ПЛАНЕТАТА НА БЛАГОДЕНСТВИЕТО
Фантастичен хумор
Това несъмнено бе планета на благоденствието!
Когато звездолетът ни кацна там, видяхме навред натежали от плодове дървета, а на някои от тях - досущ като в земните приказки - кесии и кутии с бонбони, локуми, колбаси, луканки, сирена и кашкавали.
Но самите жители на планетата не се виждаха.
А още през първата нощ от звездолета ни изчезнаха …няколко книги.
След това започнаха да изчезват видеокасети и дискове с филми и концерти, носехме ги със себе си в звездолета, за да ги слушаме и гледаме в свободното си време през дългото летене в пространството.
Изчезнаха ни и картините, които си бяхме окачили в звездолета.
Накрая ни бяха откраднати даже няколко земни списания.
Изчезна ни и окачената на стена китара.
Изчезна и устната хармоничка на командира на звездолета.
Не бе побутнат обаче целият ни резерв от хранителни запаси, които си носехме от Земята. Храната ни бе в тубички, имаше даже превърнати във вкусни пасти кисели краставички, кебапчета, кюфтета, шницели, пържоли…
Вече се канехме да информираме по мобилните си телефони Центъра на Земята за мистериозните кражби, когато отвън чухме да се пеят… детски песнички. И видяхме деца от планетата да ги пеят, строени в хор на три гласа.
Замръзналата в някаква магия планета отново бе оживяла!
Дойде цяла делегация от местната общественост и ни заведе на среща с Домоуправителя на планетарната собственост.
И домоуправителят ни разказа за случилото се на планетата Хам Хум преди много петилетки /тук измервали времето в петилетки/.
ЕТО КАКВО СЕ СЛУЧИЛО В ЕВОЛЮЦИЯТА НА ПЛАНЕТАТА:
В резултат на мощна научно-техническа революция въпросът с осигуряването на изобилие от материални блага бил окончателно решен. Вече нямало гладни и жадни обитатели на планетата. Всички заспивали сити.
Да, но в течение на времето се разбрало, че цивилизацията на планетата е забравила да помисли и за осигуряването с …духовна храна.
И населението започнало все повече да чувства духовен глад.
Станало ясно, че били допуснати фатални грешки.
На мястото и на тук съществувалите преди библиотеки, театри, музеи, опери, които били разрушавани, се построявани месокомбинати, търговски вериги, фабрики за мебели и коли, сладкиши. В училищата се изучавали вече само точни науки, а на хуманитарните било даден гръб, махнали ги от училищните програми, от учебниците са били прогонени поети, писатели, художници, а оставали само уроците за „направи си сам” и за технически умения. По телевизията и радиото били излъчвани само реклами, не звучали песни , стихове, редували се само сериали на технически теми.
Художествените галерии и музикалните школи били превърнати в сервизи за автомобили, летящи чинии и домакинска техника.
Но тъй като духовното недохранване на населението водело вече и към гибел, били въведени драконовски мерки за издирване на оцелели книги, филми, картини, песни.
Напразно.
Блеснала жестоката истина.
Всички жители на планетата са били изхвърлили от домовете си книгите си и картините, освобождавайки място за нови поколения хладилници, грилове, миксери и телевизори.
Всички филмови ленти, със заснети на тях екранни творби и концерти, били предадени в пунктовете на вторични суровини за претопяване за нуждите на новия бурно развиващ се клон на целулоидната промишленост. На пазара било осигурено изобилие от нови целулоидни плоскости за построяване на вили, бунгала, сепарета. Спряно било производството на бои за рисуване - произвеждали се само бои за автомобили и мебели.
Напразни се оказали усилията да се предизвика появата на нови поети, писатели, артисти, музиканти, художници, танцьори, които да създадат нови произведения на изкуството. Оказало се, че жителите на планетата били отвикнали вече въобще да се занимават с изкуство.
А ако всеки жител още от дете получавал звания инженер по някаква техническа специалност, то той не можел да напише даже обикновено съчинение по картинка, не можел да пее, да рецитира, да танцува, не можел и да се засмее!
Настъпвал пълен духовен апокалипсис на планетата.
Въпреки огромното си материално благополучие населението било застрашено от гибел - жителите на планетата повече не можели да се влюбват и мечтаят, заприличвали на създадените от тях като слуги биороботи…
Но ето, чудо - плесна с ръце домоуправителят на планетата - изведнъж на планетата ни се появиха книги, видеокасети, картини, китари, устни хармонички, продавани на баснословни цени на черния пазар! Уловихме един такъв спекулант и той и без бой си призна,че заедно с още спекуланти са отмъквали тези вещи от … кацнал земен звездолет, ВАШИЯТ, и ги предавали на сенчестия бизнес за масово възпроизводство!
Така били преиздадени в огромно количество книгите, видеокасетите, дисковете, произведени били хиляди устни хармонички и китари… - Така и ви открихме, драги земляни, да ви се извиним за поведението на нашите поданици-крадци , но заедно с това и да ви благодарим за спасението, което ни донесохте! - заключи главният Домоуправител на планетарната собственост и усмихнат ни покани на коктейл.
***
След седмица нашият звездолет излетя отново.
Всичко откраднато ни бе върнато, то вече бе възпроизведено в милионни тиражи и разпространено из цялата възродена планета ХАМ-ХУМ.
Не можело вече да се види някъде неин жител, хамхумит, без книга, устна хармоничка и китара.
Когато се отдалечавахме от мястото на описваните събития, включихме широкообхватния си космически радиоприемник и с чувство на много приятна изненада чухме първия концерт от авторски песни на композитори и стихове на поети от чудната, невероятна и не толкова невероятна планета Хам-хум.
