Владимир Арденски на 95

Георги Майоров

Първите учители в помохамеданчените села в Родопите са живата история на просветното дело за изгонване на арабското писмо и втълпявания от ходжата Коран на децата от четиригодишна възраст нагоре. Вършено при крайно бедна обстановка - една стаичка за всичко и за всички към джамия или мечет.

Тези начални учители като апостоли на българските букви и българския дух водят всеотдайна борба с иноверските насаждения, а някои от тях заплащат това с живота си.

Апостол родолюбец е и авторът на книгите „Първите” (кн. I, „Стилует”, С., 2018) с подзаглавие „Светлинки в мрака” и „Първите” (кн. II. „Недланд”, С., 2023) с подзаглавие „Кълнове” на Владимир Арденски, който с многогодишни дирения на документи, сведения и спомени за онова време, с публицистична страст и неподправена истина в светли страници ни разкрива жестоката схватка с невежеството.

Първоначалната цел е към българските училища да има специално отделение „за обучение на млади българи мохамедани на роден, български език”.

Такива отделения се откриват постепенно. През 1881-а година това се случва в с. Каменица, днес квартал на Велинград, с непреклонното настояване на учителя Стою Докумов. Той е от Провадийско, но така е вдаден в драмата на Родопите, че е признат за достоен родопчанин сред родопци.

Покъртителни са картините и за обучението на ахренчетата на част от помохамеданченото население на Чепеларе, където светлина налива учителят Никола Коджабашев.

В този район родното ми село Кукувица и съседното Махмутица, също помохамеданчени, смесеното училище до Освобождението от турския мрак и до построяването и откриването на светско училище през 1893-а година в Махмутица, е в мечетя в Кукувица, която сграда е на мястото си и до днес.

По време на Балканската война, помохамеданчените от двете села бягат с турците. Тогава прадядо Никола Гьочев - Майора, и други фамилии, идват от Широка лъка и изцяло заселват Кукувица и Махмутица само с православието.

Първопроходчик на българското писмо и четмо в Забърдо е учителят Лука Каров от Широка лъка, който е назначен с твърдото ходатайство на кмета на Забърдо Али Ибрахимов - Дльогото.

С родолюбивото застъпничество на кметове и настоятели, въпреки многото затруднения, в Костандово, Чепинско, уцител е Стефан Матеев от Пловдив; в Дорково - Манол Костадинов.

До Балканската война само в Каменица, Чепеларе, Забърдо, Костандово и Дорково има „първоначални народни училища”. В следващите години се откриват светски училища още в Корово, Пазарджишко, с учителка Мара Тачева; в Дьовлен - /Девин/ учител е Радю Петров от военното поделение; в Беден - Стою Калайджиев от Широка лъка.

За утвърждаване на светското образование в ония години голяма е и ролята на училищните инспектори като Никола Запрянов от Малево, който влага цялата си енергия за възстановяване на учебното дело в Доспат, Лясково, Беден и Богутево, прекъснато след „кръщавката” в годините 1912 - 1913-а година. Съдействие има и от редица родолюбиви кметове като Смаил Шиков от Богутево.

На всички страници Владимир Арденски ни поднася затрогващо четиво. Не подминава просветните реформи на министъра на Просвещението Стоян Омарчевски при управленито на Земеделския съюз след края на Първата световна война за увеличаване на заплатите на учителите.

Поради лошите условия в пограничните райони се отпускат дневни пари, а през лятната ваканция учителите „пътуват два пъти по БДЖ с 50 % намаление”. Приема се и „Закон за строене на училищни здания”.

С подобни мъчения светлината си пробива път и в родното село на Арденски - Сивино, в Тозбурун, Мугла, Смилян, Неделино, Узун дере, Корова, Грашево.

В западните покрайнини на Родопите - в Слащен, Абланица, Кочан, Дебрен, Вълкосел, Бръщен, Марулево, Жижево, Любча и други, положението не е по-различно.
С много жалби и упоритост се иска наименованието „мюсюлмански” училища да се наричат „народни”, че да се сплотяват учениците от всякакви вероизповедания.

Изброявам селата и възрожденците на българското четмо и писмо в тях, за да се види колко проучвателен труд е вложил Владимир Арденски за да избистри мътилката по ограмотяването на помохамеданченото население в Родопите, където преди османския мрак е процъфтявала културата на Орфизма.

От тези начални училища, както благо ни уведомява авторът във втората си книга , действително поникват обилни „кълнове”. Мустафа Доспатски учи по-нагоре в Софийската държавна гимназия, педагогика в Пловдив, завършва и Юридическия отдел на Висшето училище в София и работи като нотариален писар, помощник на Околийския началник, учител в пловдивското турско училище „Руджие”, полицейски пристав и преводач на софийския мюфтия.

Ахмед М. Доспатски служи в „10-ти пеши Родопски полк” и се уволнява в запаса като поручик. Ариф Садъков от Чепеларе завършва средно образование, а след това и висше. Заема важни длъжности, приема свето православно кръщение с името Александър Абдулов Садъков и с публикации в пресата убеждава и фанатиците, че българите с мохамеданска вяра са българи, а не турци. Али Кавалов от Смолян завършва Трета мъжка гимназия в София и това се разтръбява навсякъде като сензация. Али завършва и Военното училище на Н.В. цар Борис III и за кратката служба във войската излиза с чин капитан.

„Още десетина потомци на помохамеданчени българи” продължават образованието си в средни училища като Емин Афузов от с. Арда, Риза Солаков от Девин, Атем Атемов от Забърдо, Бехчет Сердаров от Костандово, Али Палов от Крастава, Юсеин Якубов от Смолян, Атем Арнаудов от Абланица, Мустафа Садъков от Дебрен. И чудо невидяно както се изразява авторът - „и едно момиче, Айше Сербезова от Ракитово”. Действително сербез момиче е било. И всички успешно се реализират в обществения живот през отминалия ХХ век.

Някой ще каже че тези „кълнове” са малобройни, капка в морето, но тези капки бризват концентрични кръгове и след себе си ширват легион прогледнали българи мохамедани, а това се равнява на възрожденска революция и днес Родопите са културна и туристическа вселена.

Владимир Арденски сам е преживял родилните мъки на „Първите” в пъстрото му родно село Сивино и се изявява като достоен редактор в престижните списания „Отечество” и „Родопи” и се приземява на постоянно местожителство в СБП с повече от десет стойностни белетристични и публицистични книги.

Заслужава поздравления, че за патриаршеската му възраст е готова за печат и третата книга от коментираната поредица.

От нея ще „надникнем в оня светъл и по майчински топъл дом в Пловдив, наречен Родопски пансион, който даде възможност на стотици родопски момчета и момичета (пък и от Северна България), да се изявят като достойни учители, лекари, инженери, че и като професори” - заявява днешният обаятелен възрожденец и апостол на буквите и българския несломим дух Владимир Арденски.