават многократно. Либералите на втора линия вече чакат готови да заемат местата на досегашните и компрометирали се лидери. С малко пребоядисване, което изглежда наложително.

- Европейски Съюз

Евросъюзът няма шанс за просъществуване поради очертаващата се там икономическа катастрофа. ВВП на ЕС спада с 0.5% месечно. САЩ се старае да прибере част от икономиката на ЕС, но това едва ли ще се осъществи по простата причина, че всякакви инвестиции в реалния сектор на САЩ са нерентабилни - няма пазар за скъпите американски стоки.

Положението в САЩ е много по-добро по отношение на поддръжката на промишлеността от това в ЕС - в ЕС започва разпад на инфраструктурните отрасли, а към пролетта на 2025 се очаква да стане очевидна тоталната катастрофа.

В момента в ЕС има двама политици, които се опитват да спасят положението - Виктор Орбан и Роберт Фицо. Работата е там, че всички решения се приемат не от икономическа гледна точка, а чисто политически. Например, от икономическа гледна точка за много страни придържане към единна световна доларова система е противопоказно, но по политически съображения се счита, че това е за предпочитане. От чисто икономическа гледна точка трябва да се смени ръководството на Централната европейска банка и, второ, да се договорят с Русия за доставка на евтини суровини. По вина на ЕС този договор е нарушен, за което се налага да се плаща. Последното означава радикална промяна на цялата либерална политическа реторика от страна на всички, което днес е изглежда невъзможно, но може би само изглежда. Реализират се либерално-политически, а не икономически решения. Например, използуването на атомни електростанции: в Германия e неправилно (политически) и правилно (икономически); във Франция е правилно и политически и икономически.

Положението е същото и в Русия по отношение на Руската централна банка и руската икономика.

- Неолиберална картинка и последствията от нея - икономически и политически

Вече става ясно, че на дневен ред е зачистването на неолиберални менажери на всички нива, цели политически и икономически кланове, които десетилетия са държали в ръцете си основните ресурси  за подкрепа на удобни  режими по целия свят и, съответно, на цялата световна икономика.

Основна характеристика на досегашната система е, че винаги е имало място където може да се отиде за финансова помощ: “Ето тука се оформиха загуби, дайте пари.” Или: “Дайте пари за ПР реклама!”

На всеки един ефективен менажер днес му е пределно ясно , че постът който заема му е даден от неговия сюзерен и по тази причина всякакви възникнали въпроси се консултират с него. При контакт с вашия сюзерен може да получите типичния отговор: “Вие сте (ти си) идиот, решавай проблема сам!” (мек вариант), с краен вариант - уволнение. В най-добрия случай ви се предоставя ресурс за решаване на проблемите, за които отговаряте. Напоследък, обаче, започват да се случват странни неща, най-страшното от които не е, че може да няма ресурс, а обстоятелството, че няма при кого да отидеш. И това е ключов проблем днес.

Пример от последните няколко месеца са  арестите на най-висши служители от Министерството на отбраната на Русия със стандартната реакция: “Kак може! Това са такива хора!” И на всички вече е ясно, че това е само началото на кампания, която ще бъде повсеместна. От друга страна цялата американска мрежа в Русия се състои само от либерали, от тези, клинтъновите. Проблем номер едно е, че няма при кого да отидеш за помощ. Може би при Сорос? Може би при Чубайс или при Макфол, но там пари няма! У Сорос има някакви, но той има други проблеми за решаване - свои проблеми като разходите са големи, а приходите вече са малки.

Повтаряме,  най-важното е, че няма при кого да отидеш! При нови хора? Такива още няма назначени, а  и няма да са  от либералния лагер.

Ситуацията е аналогична за целия световен икономически елит. Разходите си остават  и главният проблем е какво да се прави при положение, че доходи няма. Трябва да се къса оттук-оттам:  текущи ремонти, юридическо обслужване, разработка на програмно обезпечаване, управление на информационни системи, кибербезопасност… като не става дума за 20% орязване (това не работи), а за  десетократно. Последното, например,  е катастрофа за един IT  департамент от 200 човека.

Застраховките са също под ножа, тъй като в тревожни времена нарастват с 20%. Решението е очевидно - карайте без застраховка!

Друга особеност на досегашните т. нар.  ефективни менажери (вече известни като мен’агери) е тенденцията им да  ликвидират своевременно и с предимство най- способните си подчинени, способни, например,  да разкриват гафовете им пред началството. В новата ситуация изведнъж се оказва, че под ръка няма хора, които могат да мислят творчески. Има срочен проблем за решаване, а подходящи хора няма. Обяснението е следното: ефективните менажери знаят как да усвояват бюджета, но не могат да решават по-специални проблеми.

Възниква въпроса какво да се прави и то спешно. Първо, трябва да се намери безопасно място за спечеленото с непосилен труд. Пример - отток на капитали от Русия, отток отвсякъде. Втори подход -  самоограбване на собствените компании. Наблюдава се вече  по целия свят. Трето, конвертиране на спечеленото в злато, диаманти и други ценни материали.

В резултат икономиката спира, нищо не се строи тъй като всички свободни пари са депозирани. Например, както в Русия, банките дават заеми с 20% лихва! Ако банките намалят лихвата хората ще си изтеглят парите (в Русия тези пари са около 7 трилиона), но банките нямат такава наличност тъй като тези 7 трилиона вече са конвертирани - частично са вън от Русия или  вложени в държавни ценни книжа. Какво да се прави? Могат да забранят на банките да дават депозити, но това е равносилно на революция. Скандал като този през 1998 година в Русия по време на който е било възможно да си загубиш главата. Подобна е ситуацията  навсякъде.

Съответно, на локално ниво,  ви привиква вашият началник и ви казва, че неговите шефове са готови да му откъснат главата и то съвсем скоро. С една дума, нарежда ви да решите проблема иначе си заминавате, и то преди него, с информация за горното началство, че виновникът е вече наказан. Такава една ситуация обяснява и всеобщата истерия, в която единствената задача, която има да се решава, е да не си загубите главата и да можете да избягате. Второ, съответно, да се завлече в бърлогата колкото се може повече от напечеленото. Трето - да се намери подходящо обяснение за провала (обективни обстоятелства или, че са виновни вашите подчинени). Това накратко е илюстрация за типично  поведение, което важи даже за тези, които се считат за неприкосновени - изведнъж усетили, че може да станат прикосновени. Примери бол що се отнася до тези във властта.

В такава една ситуация започва търсене на хора, които могат да направят нещо относно неотложните проблеми. Такива хора са поначало недостатъчно, а колкото ги е имало са били и наказвани и обиждани през последните години. Ако им предложите да се върнат те ще започнат да поставят условия и да изискват (по пълна програма  и със съответните извинения).

Ефективен менажер, например от министерството на отбраната,  може да открие някой подходящ стар човек, да кажем полковник в оставка, изгонен още преди да направи години за пенсия. Полковникът спокойно може да поиска това-онова: допълнителен орден, да кажем за храброст, звание генерал-майор, квартира, заплата 20,000 долара месечно и т.н. Нищо чудно да се окаже, че от друго място вече са му предложили 30,000 и по-голяма квартира. Работата е там, че подобни ситуации започват да се реализират повсеместно.

А има и ситуации, в които нищо не може да се направи, например както в корпорацията Боинг. Там, през последните 3 години, са изгонили всички добри инженери и са ги заменили с ефективни менажери.  Сега, трябва изгонените да се връщат обратно? А как ще ги връщате при положение, че на тяхно място има вече назначени други, по договор? Трябва да се завеждат дела за некомпетентност, но ефективните  могат да имат, например, много добри дипломи.  Най-общо, нови способни хора е трудно да бъдат намерени и още, много е трудно да бъдат законно устроени.

От своя страна  демиурзите вече питат: “Какво става? Какво смятате да правите относно нашите проблеми? Нали затова сте назначени от нас като менажери?” Отговарят им: “Ние сме напълно квалифицирани, имаме съответни дипломи, награди, медали…” Обратно им се обяснява, че всичко което са били получили е само аванс и то единствено поради факта, че са обещали да направят каквото трябва - първо, второ, трето… И още, че за несвършена работа авансът се връща. Други възможности няма - демиурзите в случая са жертвите, вече принудени да намерят нови хора, които не са ефективни менажери.

Как се намират такива хора? Процедурата е единствена в критична ситуация без подготвени кадри. Например, на 25 кандидата задавате въпроса дали знаят какво трябва да правят от които 5 отговарят, че знаят. Оставяте тези 5, независимо, че част от тях могат да се окажат и мошеници.  Още, намирате стари кадри и ги молите да дадат  оценка на ситуацията в момента - експерти все още има, такива които разбират, трудно е да се открият, но демиурзите имат достатъчно възможности. Например тези, които са заявявали преди, че не бива да се прави така. На тях им се заявява, че  има нов план, с покана да си кажат мнението. Демиурзите могат да не разбират същността на новите планове, но с хора могат да работят и много добре се ориентират дали ги лъжат. Като плюс са и разните му там спец-служби. С една дума, достатъчно бързо ще се намерят хора, които могат да предложат правдоподобни планове. С едно условие - всички ефективни менажери вън! Всички! Тъй като друг тип менажери днес изобщо няма, то трябва да се канят млади. Както, например, в СССР в края на 1920-години и началото на1930-те.

Днес за децата и младите няма перспектива - всичко е заето по роднинска линия от ефективни деца (децата на ефективните менажери). За останалите няма места в играта - започват да играят на квадробери. А ефективните деца още не са наясно с т. нар. групировки във властта и смятат, че всичко им е позволено, че всичко може. И изведнъж им се казва - край! Вие сте като всички! С ответната реакция: “А ние така не можем, ние сме свикнали с коли, квартири и т.н.”

Ситуацията се оформя да  бъде тежка оттам и истерията. Тези, които виждат накъде вървят нещата, вече разбират, че много скоро всичко ще бъде свършено.

Най-приятелски съвет към неолибералите навсякъде по света: купувайте, докато все още са евтини, шапки  MAGA (Make America Great Again - Да направим Америка отново велика).