ВЕЛЕШАНКА
Години на мъки, години на възторг.
Очите на Велес - по двата бряга на Вардар - спираха заран и вечер на моста. По него жени превозват оръжието.
Не ще ли се случи беда?
Не, такава не се случи - не се случи през цяло десетилетие!
Заптийските постове бдяха, вереницата от товарен добитък и приведени хора не спираше по моста, но - беда не се случи, не се случи нито веднъж!
*
Заран е. Настевица (Ринка Климева) води магаренцето си, натоварено с черничеви листа - за бубите й. А вали дъжд, мостът над Вардар е разкалян, добичето се плъзна и приклекна. Настевица пребледня: заптието от моста се затече да помогне… Ами сега?
Устните й се напукаха, тя дори метна поглед долу, във Вардар… Но пое дъх, възправи смръщено чело и кресна към заптието:
- Не мой, аго! Не фатай ми товарот: - тутун пушеш, ке ми измрият бубите!
И заптието се дръпна. Не бива пушач да допре с ръце черничеви листа за буби…
Настевица дигна добичето си и мина моста вече по-внимателна. А когато го въведе в двора си, - обкръжиха я скрити мъже.
- Море, Ринка! Що си юнак жена била, море! Ние гледавме! Юнак си била!
- Е, юнак … Я се уплашив - леле варе! Вардар е придошел и матен: то ме уплаши.
- Защо?
- Можех да верувам, оти забитинот ке се врати?
- Истина! Е, ако не се вратеше?
- Ке се фърлев у Вардар! Жива да се даем во раце? На-а!
И Настевица - Ринка Климева - плесна мъжествено с дясната си длан лакета на лявата ръка…
Така се прекарваше оръжие за Битолско през моста над Вардар във Велес. И не се случи беда - нито веднъж - през цели десет години!
————————-
сп. „Младежко четиво”, брой № 2, 11.1931 г.
