Людмил Симеонов

ОПТИМИСТИЧНО - 2

Значи още съм жив, щом все още усещам
как се пуква зората като плод натежал,
как потича кръвта като лава гореща
и светът е край мен лек, безплътен и цял.

Значи още съм жив, значи още ще бъда
малък атом-прашинка сред безкрайния свят
и с живота си, тази красива присъда,
аз - макар и за ден, ще се чувствам богат.

АДАЖИО

Тръпчив покой и мека тишина
и бавен шепот, който ме опива.
С една въздишка - дълга и горчива,
навлизам неусетно в есента.

И кротко над пространствата ръми,
и бавно гасне алената шума.
През парка пуст, без да си кажат дума,
момиче и момче вървят сами.

ДУБЛЬОРЪТ

Ти винаги оставаш непознат,
а славата при другия отива,
от него се възторва този свят-
за тебе е утехата горчива,
че можеше да бъдеш първи ти,
да се окичиш с неговите лаври
и тебе да посрещат със литаври…
Съдбата тази участ ти спести
и нея никога ти не оспори -
навярно справедлива беше тя:
в живота има винаги дубльори,
дубльори няма само в любовта.