Елена Алекова

Когато прочетох, че ще има среща-разговор на тема „Духовност и философия в литературата и изкуството” с участието на професори-литературоведи, преводачи, автори на произведения, издатели, духовници, театрали и читатели през погледа на личното им творчество”, първоначално се стъписах - предвид „личното творчество”. Стори ми се някак… После си казах: „А защо не!”. Заради внезапна приумица: ТЯ и ТОЙ - в съпоставка. Паралел - между нея и него. Антиномии. Или два противоположни подхода към писането, където е границата между духовно и недуховно, между философия и нефилософия в литературата. Между два свята. Доколкото чрез духовното е по-лесно да откроим недуховното. И обратното. Както без мрака нямаше да знаем нищо за светлината и без нелюбовта нямаше да имаме истинска представа за любовта.
След паралелното представяне, рекох си, всеки сам ще определи кое е високо и кое - ниско/низко, в литературата.

I.
През 1986 година, в началото на пътя, ТЯ пише стихотворението „Същност”:

Все по-жестоко дните ме браздят
и може би ще стигна до предела.
Но по-потайна става същността
и в по-далечни зони се преселва.

И пак на път. Гори, гори кръвта.
Пространства. Отчаяния. Въпроси.
И по-потайна става същността -
отдръпва се, преди да я докосна.

Така ще е навярно до смъртта,
когато сред пространствата усойни
в усилие се пръсне същността…

И аз неуловимото ще гоня.

Десетилетия по-късно, през 2022-а, някъде, кой знае къде, по пътя, ТЯ пише в стихотворение („Жажда”):

Все тази жажда - по не знам какво -
без име, очертания и форма.
И все това безмилостно Око
и този зов неуловим - отгоре.

И уж я утоляваш ден след ден
с любов, с познание, със стих приличен.
Но пак гориш неудовлетворен
и пак си нерв и след Михаля тичаш.
(…)
Все тази жажда, все един копнеж
по нещо, дето и не си сънувал
и може би дори не съществува…
Но ти едва ли някога ще спреш,
макар да знаеш колко ще ти струва.

С други думи… „Все тази жажда…”. Онази жажда. Началната…

II.
Неизвестно кога точно, но в „Естествен роман” (1999), ТОЙ пише:

Толкова пиян е скитникът,
че като пикае под небето,
само струята го спира да не падне.

И неизвестно кога точно, но в „Балади и разпади” (2007), ТОЙ пише „Любовно”:

Ти си топчето в моята супа
Аз съм квадратчето на покривката
Ти си солницата дето не пуска
Аз съм оцетникът в края на масата
Ти си мушицата винена в него
Аз съм Бьоф Строганов покрай празник
Ти си горчицата гор-чи-ца след празника
Не прекалявай с горчицата скъпа
Не прекалявай с горчицата казвам

Аз съм стомахът на твоята язва

III.
През 1998 година ТЯ изпраща роман в стихове за участие в Националния литературен конкурс за непубликувани романи „Развитие”. На него голяма награда не е присъдена, с поделена специална награда са отличени и издадени романите „Естествен роман” и „Чукала мома лешници”.
Така първият у нас и по света успешен роман в стихове, написан от жена, е отхвърлен от мастито жури, въпреки изричното застъпване на Блага Димитрова. Доводът - „никой днес няма да чете роман в стихове, при това доста обемен” (Атанас Свиленов)…
И думите на Николай Хайтов за дръзката й творба:

„Ще ми се да предупредя авторката на „Милена” да не очаква триумф, въпреки че го заслужава. Да е наясно, че всеядната реклама е изгризала - с малки изключения - последните остатъци от истинската литературна критика, която някои последни ценители мохикани са в състояние да упражняват. Че книгата й няма да предизвика радост сред новите стари пехливани, които завардиха със сопите си съвременното литературнокритическо поприще.
Но нека не жали за това, а да се радва. Нека не забравя, че камък се хвърля само върху ДЪРВО, ОТ КОЕТО ИМА КАКВО ДА СЕ ОТБРУЛИ”.

IV.
Из реклама на „Естествен роман” (1999):

„Естествен роман” излезе за първи път през 1999, печелейки в ръкопис Специалната награда на конкурса „Развитие”… Романът се преподава в няколко световни университета, обект е на студии, магистърски и докторски тези. През 2014 г. влиза в класацията на 20-те най-добри източноевропейски романа за ХХ век на Library Thing.
Но най-хубавото, което се случи на „Естествен роман” през тези 15 години, са неговите читатели, тук и по света в над 30 държави.
?рез 1999 гoдинa „Естествeн ромaн” пeчeли нaциoнaлeн конкурc зa нaй-дoбъp pъкопиc. Kнигaтa се превpъщa в eдин oт нaй-търсенитe български ромaни”.

V.
Да обърнем антиномията… Заради баланса…

VI.
Неизвестно кога, но във „Физика на тъгата” (2011), ТОЙ пише:

„Човешките същества обичат да се прегръщат. Ако случайно срещнете оцеляло човешко същество, отваряте широко горните си крайници и леко го обгръщате. Добре е да задържите ръцете си така колкото може повече. На човешкото същество това ще му донесе голямо успокоение. Възможно е да се разплаче с бистра течност от очите. Човешките същества обичат да плачат. Не е страшно, не се умира от това”.

И един ученически бисер - колкото да откриете разликите: „Кравата е голямо животно с четири крака по ъглите.”

VII.
През 2017 година ТЯ издава „Псалтир за всеки ден”. За да се преброят псалтирите, написани през вековете по света, са предостатъчни пръстите на едната ръка!
Чрез 40-те псалми в книгата, „възхвала на безсмъртната човешка душа”, ТЯ „търси и намира упование в Бога - в мир със себе си и със света” (Никола Радев). Споделя, че така отдава почит на своите и въобще на българските първоучители светите Седмочисленици - Кирил и Методий, Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий, и още - на Черноризец Храбър, Константин Преславски, и по-нататък - на Патриарх Евтимий и Григорий Цамблак… С други думи, на зачинателите и съзидателите на нашата „държава на Духа”, дето никой не може да я одолее - ни с меч и гнет, ни с дарове данайски, ни със стари хватки, ни с нови технологии…

VIII.
Неизвестно кога точно, но пак в „Естествен роман” (1999), ТОЙ пише:

„- Живеех с едно гадже, което постоянно висеше в кенефа. Поне 4 пъти на ден по час и половина, засичал съм й. Седях като кученце в коридора пред вратата и си бъбрехме. Водили сме адски сериозни разговори точно по този начин. Някой път, като се умълчаваше, надничах през ключалката.
- Мрачно място е кенефът, пич, дупка!
- Остави човека бе, и кво?
- Нищо, приказвахме си. Все едно тя се е заключила там и ти се опитваш да я изкараш, измисляш разни глупости, съблазняваш я да отключи, да й видиш очите най-после, де. Надничането през ключалката не го броя, пък и тя понякога я запушваше с тоалетна хартия. Като не виждаш този, с когото говориш, се отпускаш и казваш неща, дето друг път не би си и помислил. Веднъж обаче, като й давах зор да излезе, тя отключи вратата и поиска аз да вляза вътре. Нищо не се получи. Един кенеф е твърде тесен за двама, да го знаете. Гледам я, седнала, изсулила бикините си, като че ли хлътнала в чинията, а бе… като глътната. Само коленете и краката й стърчаха. Никаква приказка не стана.
- Да не те беше гнус, а?”.

IX.
През 2015-а ТЯ, в „Псалом ХХVI. ТИ СИ МУ ДАЛ СЛОВОТО”, пише за човека:

Ти си му дал Словото, за да Те познае напълно
и да е напълно познат от Теб.
Сляп е без Теб и вижда като през воал -
със словото Ти придобива широко отворени очи.
Ням е без Теб - със Словото Ти
гласът му препуска по поляните
като диво козле, нахранено и сито,
препуска по улиците на черните градове
като бял и плодоносен вятър.
Словото Ти му казва: „Стани!” - и той става
и се съвзема дори да е паднал в мрак,
дори в долината на смъртната сянка
да се е залутал безнадеждно.
Словото Ти го носи на криле - и той лети.
Дори и да е човек мъртъв за светлината -
със Словото Ти оживява и живее.
Нищо няма да го съкруши.
Няма кой да го убие.

X.
И пак в „Естествен роман” (1999) ТОЙ, неизвестно кога точно, продължава:

- Казах ви аз, мрачно място е кенефът, голяма дупка!
- Не бе… Не… Просто не се получи. Не миришеше. Е, малко.
- Чакайте… Тук е цялата работа. Това е проблемът. Ако можеш да издържиш миризмата на гаджето, което сере пред тебе, ако не ти е гадно, ако я приемеш като твоята миризма, щото от твоята не ти е гадно, нали, значи ти оставаш с тази жена. Разбирате ли. Може да го наречете голямата любов, единствената твоя половинка, точната жена, с която можеш да издържиш поне няколко години и пр. Това е. Тези неща не се случват толкова често. Само веднъж. И това е тестът.
- Чиърс! Патентовал ли си ги тия неща, или си изпробваш поредния роман пред слушатели.
- Не бе, тия неща са сериозни, обаче при педали като теб тестът сигурно е по-различен. Наздраве!
- Стига с тия кенефи, де. Седнали сме на маса, хапваме, пийваме и откъде дойдоха разни клозети, миризми…”.

XI.
През 2014-а ТЯ, в „Псалом ХХIII. ЕТО, ИДЕ МОЯТ ЖЕНИХ”, пише за Възлюбения:

Сърцето ми бие като сърце на козле,
което припка по склоновете и ливадите,
когато мисля за Теб и любовта ми към Теб
препълва очите ми, ръцете ми,
устните ми, същината ми със светлина.
В предчувствията за Теб припкам като сърне
в полумрака на елите и на боровете
и търся небесните поляни,
където ще се надпреварвам на воля
с вятъра и слънчевите зайчета,
с пухчетата и пеперудите
сред искрящите като златни нанизи
по гърдите на невеста кантариони.
Припкам като сърне - нагоре, нагоре -
към небесните поляни, където
Ти ще се появиш изсред слънчевите лъчи,
изсред прозрачината на въздуха,
изсред бистрата роса и зелените треви
отначало - като видение,
а после - от плът и кръв.

XII.
ТОЙ дава автографи върху „Времеубежище” (2020). И това всеки път се превръща в топ културна новина на седмицата, на месеца, а в първата година от оная НАГРАДА - и на годината. Това го радва като дете:

„Книгата вече има сигурно 7-8 допечатки, тя непрекъснато се издава и свършва. И се радвам изобщо тук на истинска любов на читателите, и за всички книги не мога да се оплача. Но когато се случи такова събитие, то е от извънреден порядък. То е малко чудо, и книгата свърши в момента и във Великобритания, няма я в Амазон и в момента правят всички усилия тук до ден-два отново да има книга на английски. Книгата ще я има, денонощно се работи и в сряда вечерта ще давам автографи в 6 часа пред НДК на Панаира на книгата, така че ще имаме на какво да даваме автографи…”

През 2022-а ТОЙ поучава: „Не се живее само с хляб, не се живее и само с книга. Живее се с книга и с хляб”. Да, наистина. Но в гореописаната от него практика на битуване на книгата (тиражи, продажби, пари, автографи, тиражи, продажби, пари, автографи…) живеенето с книга и живеенето с хляб по същество е едно и също, а не в оня - антиномичен - смисъл на „човек не само с хляб живее, но човек живее с всяко (слово), което излиза из устата на Господа” (Второзаконие 8:3), както на пръв поглед изглежда.

XIII.
ТЯ е убедена, че в Словото няма шумотевица и суета. И в същия оня „Псалом ХХVI. ТИ СИ МУ ДАЛ СЛОВОТО” твърди: „Словото е заключено в тишината” и понякога я проявява.
Затова и сборникът с псалми, както и романът в стихове не са сред „най-търсените” български книги. Не са покорили читателите в над 30 държави по света. Не влизат в никакви престижни класации, не се преподават в университети, нито пък са „обект на студии, магистърски и докторски тези”.
И още… ТЯ не държи да бъде известна, славословена, първа, най-велика и световна. ТЯ просто се стреми книгите й - обикновено издадени в малък тираж - да стигнат до хората и по възможност да им помогнат в нелекото житие-битие. Най-често дори смята, че и това, дето са написани, е достатъчно.

XIV.
Нищо лично. И кой на кого да завижда, след като няма за какво!
Всеки получава онова, което иска, намира онова, което търси, и му се отваря където е почукал.
Литературата е всякаква.
За всеки влак си има пътници. За всяка литература - читатели.
ТОЙ и ТЯ.
Срещнаха се. И не се познаха.
Впрочем, дори не е важно коя е ТЯ и кой е ТОЙ, макар че и така е ясно.

XV.
По същество… става дума за Всичкото и Нищото на Духовното и недуховното (или бездуховното), на Философията и нефилософията в литературата.

XVI.
Между другото…
За антоними на „духовен” се приемат: „материален”, „плътски”, „аморален”, „безнравствен”.
За думата „философия” речниците обикновено предлагат антонимите „практика”, „практичност”, „прагматизъм”, „повърхностност”, „глупост”.
Но това е друг въпрос, макар и недалечен на нашия разговор.

XVI.
Жреците се оттеглиха в горда самота.
Весталките бяха запратени в гори тилилейски.
Но кой, кой най-после ще изгони търговците от храма?