Радка Атанасова-Топалова

Тя е Спаска Попова. От Пловдив - родена в него и останала тук. Родолюбива по рождение… не подир носталгията по Родината. Носи слънце в сърцето си, като обича да посреща изгрева в родните планини. Поезията е втората й природа, след всичко човешко. Тя се ражда по планинските пътеки и възторзите от видяното и преживяното. България в нея е жива и вярвам след написаното върху белия лист има върху какво да се замислим! Защото като всяко цвете и тя - Родината ни, има нужда от обичта ни, а какво друго, ако не обич носи тази книга на Спаска Попова с красивото и силно име „България в мен”!
В литературния салон на читалище „Алеко Константинов” събитието стартира секретаря на читалището Анахид Парсихян с топли встъпителни думи.
Водеща беше поетесата и литературен критик Елена Диварова с раздвижено артистично и емоционално встъпление в личния и поетичен свят на авторката и постъпателно навлизане в съдържанието на книгата, подобно на един художествен пътепис на нейната душевност. Морето, планинските картини сякаш се превърнаха в действащи фигури…и тогава изригна цялата емоционалност на Спаска Попова, дишаща от всеки ред на пътеписите. Изплува цялата ненагледност на нашата България! Всички планини и паланки, пропътувани със сърцето на авторката, онагледени в красивата песен на думите.
Новата книга с пътеписи на Спаска Попова е написана по повод нейния 70-годишен юбилей през 2023 г.
Когато се раждаше тази книга, споделя Спаска Попова, не знаех, че ще й дам точно това заглавие. Водена от изключителния си ентусиазъм и силно любопитство, предприемах едно след друго пътувания, без да мога да се наситя на емоции и приключения.
„Темата е позната и свидна за всички, които милеем за родината си. Ще поговорим за това какви кодове са заключени в сърцето и ума ни, на какво ни учи духовното наследство и пред какви отговорности ни изправя настоящето. Защото България не е само прекрасната й природа, високи върхове и неизброими пътища. Тя е сън и копнеж, тъга и мечти, с които постоянно ни притегля и завръща при себе си.
С моите пътувания из нея аз я прекосих с онова поетично преклонение, познато ни още от дядо Вазов.
За мен България не е просто в моя ум, памет и съзнание. Тя е във всичко и над всичко. Родината е онази твърд, върху която стоим с надежди към бъдещето, без да бягаме от настоящето. Колкото и понякога да ни огорчава!”- казва авторката.
Артистичният прочит на Анна Танчева на един от пътеписите поведе гостите на събитието към онези височини, от които ни гледа духът на Дядо Йоцо и много български герои. Много фино и деликатно прозира социалният елемент в литературните творби. Актуално са поставени проблемите, които неизменно съпътстват ежедневието, включително и по време на пътешествия. И авторката не премълчава слабостите, коментира ги добронамерено и с разбиране.
И всичко това на фона на магичната цигулка на виртуоза Мичо Димитров с прекрасните творби на Панчо Владигеров - Песен за България, Шостакович и др.
Книгата с пътеписи „България в мен” на Спаска Попова беше представена от писателя и литературен критик Иван Д. Христов - известен наш родолюбец родопчанин и председател на читалището, едновременно професионално и емоционално.
„С интерес прочетох книгата „България в мен” на Спаска Попова, защото всичките й пътешествия са свързани с нашата родина България. Родолюбивото заглавие на книгата неволно ми припомня едно от ранните стихотворения на поета Петър Анастасов: „Едно не се променя, /остава си едничко -/ България в мен, /България във всичко/. Подобно на него в пътеписите си Спаска Попова е изразила искрената си привързаност към Родината, оставяйки вярна на Алековия призив: „Опознай Родината, за да я обикнеш!”. Пътеписите на Спаска Попова са доста по-различни от познатия традиционен пътепис”. - каза Иван Д. Христов.
А ето и мнението на акад. Марин Кадиев - дългогодишен преподавател и духовен учител на авторката:
„Всички пътеписи са и импресии с непрекъснати изненади. Повествованието се насища ту с яд и разочарование, ту с усмивки и възторг. Изживяванията от всяко посетено място се превръщат в нравствен критерий, с който поетесата оглежда света и нещата около себе си. Тук има синтез на лирическо начало и фин интелектуализъм, на емоции и аналитизъм. Чувствата се изливат като порой и същевременно идва осмислянето им, което се изявява в синтетични обобщения. Тази пътеписна книга на Спаска Попова има дълбока нравствена и възпитателна стойност и с родолюбивия си патос ни дарява усещането за истинността и съзиданието на българина”.
И се връщаме към преживяното и сътворено в творбите в книгата: „За мен онези дни са приказки, подвижни пясъци, меден плясък на криле и нежен полъх от влюбени ветрове. Песента на колелетата ме омайваше и аз усещах как сама се превръщам в стихия, която нищо не може да удържи.”
Това е тя: Спаска Попова, дългогодишен учител по български език и литература в Пловдив. Член на Съюза на българските писатели и Дружеството на Пловдивските писатели.
А книгата поема своя път освен към читателите си тук и към децата на България в българските училища в Париж и Чикаго.
Една древна поговорка казва, че всяка тревичка има корен. Тази книга ни напомня точно това - за корените ни и за България в нас! За да я има! За да ни има! Защото всичко в живота е взаимност.