СТАЯ ЗА ПОЧИВКА
Наближи хотела и забави крачка. Замисли се. После извади мобилния си телефон и нерешително набра номера.
- В коя стая си?
- 207 - отвърна й лаконично мъжки глас.
Галя тръгна забързано и плахо. Промъкна се крадешком покрай рецепцията. Сърцето й биеше лудо. Всеки момент очакваше някой да извика зад гърба й: „Къде отиваш?!”
Вмъкна се в стаята, притвори вратата, подпря се на нея и въздъхна.
- Господи, душата ми ще изскочи.
- Какво? Гузната съвест заговори - посрещна я иронично Владо.
- На теб ти е лесно.
- Моето момиче, светът около нас е помия. Как тогава искаш да живееш хигиенично? Виж ни само елита. Помияри. Гледаш ги контета-костюми, парфюми, а иначе - гьонсурати. Навсякъде злоба, омраза и завист. С всеки изминал ден оскотяваме. Живеем смачкани без самочувствие в скапаната ни демокрация. И се превръщаме в престъпници, ако някога ни се отдаде случай да избягаме от половинките си, за да забравим за миг това гадно ежедневие. Да си кажем една топла дума, да си дадем капка нежност.
Владо замълча и отпи голяма глътка от чашата си.
- А ние в момента не сме ли измамници и прелюбодейци? Какво ще стане, ако ни видят?
- Казах ти. Ще бъдем мръсници. Това ще е присъдата на лицемерното ни общество, а после ще си умрат от кеф, че ще има какво да клюкарстват.
Владо допи чашата си и се съблече.
Галя стори същото, срамежливо и бързо се пъхна под завивката. В първия момент ласките му й се сториха чужди. Притваряше очи и устните й му отвръщаха механично на неговите целувки. После усети езика му върху гърдите си. Той ги засмука нежно и зърната й набъбнаха.
Не усети как главата му слезе по-надолу. Краката й бяха инстинктивно притворени. Беше й за първи път и не знаеше какво да прави. Усети как кръвта притисна мозъка й и страстта прогони мислите. Беше й хубаво. Но усещаше своята неопитност и се стараеше да му отвърне с цялата си нежност, докато се любеха.
Телефонен звън я стресна и върна към действителността.
Владо вдигна слушалката:
- Господине, времето Ви изтече - обади се дрезгав женски глас.
- Добре. Само един момент - отвърна той.
- Какво става? - попита с недоумение Галя.
- Времето ни изтече. Това са стаи за почивка - обясни й Владо.
- Стаи за почивка! Бардаци, ако можеха да говорят, какво е ставало в тях. На колко похот, изневери и убити надежди са дали подслон.
Владо запали цигара и започна да се облича.
- Ти си доволен. Начеса си нагона - недоволстваше Галя.
- Защо? Нима ти не си удовлетворена? - попита засегнат Владо.
- Не става въпрос за това. Напротив, беше много мил и нежен. Но не чух една топла дума, за което преди малко говореше. Дори и в леглото не разбрах какво означавам за теб. Обичаш ли ме? Или съм поредната ти бройка. Знаеш ли колко ми струва да легна с теб? Лицемерие, безсъние, гузна съвест… И то, когато нямам никакъв повод да съм тук. Аз съм обичана жена…
- Чакай, чакай! Не намесвай половинките. Разбрали сме се за това - прекъсна я Владо.
- Твоята представа за любов беше до тук - не спираше Галя.
- Секс в една стая за почивка. Аз наистина изневерих на мъжа си и съвестта ми е гузна и ти дадох частица от душата си. При мен нямаше нагон и лицемерие… Но защо ли ти ги говоря тези неща? Виж, не те виня, но ми е мъчно, защото заслужавах повече. Усещах твоето безразличие, но никога не бих просила любовта ти, не бих желала да се чувствам омърсена и захвърлена, не бих го преживяла.
- Хайде стига, да тръгваме - подкани я той и двамата се изнизаха от хотела в различни посоки.
Тя тръгна по булеварда объркана.
- Господи, защо изневерих? Имам си всичко:любов, нежност, уважение. Защо?…
Може би беше подвластна на илюзията - онази несбъдната мечта, която ни кара всеки ден да живеем с очакване. С трепети нови и плахи надежди - че нещо ще се случи.
Рутината на брака вече я задушаваше. Тя копнееше за голяма, безумна любов, която отново да разтърси душата й и да се почувства жива…
- Господи, прости ми! Не мога да те излъжа. Не знам, но не съжалявам, че съгреших. Питай ме защо го направих? Не знам…..
