БОЛКА
БОЛКА
Всеки ден тук някой тихо си отива
по непредпазливост,
след инсулт
или от рак.
И това сега е трайна перспектива
или точен земен
и божествен знак…
Ще се попитате ли, ако още вас ви има
имало ли ви е тук на този древен свят?
И къде са пролетта ви бяла,
бялата ви зима,
есента
и лятото
пред портите на рая земен
и на Дантевия ад?
Всеки ден
след скръбна вест с вас ще поплачем,
ще отроним в капчица сълза
и грам любов…
Но животът продължава -
светъл или мрачен
и се търкаля в крак
със скоростта на земното кълбо…
Всеки ден -
едно очакване е вече спомен.
След това мечта ще заличим.
Обичта понякога е само миг бездомен.
Обичта е огъня пред траен дим неугасим…
И сама,
сама на цялата планета
ще остане болката без нас,
без вас.
Тя пътува в своята божествена карета
и отеква някъде далече по земята
и без глас…
ДЖИ ПИ ЕС
Маршрутите им
стриктно и дословно спазвам.
Пред онзи, който го е сътворил
от мен - дълбок поклон.
Но джипиесите, уви,
защо не казват
как да стигнем
и до своя роден
селски дом!?
ИЗМАМАТА СИ ТРАКА …
В началото за Прехода
чух: „Мамата си трака…”
И разменихме дрехите,
посоката на влака …
Дойдоха политиците
с измамни нови речи.
Подмамиха редиците
чрез „синьото елече”.
А после телефоните
доверието свиха.
Загряха микрофоните.
И истините скриха.
Потънахме в лъжите на
министри, депутати .
Измами продължителни
ечат в електората…
Цените и заплатите
са противоположни,
тъй както демократите
са вредни и безбожни .
Измамите, измамите
са днес промяна яка
най- вече в епиграмите
с „измамата си трака …”
ЛИЧНО КУПЕНИ НЕЩА
Набеден е за продажник,
но не е така, нали!
Почти всичко е от кражби -
къщи, вили и коли…
Някои неща, сам пише,
с лични средства придобил.
Има диплома за висше,
книжка за автомобил…
ТАВАН
Промяната през Прехода минава
в земята ни
като една човешка длан.
А за простака в цялата държава
тук не е имало май никога
таван…
И по простащини сме
и за книгата на Гинес,
рекордите щом будят интерес .
Простакът е наследство от години,
но конкуренцията му
е най-голяма днес…
ОГЪН
На огнището на двора пак горят
пролетта
и лятото,
и есента.
Те са минали по своя парещ път,
за да станат пепел от листа.
И сега са спомен,
нежен стих.
Край огнището в тях свети песента.
В тоя огън неочаквано открих
припев нов любим от есента.
Как ме топли в тоя огън обичта
на отминали и чакани сезони.
И до него с мене сяда есента
да запазим нов вълнуващ спомен…
СЪДБА
Съдбата е все пак и предвидима,
ала това е всъщност друга лична тема.
Мен утре вече няма да ме има,
добрият ангел ако днес ме вземе…
Мен утре вече няма да ме има,
затуй е нужен диалог днес помежду ни.
Затуй сега кажи каквото има:
„Обичам те”,
кажи дори обидни думи.
Кажи онуй, което те измъчва
приживе от години пред раздяла.
Не ме търси. Ще бъда в друга кръчма.
Тя няма нищо общо с Терминала…
Пътуваме в пространството. Разделно
се губят сетива или посоки.
И удряме се с истината челно.
Мечтите са извън режим и срока…
Съдбата е все пак и предвидима.
Успя ли да ми кажеш лично всичко,
че утре мене няма да ме има,
и без да чуеш колко много те обичах…
ДЯДО, ЛЕКА НОЩ
Дядо ми ще се обърне, вярвам, в гроба
с шоуто на Шоу пак след век…
Джон Малкович идва да изпробва
колко гордо е у нас да си човек.
В Сливница и в Гургулят кръвта бушува.
А Мелпомена ще смачка подлостта.
Полупразна зала лесно се купува.
Лесно се продава пошлостта…
Дядо ми се връща след години
след безмилостни и кървави войни.
Няма как от тука да премине
с вчерашните
днеска поругани дни…
Вазов пак е тук, да ни припомни
и балканската
жертвоготовна мощ.
Сливница и Гургулят са битки скъпи,
родни.
Български юнаци,
дядо, лека нощ…
