ДОКАТО ГО ИМА РАМОТО НА РУСИЯ, БЪЛГАРИЯ НЯМА ДА БЪДЕ „НЕИЗВЕСТНА И РАЗМИТА ТЕРИТОРИЯ”

Денчо Владимиров
Основател и дългогодишен главен редактор на вестник “ПРИЯТЕЛСТВО”

В Международния дом на журналистите във Варна през 2013 година се състоя един от твърде редките през последния четвърт век работни форуми с участието на български и руски журналисти.
Съюзът на българските журналисти бе организатор и гостоприемен домакин на българо-руска медийна конференция, посветена тогава на 135-годишнината от Освобождението на България и Руско-турската освободителна война.
През призмата на тази тема, в доклади и дискусии се търсеше отговор на въпроса как българи и руснаци да изграждат и днес своите съвременни взаимоотношения на основата на вековните си връзки .
В хода на конференцията, за мен като журналист, участник в конференцията, бе естествено да споделя с българските и руски колеги, впечатленията си по темата на форума от два района в България - Пловдивския и Пазарджишкия - за това как медиите в тях са отразявали и продължават да отразяват темата и за руско-турската освободителна война, а също така и какво се пише и излъчва за развитието на сътрудничеството между Русия и България.
И макар че в Пловдив се издига единственият в България Хълм на освободителите с два паметника, посветени на руски воини, макар че тук работят и национални телевизия и радио, дългогодишните ми наблюдения показват, в налагащо се сравнение, една много по-активна роля на медиите в съседния Пазарджик в отразяването на „руската тема” през последния четвърт век. Безспорно основните ми впечатления и аргументи за това твърдение, което споделих на конференцията, са от страниците на областния вестник „Знаме”, който, както и предшественика си „Септемврийско знаме”, не пропускаше и седмица без в него да не се прочете нещо свързано с Русия и със сътрудничеството ни с нея.
Авторите на публикациите са освен журналисти, но и учени историци, общественици.
А годишнините от Освободителната война и Освобождението на Пазарджик, със съпричастното участие в тях на обществеността и институции, са документирани в разнообразни журналистически материали.
И ако и в Пазарджишка област са изчезнали, както навред в страната, много от градските вестници, то „Знаме” „компенсира” информационната празнота от липсата на тези местни медии чрез свои собствени източници на информация. Талантливо вестникът отразява всички знакови събития и факти, свързани с Русия, случващи се в в общините и населените места на областта.
Анемичността в отразяване на „руската тема” от пловдивските медии донякъде се „компенсираше ” с факта, че в Пловдив от октомври 1994 година излиза вече 30 години първият български обществен вестник в новото време, посветен изцяло на дружбата и сътрудничеството между България и Русия - вестник”Приятелство”, издание на Дружеството за приятелство с народите на Русия и ОНД в Пловдив.
Броеве от вестника бяха предоставени на вниманието на конференцията и силно заинтересуваха руските журналисти.
Особено ги впечатли новогодишният брой на вестника от 1994 година, когато в пика на най-голяма истерия и русофобия от страна на местни пловдивски десни политически парвенюта - управници в града, взели печалното решение за разрушаване на монумента, то тогава, през декември 1994 година, на последната страница, вестник „Приятелство” бе поместил календар за годината… с образа на осъдения на смърт гранитен монумент Альоша.
„Това е висок пример за журналистическа, обществена и гражданска доблест!” - единодушно посочиха руските журналисти .
В международната конференция колегите от Москва и от други големи градове на Русия показаха, че обществеността в Руската федерация не е спряла да се интересува от процесите в съвременна България, която руският народ все така смята за близка до сърцето, братска страна..
На форума през 2013 година се случи и едно събитие, красноречиво говорещо за непомръкващата признателност на българския народ към неговите искрени приятели и в днешна Русия.
Известната руска радиожурналистка Ирина Циплакова, от Радио „Гласът на Русия”, бе наградена с Медала за принос и сътрудничество на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД и Почетната грамота на Фондация „Славяни”. Тя бе наградена и със „Златното перо” на Съюза на българските журналисти, връчено й от Председателя на националната журналистическа организация Снежана Тодорова.
Руската журналистка Ирина Циплакова-Снегина е един от емблематичните примери на съпричастност - творческа и обществена - към България. Завършила Българска филология в Софийския университет, тя години наред води диалога със слушателите в България по московското радио, завежда Българска редакция на Радио „Голос России”, участва в множество срещи в нашата страна, а е и неизменно навсякъде в Москва и Русия, където стават форуми с участието на български учени, творци, общественици. Преди години тя имаше няколко работни посещения и в Пловдив и Пазарджик .
В казаното от Ирина Циплакова и в доклада й на историческия варненски журналистически форум за това как руските медии са отразили 135-годишнината от Руско-турската освободителна война, тя отдели почетно място в доклада си за богатата дейност на Съюза на приятелите на България в Русия. Няма откъде другаде да научим, че в Русия са провеждани стотици срещи и фестивали, изложби, разказващи за чутовния подвиг на руския народ, притекъл се в бедата на помощ на българския поробен народ.
В отразяване на годишнините от славната епопея по Освобождението на България от турско робство, руските медии са единни в подчертаването на основния символ на Руско-турската освободителна война - че тя е била истинска всенародна война.
Цял един народ, вдъхновяван от своята интелигенция и руската войска, е давал своя принос за победата, за това - „тази изконно близка по дух и кръв братска страна БЪЛГАРИЯ да не се превръща в неизвестна и размита територия”.
Нещо, което звучи така актуално и днес в отношенията на Русия с България.