Красимир Власев

ДЪРВА ЗА ОГРЕВ

Готови сме за зимата -
дървата са нарязани.
В годишните им кръгове се вглеждам
и виждам - с повечето съм връстник.
Мирисът на дървесина е упойващ.
Брезовите дърва белеят млечно
и нежните им щръкнали кори се белят
подобно кожички край ноктите.
Върху една кора видях вдълбани
два инициала и едно сърце -
зараснал символ за любов, която
ще пламне скоро в зимната камина
и ще се превърне в пепел бяла.

А може би отдавна тя е изгоряла?…

ПЪТ ЗА НИКЪДЕ

От главния път се отделяше път
с два колебливи коловоза
към могила, издигната островно.

Полските макове бяха застлали
червен килим,
сякаш предстоеше церемония
по връчването на Оскари.

Този път беше за никъде,
но нещо към него все ме влечеше,
нещо не ми даваше мира.

И понеже пътищата за никъде
водят където въображението ни
ги отведе,
в някой от дните идни
ще тръгна по него и току-виж
открил съм пряк път до Индия.