След тригодишен творчески труд, преди броени дни, точно за 80-годишния юбилей на Тодорка Николова, излезе от печат поредната й книга - „Сага за Хаджиевия род”

интервю на Галя Карааргирова

Да си призная честно, очаквах книгата да има само документална стойност. Излъгах се. Още щом отворих първата страница и започнах прочита й, бях приятно изненадана. Четях и не можех да се откъсна от разказите, които се точеха като кехлибарена броеница - един от друг по-интересни и увлекателни, пресъздаващи факти и събития, преливащи от вълнуващи чувства - и тъжни, и весели.

Познавам многообразното творчество на Тодорка Николова. С нея се знаем от почти 40 години. От нея съм се учила и на публицистика, и на поезия. Но тази книга ме удиви с изтънченото си в детайли пресъздаване историята на с. Горски Извор, нейното родно село и в частност на Хаджиевия род, към когото принадлежи и авторката.

Тодорка е успяла да проследи хронологически много факти и събития, развитието на селото и своя род, бита, традициите, житейските радости и несгоди на своите предци и съселяни. И всичко това е поднесено на читателя с една изключителна художествено-документална лекота, с познаването на народния бит и език.

Журналистическото ми чувство на възхищение от този пословичен творчески труд, събран в 155 страници, ме провокира да помоля Тодорка за интервю. Тя, както винаги, ме посрещна на прага на своя дом Горски извор с думите: „Добре дошла! Изненада ме с идеята си за интервю. Нямах никакво намерение да популяризирам книгата. Написах я с единствената цел да не отиде в небитието всичко, което с години съм събирала и съхранявала в архива си. Почувствах отговорност да остане черно на бяло за следващите поколения, тъй като съдържа важни исторически факти и за Горски извор, и за моя род, на които едва ли някой друг ще може да попадне”…

- Това ли те накара да събереш в 155 страници една многовековна история, разказана със словото на публициста, поета и прозаика? Една прекрасна компилация между различните жанрове?

- Не само това. В началото ми беше любопитно да науча нещо повече за нашия род, после се увлякох от интересната история на село Горски извор и накрая реших да си запиша няколко неизвестни за селото факти от Държавния архив и от историческите справочници на БАН, за да ги оставя на внуците си. И ако си забравила, ще ти припомня: точно ти ми даде идеята да напиша книга. За селото, за хората, и за моя род…

- Добра идея и чудесна нейна реализация! В книгата, с много болка разказваш за загубата на своя брат Иван Николов - големият поет, публицист, будител и преводач. Чувства се, че все още тъжиш за него, че ти липсва. Сигурно сте имали много силна обич един към друг?

- Аз дори не знам как да нарека днес тази моя привързаност към него - дали обич или преклонение. Надделява преклонението ми пред таланта му, пред добротата му, пред начина по който ме обичаше. Никак не е случайно, че въпреки дългогодишната ми журналистическа работа, аз не посмях да се появя някъде със стихотворение или разказ. Това се случи след като него вече го нямаше…

- Едва когато човек прочете книгата, е възможно донякъде „да влезе в твоята кожа”. Това ли беше причината да бъдеш толкова настоятелна и всеотдайна при възстановяването дейността на Поетичния клуб „Иван Николов” в читалище „Пробуда-1896″ в селото, както и организирането на ежегодния Поетичен конкурс с международно участие „Есенни щурци”?

- Не съм участвала в учредяването нито на поетичния клуб, нито на „Есенните щурци”. Клубът е бил учреден още през 2 000-та година, а мен ме поканиха в него през 2019 г. Идеята за „Есенни щурци” беше на поетесата Антонина Димитрова, която вече не е между нас, на Бояна Драгиева и на още няколко ентусиасти-творци. Сега една „културна” дама се опитва да внуши на селото, че аз съм тази, чиято цел е: „да възвеличава името на брат си”. И точно тя с едно махване на ръката сложи кръст и на поетичния клуб, и на „Есенните щурци”. А общината застана зад гърба й, защото тя знае как да посреща гости и да им плаща сметките. Но това е друга тема на разговор. Що се касае до брат ми той умря от такива „култ-трегерки”, било му писано и приживе да го съпътстват… Иначе, наистина моя е заслугата поетичният конкурс да е и с международно участие. Това се случи благодарение на доброто ми приятелство с Лада Баумгартен от Германия, президент на Международната писателска гилдия. Така, години наред в Горски извор гостуваха творци от Германия, Израел, Русия, Молдова и Украйна. А при срещата ми с президента на Световното движение на поетите, Атанас Ванчев дьо Траси, се роди идеята Горски извор да стане „Българската столица на световната поезия”, тъй като членовете на поетичния клуб само за две години имат 74 международни отличия за поезия. Но „културната” дама и на това сложи кръст…

- Да, за съжаление има и такива хора - „препъни камъни”, индивиди, без каквото и да е било отношение към културата и в частност - към поезията, да се намесват доста нагло и цинично и да съсипват всичко, което шепа ентусиасти са създали. Правилно ли разбирам този казус?

- Абсолютно правилно! Такива хора в България е имало и винаги ще ги има. Пък днес времената, в които живеем, са особени. Тези хора, убедена съм, страдат от комплекси: ако собственият им брат е престъпник и е лежал в затвора, защо да не очернят чуждия. Но времето поставя всичко на мястото си…

- Неотдавна ти отпразнува достойно своя 80 годишен юбилей. Бяха отбелязани твоите многобройни награди и отличия в областта на публицистиката, поезията и прозата. Най-близките ти родни хора и приятели бяха с теб в този паметен ден. Какво е усещането от пиедестала на тази почтена възраст да си направиш равносметка на всичко, което си постигнала досега в живота си?

- Знаеш ли, топло ми е на душата от всичко това, което се случва с мен и около мен. Като знам колко много талантливи и обичани хора не можаха да стигнат моята възраст, си давам сметка, че Господ ме обича. Зад гърба си имам 16 издадени книги, един орден, един медал, три международни и две национални награди, което все пак показва, че съм била полезна някому. Че съм направила нещо добро, че няма да си отида изпълнена със злоба и завист… Освен това, имам здраво семейство зад гърба си, една добра преграда от онази злоба и завист, за които вече споменах… А имам и вас, многобройните верни приятели, които ме подкрепяте във всичко. Знаеш ли, в деня на юбилея си, разбрах колко много сте - цял ден отговарях на добри пожелания. Такава мощна, положителна енергия не може да не ме вдъхнови за нови подвизи. Чакайте ги!…

- Какво би пожелала за себе си от тук насетне и какво би посъветвала по-младите си колеги и приятели?

- Бих си пожелала и здраве, и здрав разум. А признанието, и обичта на близки и приятели, ми дават сили да продължа да правя това, което съм правила и до сега. Тоест, да се срещам с много хора, да помагам с каквото мога, да стимулирам млади творци

- Желая ти от все сърце житейско и творческо дълголетие и още много, много мигове на удовлетворение от добре изпълнен дълг като човек и творец!