Красимир Власев

обичам старите книги
с корици протрити по ръбовете
като ръкави на лактите
обичам плътните текстове
избягвам пряката реч
предпочитам героите да общуват
без думи
сюжета не ме интересува
чета заради самото четене
заради специфичният мирис
на пожълтелите страници
заради бълбукането на думите
и пенливите словопади
заради трудолюбивите букви
които щом сваля очилата
ми се привиждат на мравки
и инстинктивно
дръпвам ръцете си
да не ме полазят