КАТЕГОРИЯ „СУПЕРЛУКС”
Процесът на модернизация обхвана и нашата квартална бръснарница. При последното ми посещение в нея, настанявайки се на стола, мъжагата в бели манта ми подаде и някакво тесте от разноцветни картончета.
- Какво е това? - усмихнах се аз. - да не провеждате някаква лотария с клиентите?
- Не, това са новият образец таксови картончета за комплексната услуга, която получавате в бръснарницата ни. Заплащането, както и преди, става на касата.
- Абе каква комплексна услуга! Дошъл съм само да се подстрижа и обръсна…
- Ама Вие какво, май скоро не сте идвали тук, нали? - усмихна се тежко бръснарят.
- Да, наистина.
- Ето защо не сте запознат с това наше нововъведение. Но ще ви обясня. Ето, това първото картонче, е за дизайнерската услуга, която получавате.
- Какъв дизайн, каква услуга? - пак скокнах аз.
- Ами вече сме кое време, господине, науката навлезе и в нашата професия. В огледалото ни е монтиран скенер, оттам образът ви се препраща чрез електронна връзка на нашия дизайнер, които според конфигурацията на главата и брадата ви, в частност, определя, какво подстригване или обръсване да ви се приложи. Съгласете се, че не можем да ви бръснем напосоки или да ви подстригваме като едно време, понякога и като магарета. А това другото картонче е за ползване на библиотеката в бръснарницата. Заверява се от библиотекарката, пак чрез изпращане на електронно послание. Вашето вече е заверено, което значи, че сте ползвали библиотеката ни.
- Абе вие какво тук… шегувате ли се? Каква библиотека съм ползвал!? Къде ви е библиотеката?! Да нямате температура’/!
- Моля, моля! - изгледа ме под вежди бръснарят и бръсначът леко затрепери в ръката му. - Като влязохте в салона ни, господине, къде изчакахте реда си?
- Ами… до една маса с вестници и списания.
- Ха, ето това е библиотеката ни. Ползването на вестници и списания е включено в цената на бръснарската услуга.
- Но защо? Просто си взех един вестник от масичката, хвърлих му поглед тук-там и го върнах на мястото му. За каква библиотека може да става дума!?
- А да сте забелязали някой край масичката?
- Да! Имаше там едно хубаво момиче. Чудех се защо седи сред толкова брадати мъже без работа!
- Ааа, не е без работа! Това е нашата библиотекарка! Завършила е библиотекарския институт. Заплата получава да седи там и да гледа някой като вас да не отмъкне вестник или списание.
После бръснарят любезно продължи:
- Това картонче е за оркестъра!
- Хайде, сега и оркестър измислихте! Стига с тия майтапи, бе! - ядосах се аз.
Очите на бръснаря потъмняха, а бръсначът още по-силно заигра в ръката му.
- А вие нещо да чувате? - наежи се той. - Моля, вслушайте се по-добре! Е чувате ли не що?
- Да, разбира се. Музика някаква. Но какво от това? В коя бръснарница няма радиоточка или някакво касетофонче!
- А, не, не е така. Да си свирят с радиоточки и касетофончета в малките бръснарнички! А ние сме еталонно заведение, категория “супер лукс” и при нас свири на хонорар зад завеса оркестър. Ето ви и другото картонче - то е за лекарското обслужване в бръснарския ни салон…
- Ооопа! Това пък как го измислихте! - изсмях се с все глас аз.
Бръснарят плесна с ръце и в тоз миг забрави инструкцията да се говори на “ви “с клиентите.
- Ти май съвсем ми се правиш на „тапа”! Че към бръснарския ни комплекс действа цяла поликлиника! Че как иначе?! Като порежем случайно някой клиент, кой ще го прегледа, кой ще го превърже, кой ще му назначи лечение? А ако трябва, на наши разноски, и в санаториум ще го изпратим! Въвели сме и предварителна имунизация на клиентите против тетанус и гъбички… А това картонче е за пожарникаря!
- Пожарникар!? - загледах с подозрение бръснаря и ме хвана вече и страх. Този да е някой луд, избягал от лудницата? Затова малко по-кротко вече запитах: - Не мога да разбера какво означава това: пожарникар в бръснарница?
- Това означава, господине, предвидливост. Ако на някой клиент му се подпали косата или брадата при фризиране, кой ще гаси? Да не би някой дилетант като вас? Че да подпали цялата бръснарница? С огъня шега не бива, нужен е специалист!
- Да, ясно… А това картонче за какво е. В небесно синия цвят?
- Първо - не е в небесно син цвят, а в морско син. А можехте и сам да се досетите - това картонче е за… за… за спасителя!
Бях решил вече повече да не се учудвам на нищо в тази бръснарница, но ето че пак се изтървах:
- Спасител? Че тук да не е плаж? - развиках се аз.
- Бръснарница сме тук, но ни е нужен също спасител като на плажа! И там вода, и тук вода. Всичко става при миене на обръснатите граждани - да не би да искате да удавим някой в мивката или при водните ни процедури? Кой ще му направи изкуствено дишане при необходимост, ако не правоспособен спасител?
Накрая бръснарят ми подаде розово картонче.
- Това е таксата ни за одеколона. Да си призная честно, не бих ви сложил и капка одеколон, на такъв неразбран клиент като вас, но нямам друг изход. На вратата стои един от нашите специално назначени контрольори и мирише главите на клиентите ни на излизане. Я не съм ви полял с одеколона, а са ми отрязали от премиите за културно обслужване. Ясно ли ви е сега всичко? Хайде, лекцията свърши - да се залавяме за работа!
Захвърлих увитата вече около врата ми бяла кърпа и успях да изскоча невредим на улицата.
Там, на другия ъгъл, намерих малка бръснарничка. В нея работеше само един майстор - но какъв, излязох оттам подмладен!
А със спасените от големия бръснарски салон пари успях да си устроя богат обяд в една гостилничка, която поради отдалечеността си от главната улица все още не бе обхваната от процесите на модернизация и по чудо не бе станала категория ” супер-лукс”…
