САМОТНИ МЪЖЕ
САМОТНИ МЪЖЕ
Срещаш ги често на улицата,
вдигнали яки под дъжда -
те просто отиват нанякъде
или опитват да телефонират.
Самотни мъже, изгубили времето
в сериали и спортните вестници,
в очакването на сервитьорката,
във смяната на деня и нощта.
Мъжът е самотен, щом не успява
да допише до края романа,
който е трупал във себе си,
не успява да промени този живот -
само малко да го промени -
преди той да промени него.
Самотни мъже, жадни за авантюри,
заради жени, които са ги отблъснали.
Господи на несретните,
ако те има и чуваш гласа им:
„Ние сме тук долу, не сме на небето…”,
Боже, не запушвай уши, чуй ги -
когато един мъж изтърве
нишката на своя роман
и вдигне яка под дъжда -
този мъж е просто самотен.
ЧЕРВЕНОШИЙКА
Седя с ръка на телефона
и чакам гласа, който помня
от хиляди години.
Помня и очите й -
по-сини от яйцe на палава
червеношийка.
По-сини от есенна метличина
или пък пролетно небе.
Знам какво могат
да донесат очите й -
пепел или диаманти.
Късната есен се втурна
със сняг в косите й.
Усмихва ми се зад прозореца.
Дъхът й като бели облаци
виси във въздуха,
разтваря се над локвите
и после - нищо…
Не искам нито диаманти,
още по-малко пепел -
платих си вече!
ОЩЕ ЕДИН ДЕН
Днес искам да ти се обадя,
но знам, че няма да си там,
където ще те търся.
Обвинявах те за всичко,
а само ако тогава знаех,
каквото знам сега…
Понякога се чувствам зле,
но няма да си го призная.
Споменът за тази пареща
и трудна за забравяне любов
прилича повече на екзекуция.
Да имах само още ден…
ДАЛИ НЕ ЗАКЪСНЯХ
Уморих се да живея
ден след ден под стрес.
Да искам разрешение
за всичко случващо се.
Омръзна ми да ми нареждат:
„Не, ти стой на опашката!”
Омръзна ми да се затварям,
защото ме е страх да не сгреша.
Животът си е мой,
независимо дали взема
или скъпернически дава.
Затова от днес ще спра
да искам разрешение.
И искам всичко! И сега!
Дали не закъснях…
ДОКАЗАТЕЛСТВО
Все още сме на тази земя -
доказателства или въображение.
Различен поглед към света,
негодници или невинни,
орли, блъскани от вятъра,
за да ги върне на земята.
Какво ли да направя повече -
да се продам или пък да открадна?
Или разкаян да се върна
на земята - грешна, топла.
Да се прегърна с нея
и синовно да помоля:
земя, твой съм, приеми ме…
ЗНАМ
Вече спокойни сме -
всеки за себе си.
Това е най-нормалното.
Утре може и да премислим.
Скоро ще угасне пожарът,
а е и съвсем ветровито.
Не вярвам, че сън е било
и ей сега ще се събудя.
КАТО ГОРСКИ ДУХ
Обичам да слушам дъжда през нощта.
Той е като малките горски духове,
дето шляпат с боси крака по земята -
Боже, колко малко живях от живота…
МЪЖКИ СВЯТ
This is a man’s world
James Brown
Когато Бог създавал е света,
той го е направил за мъжете.
Само че когато неочаквано
се подгънат краката на мъжа
и е готов да падне на колене,
той търси нейната ръка
във този толкоз мъжки свят.
Коси разпуска тя над него
като клоните на плачеща върба,
приласкава го към топлата си пазва,
за да го запази от дъжда и вятъра.
Кой мълчаливо би ни утешил,
кой би целунал удареното място
и би си замълчал за грешките,
без да ни прощава водевилно.
Без да чака разкаяние
за всички безразсъдни обвинения,
за нещо, което самите ние
не можем да направим.
Все времето не ни достига
за да й кажем всичко,
което дълбоко сме стаявали.
Да я прегърнем така силно,
че да почувстваме сърцето й
как бие заедно със нашето…
И да не свършва този миг
със нея - жена или момиче -
макар и да се заблуждаваме,
че живеем в своя мъжки свят.
