Георги Струмски

Приказките почват все така:
- Някога,
отдавна,
в старо време… -
И се свежда всеки, за да вземе
тяхна светлинка и топлинка.
В живата вода да се окъпе.
Да срази Триглавата Ламя.
Да спаси принцесата. Да стъпи
най-подир на Горната Земя.
Приказките почват все така:
- Някога,
отдавна,
в старо време… -
Свеждат се и малки и големи,
сгушват се до тях и досега.
Слушат ги край Дунава и Рила,
слушат ги край Волга и Урал.
Запленен от приказната сила,
сладък детски дъх е занемял.
Неусетно литвар час след час,
щом те викне и на път те вземе
тоя властен, тоя вечен глас:
- Някога,
отдавна,
в старо време…