СЪСТОЯНИЕ
СЪСТОЯНИЕ
На тайни срещи в ресторанти,
в манастири,
в партийни зали,
в стаи,
в разни клубчета
България се движи.
И разбирам,
че най-стабилно тя стои и днес
на трупчета…
ГЛАС НАРОДЕН, ГЛАС ОТВЪДЕН…
За отвъдния безсрочен свят са празник
избори по два и три на две години…
Зная, гробищата пак ще се изпразнят
и превърнат
в глас предсрочен
на хартия и с машина.
Наблюдателите разногледи вече стават,
друг път вот подобен не видели.
Как така тук още продължават
и в едно гласуват
живи и умрели!?
ПИСАТЕЛ
Опашка огромна.
И снимка да помним…
Дори с автограф.
Поредният гаф.
Огромна опашка за лауреат.
И никой не знае от него цитат…
САМОЧУВСТВИЕ
С имота по кадастъра недвижим
сред имитатори в живота нов се движим,
а днес с продукта нямащ грам с оригинала
и съобразно с кабинет служебен ала - бала
имитираме сполука и успехи
с на втора употреба нови дрехи,
в коли - антики от предишен век
и с минал срок изкуствен интелект…
ПРИКЛЮЧЕНИЕ В ТУЗЛУКА
Виж,
край къщата
цял век е седнал.
Чуй
щурчета ехтят
в гредореда.
Всяко идване тук
е последно,
или може би - не -
предпоследно…
Колко пъти
ще чувам тук още
безвъзмездния хит
на щурците?
И светулки
в горещите нощи
ще ни светят,
без КЕВР да питат?
Моят свят не е сам и бездомен
И кълвачът в дървото му чука…
Всяко идване тук
е и спомен -
приключение светло
в Тузлука…
———–
4 септември, 2024 г. Еревиш, Антоново
ПОСЛЕДНА ПЕСЕН
Чума ли е минала, кажи,
та в селото вече нищо не остана?
И щурчето вече не щурчи,
даже и светулки нощем няма …
Няма ни прозорци, ни врати,
къщите без покриви стареят…
Топлината кой ще приюти?
Само покажи ми тя сега къде е.
Чума ли е минала оттук?
В изворите капка не остана.
Май пресъхна селският капчук.
И стрехата претърпя промяна…
Птиците не будят утринта,
щом не се завръщат тука птици .
Демокрацията ниско прелетя,
но не кацна в телените жици…
Пожълтя тревата, изгоря…
И на дъното е вече язовирът…
Няма вече ни поляна, ни гора.
А без хора селото умира.
Тихо е. Безумна синева.
Без обхват на камъка съм седнал.
И върху изсъхнала трева
съчинявам песента последна.
ЕХО
След изгрев кървав грее миг
понякога суров…
Приключи моя ден велик
в любов.
За всеки, който е роден,
денят е явно нов…
Така приключи моя ден -
в любов.
Приключи моя ден край вас.
Амин. И благослов…
Минута от последен час.
И ехо от любов…
ЦВЕТЕН КАЛЕНДАР
Животът свършва след комедии, трагедии и драми,
макар за края да не си съвсем готов.
Това е краят вероятно.
Сред цветята на жена ми…
Поляхме ги и днес
пак
с искрена любов.
Това е епилогът в цветната градина
сред здравец и иглики
в моя слънчев Еревиш.
Живот сред рози,
перуники
и сред селски гербер мина,
отекнал волно в двора с бучиниш…
Такъв е краят в спомена сред цъфналите вишни,
с мечта за дъжд внезапен,
с песен на щурци.
Останалото просто е излишно.
Послушай още малко нощните певци…
Порадвай се на нощните светулки,
на бялата луна,
и на звездите,
и на утринта,
и на саксиите с разцъфналите бонки - булки,
на двора пълен с обич и цветя…
Животът просто май от тука мина, да остави
тон за песен с припева незабравим и стар.
А ехото след него продължава
в кавър летен
от моя цветен вечен календар…
МИЛА РОДИНО…
Не ви попречих да ме лъжете до края.
До края давах вид, че вярвам още…
В двореца вярвах,
вярвах и в сарая,
лъжите ви премислял тайно нощем…
Сега обаче трябва да ви кажа -
катарзис ме разтърси след лъжите.
И сит,
пресит от вярата си даже,
ви гледам трезво
и не вярвам на ушите…
Какво да видя вече толкова години?
Безвремие
и безхаберие навред витаят…
И колко време трябва още да измине
с лъжите ви покорно да си трая?
Родино мила.
Земен рай.
И хубост…
Природата е все така красива.
И в друга аз не мога да се влюбя.
И никъде аз друга не откривах…
Минавам през пазари,
през битака,
угрижен
в свои мисли и тревоги.
И продължавам с тебе все така да чакам,
да търся и да пазя в мене Бога…
Родино мила,
майчице тревожна ,
и внукът „Аз съм българче” с мен срича.
Полуграмотна
и безверна
и безбожна,
каквато и да си -
ще те обичам.
И химнът гордо пак на крак ме вдигна.
Пак „Мила Родино” край мене пеят всички.
И пак съм твой,
частица съм от химна,
в куплет,
дори в една незабравима сричка…
ОБРЕЧЕН НА БЕЗСМЪРТИЕ
О, не, не съм обречен на безсмъртие!
Макар непоносим,
животът не е лош.
Но като вас и аз сега вървя по пътя си,
понякога и в дрехи на Гаврош…
При новите цени за крематориум,
за опело,
за панихиди
и ковчег,
реших да продължавам да се боря,
да бъда жив поне
до следващия век…
СВЕТОВНА ТЕАТРАЛНА ПОРЕДИЦА
На Балканите - Буре барут…
На Изток - Буре Бейрут…
А у нас - бурето в скут…
СТРАХ
От вълци се страхувах цял живот -
искрено,
до края,
от сърце…
А сега и след предсрочен седми вот
страхът ми е предимно от …овце .
СПОРЕД МАРК ТВЕН
Вот след вот - нов парламент…
Пак напълнихме ефира…
Казал го е и Марк Твен.
Просто само го цитирам.
Речи,
урни,
битки,
срещи
се повтарят всеки път.
Ако вот променя нещо,
щяха да го забранят…
ВЕЧЕРНА ПРОВЕРКА
Крепостта и днес е вечния адрес
на загиналите в битките войници.
Шапки долу!
Мога ли и днес
да погледна с ослепените зеници?
Шапки долу!
И тържествен марш в акорд
пак отмерва българската чест голяма,
от която трябва да съм аз честит
и горд,
но героите загинали ги няма…
Шапки долу!
Слагам на сърцето си ръце
след вековна епопея,
орис
и след драма…
Личният състав е налице.
Но героите загинали ги няма…
РАЗГОВАРЯМ С РОЗИТЕ НА ДВОРА
Подрязвам розите сред здравеца на двора
и тихо
тайно разговарям с тях…
Какво ли мога с рози да говоря,
та те са все пак само в случая цветя! …
Ще бъда честно -
прекалено искрен,
макар това да е прибързан малко сън.
Подрязвам ги внимателно,
но и си мисля -
а догодина,
примерно ако не съм…
Дали ще ги полива утре вместо мене някой?
И кой ще ги подреже есента?
Цветята няма как без мен да чакат.
Цветята си остават тук единствено цветя.
Хей, розички подрязани,
мълчете, знайте ,
че тук за вас съм бил и градинар, и бог…
Какво съм казвал на червените от вас, си трайте .
Каквото и да е било,
било е винаги с любов.
