Красимир Машев

ИЗКУСТВО И ИСТОРИЯ
(Разчетен папирус от Александрийската библиотека)

По сметка груба
Хекуба
имаше 19 деца,
с лица
по-красиви и сияйни от слънца:
Хектор, Касандра, Парис,
Поликсена…
Слушам Омир
в сянката на кипарис
как на историята погажда номер
и запява песен такава,
много изопачена
и в хекзаметър продължава
още повече случая да изопачава …
А Троя беше победен
в онзи злощастен ден
от злини
на зълвите (братовите жени)
Андромаха и красивата Елена.
Омир
с този стар номер
превърна свадата във война,
значима за цялата вселена.
Историята е твърде лична -
без исторически смисъл и дял,
какъвто в нея Омир е видял…
И разказва, като пее за много по-героична,
по-достойна, по-поучителна и по-прилична…
А и само заради това комай,
че съчувства
не от любов към история и изкуства,
а на рогоносеца Менелай.

АХИЛ
или за любовта и приятелството

В 23 песен на „Илиада”,
Ахил издига клада
за своя убит приятел -
Патрокъл.
С големи почести го изпратил.
Описал го е трагикът Софокъл.
А Платон твърди,
че приживе мъртвият бил
любовник на Ахил.
С една дума - резил.
И не можа да го победи.
Това е в древногръцки стил.
И Платон би ни го спестил
от силна любов
не чак дотам еротична
и съвсем физическа,
ако не е бил
и той като Ахил
злочест
и разочарован философ
от своята голяма любов,
наричана до днес
платоническа.

АЯКС
или за отслабващата сила на съдбата, боговете и хората

Надарен със сила и слава,
историята му е такава:
много гърци спасил
като биел и хокал,
без никому да прощава,
след гибелта на Патрокъл.
На прощаване
и тялото на Ахил
спасил
от поругаване.
Смел воин в апогей
заради победите и успехите
заслужил на Ахил доспехите,
но били дадени на Одисей.
А за награда
получил от Атина Палада
това само:
отнела ума му
с думите: - Повече не ще му преча,
вече е по-изкуфял от дядо…
И му насочила меча
към овче стадо.
И към безсмислен живот.
(Всъщност той станал предтеча
на Дон Кихот.)
Веднага се самоубил
с меча
опазил паметта на Ахил.
(За този меч
иде реч
и над главата на Дамокъл.)
Съдбата на Аякс и тази сеч
е описана от трагикът Софокъл.
Но той премълчава
друга такава
и за друг Аякс,
заради нирвана и вместо релакс:
той също бил
сравняван само с Ахил
изкусен копиехвъргач
и ненадминат бегач,
с необуздан нрав на изнасилвач
(изнасилил Касандра, когато била красива и млада,
в храм на Атина Палада
по съвет на Орфей
с „няма не искам, няма недей”).
Разгневил боговете
на морските бури и ветровете,
изпратили му корабокрушение
по-страшно от покушение,
ала
от Съдбата, макар и зла,
временно го спасила скала.
И също като Ахил
разгневил
на златния трон
всемогъщия бог Посейдон,
който се слави
и със злите си нрави
под път и над път:
ако осъден се спаси от смърт -
да го удави.
Оттогава
участта е такава
на всеки протест.
И се разхождат между нас
до днес
бивши божества без власт,
макар и не всички като Аякс
да са правнуци на Зевс.

ОДИСЕЙ
или за хитростта, съобразителността и предисторията на мафията

Самият Омир във висините го въздига
във втората си епична книга
на името му - „Одисея”
и със слепите си очи намига
за хитростта и съобразителността с нея.
Станал цар на остров Итака,
след като Зевс отвлякъл Европа
и дарил го с вярна жена,
която много години го чака
с името на целомъдрието - Пенелопа.
Преди тя да му стане съпруга,
Одисей искал ръката на друга -
най-красивата на света
и най-невярна,
свадлива, капризна и много коварна,
само за царица родена
и само за лъвския пай;
това била красавицата Елена,
предпочела спартанския цар Менелай.
Но съдбата й била предопределена
от пророчица (като агенция Сова Харис),
че Менелай тя ще го замени с Парис.
Съобразителен, храбър и хитър
като воин, стратег и арбитър,
Одисей доказал в две войни,
че битки за слава, пари и жени
по-лесно се печелят
не само със сила.
И учил на това своята челяд,
но Съдбата и него надхитрила,
като дете невръстно.
Но затова - по-късно.
След много битки, премеждия и въртопи
при вражи племена и циклопи,
с приятелите си Одисей попада
в пещера по-ужасна от ада
на циклопа Полифем,
зъл и жесток митичен серсем
свиреп,
по-грамаден от слон.
Одисей направил жалък, нелеп
този син на бог Посейдон.
Упоил го хитро и фино
с конски дози силно вино
и когато заспал всесилният Полифем -
ослепил го съвсем.
На сутринта слепият вече циклоп
се събудил като в гроб
и трябвало да пусне овцете;
започнал веднага да им опипва гърбовете,
никой от пленниците му да не избяга.
Тогава Одисей пак
надхитрил този огромен глупак,
наречен Полифем
(името му ако преведем
буквално и строго,
означава „обичащият да говори много”,
което разсейва нашия мрак
и това също е синоним на глупак).
По заповед на Одисей циклопът Полифем
никого да не изловчи,
всеки се влачил по корем
под коремите овчи
със останалите си сетни сили
и оцелелите се спасили.
Но освен този епизод, говеждия,
преживели още много премеждия,
но колкото и да хитър умът,
никой не преживява своята смърт.
Съдбата човешка
е жестока и тежка
на човеците до един -
това е най-старият неумолим закон
И Одисей, след нелепа грешка,
бил убит от другият свой син -
Телегон,
но от друга жена,
както е и в наши времена.
Но другото не е „както”,
нито де юре, нито де факто
дори още преди потопа:
той се оженил за Пенелопа,
потомство създал
и име му дал -
Итал.
А тази аномалия
името дава
на цяла държава,
наричана и до днес
Италия.

ХЕРАКЪЛ
или за славата на силата и силата на славата

Гръмовержецът Зевс дотам се увлякъл,
че похитил и простосмъртната Алкмена,
красавица не за метреса родена,
която от бог похитена,
родила сина им Херакъл.
От тогава до днешната ера
се играе все този спектакъл
(винаги най-чакана премиера),
с най-старите нрави и навици -
властниците да имат
които си пожелаят красавици,
за да подобряват с тях
своя тонус и естетически климат.
Останалото е… голям смях.
Още след като Херакъл
за пръв път проплакал
в здравите ръцете на акушера,
богиня с голямо желание
му пращала изпитание след изпитание,
за да привлече общественото внимание
името му - „прославян от Хера”.
Езикът е наш дом и крепост.
И на гръцки всяко изпитание
означава и се превежда епос.
И Херакъл
бързо го дочакал.
Хера в люлката му пратила
две усойници,
а той ги стиснал и двете
да му издъхнат в ръцете.
Всяка от тях си изпатила.
И не той станал покойник, а те -
още като дете
направил покойници.
И последвали още подвизи и смърти
до дванайсет пъти:
удушил Хидра, лъв,
(като африкански велможа
облякъл лъвската кожа
в ръка с боздуган),
обуздал свиреп глиган,
след някоя и друга минута,
уловил бързонога кошута,
отвлякъл див конски табун,
говежди стада…
Озаптил най-страшния дзвер
с огромна и ненаситна паст -
уродливото куче Цербер,
пазач на богатство и власт.
Само Посейдон
не му пратил тайфун
или циклон.
А Хера му пращала беда
след беда
в неговия бурен живот.
Пишат го Тукидид и Херодот.
Но Омир пръв споменава
за неговата сила и слава
и не може да се оспори,
че единствен само той признава
почистването на Авгиевите обори,
като променил коритата
на две реки:
да им преминава водата
през тези обори, все таки.
Но подвизите си само на татко Зевс
Херакъл не дължи.
Това и до днес са лъжи,
казани на гощавка в триклиния.*
Ами наследеното по майчина линия?
И ще видите,
че майка му е от рода на Персеидите -
тракийско племе с независим
и свободолюбив нрав.
В него няма човек хрисим,
който да не е по-силен
от всеки имащ се за много корав.
Това не е сняг лански,
както може да се разнесе слух
за тракийското племе синти,
че фантазията ни да се отвинти.
Там, близо до Петрич и край Сандански,
има един хълм - „Кожух”.
В него е погребан цял един град
Хераклея Синтика -
градът на Херакъл и Алкмена,
на който се диви целият свят,
защото силата на славата е велика,
а славата на силата - почтена.

—————————–

*Официално помещение за хранене, обзаведено с три места (кушетки или дивани за лягане) под формата на буквата „П”, край ниска трапезна маса. - Бел. а.

ТАЛЕС
или с две думи за силата на мъдростта
(640 г. пр. н. е. - 548 г. пр. н. е.)

За него пишат Херодот,
Платон и Демокрит,
че е потомък на знатен род
и пътят му към славата открит
още преди да получи венец
и други лаври,
като пръв в Милет
мъдрец.
Бил астроном, философ,
а като поет
по всяко време бил готов
с политиците да се гаври.
Талес, макар и твърде млад,
спасил родния си град,
тъй като в дипломацията бил факир
за цял Пелопонес
и не сключил военен съюз с Крез*,
който по-късно бил победен от Кир.
Оттеглил се от държавните дела
заради личната си свобода
и тя му давала крила
да му върви по вода.
За мисълта му нямало пречка
и на всяко невежество била убиец;
като мъдро доказал, че е фригиец
и открил Малката мечка.**
Бил толкова ревнив към своя ген,
че до края на живота си останал ерген
и твърдял, че го прави
не от нрави нездрави
и мисли лукави
на жените да разбива сърцата
и с това да се слави,
а го прави
от любов към децата.
Но не искал да става баща
за да не е между жена и деца по средата
и твърдял, че начало на всички неща
е водата.
Като астроном
Космосът му бил като дом
и една нощ, загърнат с хитона,
открил четирите сезона,
а сетне годината
с точност ненадмината,
без с думи да я разводни,
разделил на 365 дни.
Математиците здраво пипат
и когато той бил в Египет
с изчисления успял да предвиди
на коя точно слънцестоянка
да измери височината на всички пирамиди
по тяхната сянка…
Оставил е много сентенции,
от които най-важни са три,
защото са като сестри,
а и без големи претенции:
най-бърз е умът, най-силна е необходимостта
и най-мъдро е времето едничко,
понеже в света
умът преминава през всичко,
необходимостта побеждава всичко,
а времето открива всичко.
И от зори до залез
на въпроси отговарял Талес:
„Най-трудно е да познаеш себе си”.
„Най-лесно е другиму да даваш съвети”.
Решавал математически ребуси
от неистова страст обладан,
а и никого да не обиди.
На въпроса: „Кое е трудно да се види?”
отговорил с две думи: „Старец - тиран”.
Но други две мъдри думи
той повтарял целогодишно
по пазарища, площади и друми:
„Нищо излишно…”

———

*Последният цар на Лидия - 560-546 г. пр. н. е., смятан за най-богатия и щастлив човек. Победен от персийския цар Кир ІІ през 546/547 г. пр. н. е. - Бел. а.
**Град Милет е атинска колония и гръцките моряци се ориентирали по Голямата мечка, а фригийските - по Малката мечка. - Бел. а.

СОЛОН
или за законите и високомерието
(640 г. пр. н. е. - 599 г. пр. н. е.)

Солон имал много приятели
и домът му бил навред.
Бил пръв
сред първите законодатели
законодател
в Атина,
и такъв
приятел
на Талес от Милет.
Покрит с благородната патина
на славата,
пишел като поет
и законите на държавата.
За разлика от Дракон и Ликург,
писали закони с кръв,
той бил пръв
демиург
на справедливостта
и човечността.
Защитил родината си - остров Саламин,
с меч и щит,
с думи и труд,
но останал сам-самин.
И го обявили за луд.
За да не бъде убит
от тиранина Пизистрат -
отишъл при Крез,
който бил неприлично богат,
а като цар - суетен
и много сербез.
Солон бил от Крез почетен,
накичен с украшения и не една дрънкулка,
а в крайна сметка
попитал с поглед на невестулка
дали е виждал
по-прекрасна гледка.
- Да - отговорил Солон
пред царския трон,
висок и много по-опасен
от всички тирани, -
виждал съм петли, пауни, фазани,
но блясъкът им е естествен
и по-прекрасен…
С това доказал,
че е справедлив и честен
не само с думи голи.
И бил по-велик от най-богатия
и най-великия.
От Крез отишъл в Киликия,
където по свое разбиране и свои понятия
основал на своето име град Соли.
Не създал закони
против отцеубийци и кръвосмешения,
защото се надявал, че сред синове и матрони
да няма подобни престъпления.
И казал, че няма да има такива,
ако страдат еднакво
и в обществото ще се живее отлично,
когато както жертвите оплакват
и тези,
които не ги засяга лично…
И добавил, че на престъпността братството
живее в страх, недоверие
и алчна жажда:
пресищането го ражда богатството,
а пресищането ражда
високомерие…

ПИТАГОР
или ново двайсет
за умереността и хармонията
(540 г. пр. н. е. - 500 г. пр. н. е.)

Бил велик
философ и математик.
Роден в Самос, син на ювелир,
жаден за знания, живял в Египет, знаел езици,
видял свят
най-подир
и като пещерняк (спелеолог)
разгадал тайната на не един бог,
включително и на Талия*,
но заради тиранина Поликрат
напуснал родния си град
и се заселил в Италия.
Написал три книги („За възпитанието”,
„За държавата” и „За природата”),
отдаден изцяло на познанието -
осъждал пиянството,
излишеството,
похотта и модата,
като вредни за здравето
и бил защитник на правото.
Учел, че двадесет години човек е дете,
юноша, младеж и старец - все по двадесет,
с логика такава:
до шейсетата си година човек расте,
а след това се смалява.
И това от природата знае се,
че те
(бъдещи и предишни
зони) -
отговарят на четирите
годишни
сезони.
Може да се каже
на млад и на стар,
че Питагор даже
е бил комунар,
за ужас на негови последователи
и казвал, че трябва
имуществото за да не се разграбва
да е общо между приятели.
Бил с величава
и внушителна осанка,
която хвърляла висока
и дебела сянка,
целият в облекло бяло.
И с душа бил такава,
като tabula rasa на всяко начало.
Занимавал се с математическата страна
на геометрията
и определил всяка величина
като част от хармонията
и симетрията.
Вдъхновен от музата
Урания**
много повече от Омир поета,
открил, че на правоъгълния триъгълник
хипотенузата
е сбор от двата му катета.
И на същата тема
на учениците си любим е,
защото дал име
на най-прочутата в света теорема.
След което принесъл хекатомба***
и казал: - Друг да мисли за ромба!
За да не лъжат риболовци,
месари, продавачи на вино и билки -
изобщо всички търговци:
изобретил мерки и теглилки
използвани дълги години,
а Платон купил книгите му за три мини.****
Наречен бил Питагор,
защото и той като жрицата Пития
правел обзор
на минали и бъдещи събития.
И евангелистът Ганчев Марко
и с това си направи селфи,
като го записал ярко -
„Надпис в околностите на Делфи:
Не питайте Пития,
а питайте бития
как да постъпвате
при известни събития…”
Астрономията като жрицата
да не вещае беда,
казал, че Вечерницата и Зорницата
са една и съща звезда.
Въздържал се от смях
и развлечения
все заради единственият му грях -
да трупа знания и умения.
Твърди, че влизал в подземното царство
и знаел като две и две,
участта на всички откриватели,
и че има за враговете лекарство -
да ги прави приятели,
а приятелите да не прави врагове.
И вярно ще реши теста,
който знае не само две,
но и двеста.
(Всичко видяно зад подземните двери -
в по-късни ери
подробно е описано от Данте Алигиери.)
Скромността и благоприличието са
за да се придържаме о тях,
като към небеса
и да не се тресем от смях,
нито да бъдем навъсени
или начумерени,
а когато бъдем потърсени -
винаги да правим така,
че да сме намерени.
Ето я и изненадата:
началото на всичко е монадата,
а от нея произлиза неопределената диада,
като вещество.
Следва друга изненада,
но по същество:
от тях - числата;
от числата - точките;
от точките - линиите;
от тях - плоските
фигури;
от тях (плюс разноските) -
обемните сигур и
от тях - сетивно възприеманите тела,
които както и да се пресмята
са огънят, водата, въздухът и земята.
И с просветлени умове и морни чела
във всички земи и народи
съществуват и антиподи:
за едни е горе, за други същото е долу,
което е голо,
облечено е с кожа,
тъмно и светло са като нощ и ден,
през лятото топъл, а зиме - студен;
сухо и влажно;
незначително и важно;
голямо и малко,
велико и жалко;
тишина и врява;
дясна ръка, но има и лява…
И което надделява
от тях фактически,
както го прави озонът -
такъв е сезонът
не само календарен, но и политически.
И числата са нещо такова, че
единицата е повече
от безброй много нули,
а най-малкото облаче
може и слънцето да притули.
И за да се постигне в света равновесие -
светлите умове ги ражда време на мракобесие;
издигането предхожда падането,
а взетото насила не е като даденото,
срещу високото е ниското,
а срещу далечното - близкото;
от една страна е полезното,
от другата - вредното
и до първото най-близо е
не второто, а винаги последното…
Че светът е сфера,
най-съвършеното от обемните тела,
а кръгът - сред плоските…
В такава атмосфера,
с вдигнати чела
и светъл взор
учениците на Питагор
седели на рогозките.
А за любенето не с думи груби
говорел в умален мащаб
и казвал, че всеки мъж трябва да люби,
когато поиска да стане по-слаб
и жените, от страст горейки,
да не се мислят за питагорейки.
Само жена му, по име Теано,
била божествена, но с едно, „но”,
заявила на обществото, в очите с влага,
че жената един смисъл влага
при нужда и без нужда,
всякога и не само веднъж -
от собствения си мъж се очиства веднага,
за да е чиста винаги за чуждия мъж…
Затова Питагор наричал жените
момичета, невести и майки
(девици, бездетки и плодовити
като мишки и зайки)
на италийци, атиняни, араби -
италийки, атинянки, китайки,
но никога не казвал им баби…
И бил на голяма почит,
че и книгите му ставали за прочит.
Умрял като гост у негов приятел
много загадъчно и вероятно
там някой бог нарочно го е пратил -
нито тъжен, нито много весел;
при пожар от внезапна ревизия,
което се повтаря многократно
и този обичай не Прометей е пренесъл
в земите
на Тракия и Мизия…

———————

* Муза на комедията и идилията. - Бел. а.
**Муза на астрономията. - Бел. а.
***Жертвоприношение. - Бел. а.
****Парична единица равна на сто драхми, но също и теглилка равна на сто драхми. - Бел. а.

БИАНТ
или за професионализма
(около 540 г. пр. н. е.)

Биант
по ум, талант
и пориви чисти,
нямал равен сред всички четци
и юристи
в древността.
Заради Истината и Справедливостта
бил педант
и пръв сред седемте мъдреци.
А като юрист -
всепризнат специалист
de facto и de iure
и в съдебните процеси,
в които е трябвало да се намеси,
бил като буря
с дар слово, знания и култура.
Някакъв нехранимайко,
пропаднал пияница и всезнайко,
го запитал,
но не като тъжител,
а от злорад интерес на нахал,
какво е морал
и Биант дълго време мълчал,
като видял какъв му е халът.
Обаче нахалът
го изгледал повторно с очите на скитащ
и поглед свиреп,
по-отровен от бучиниш,
като държал
в ръка свойта тояга:
- Защо мълчиш?
Биант го изгледал с жал:
- Защото питаш
за нещо, което не се отнася за теб
и не те засяга…
Защитавал в съда свой приятел.
След като свършил своята реч,
по-остра и точна от меч,
отпуснал глава
върху гърдите на своя внук.
И всеки съдебен заседател
след това
гласа си дал
и защитавания от Биант оправдал.
С глава върху гърдите на любимия внук
Биант достигнал своя връх,
но вече останал без звук.
И без дъх.

ЕМПЕДОКЪЛ
или за безсмъртието
(490 г. пр. н. е. - 430 г. пр. н. е.)

След Питагор и други геометри
в науката оставил е следа.
Материята разделил на четири -
огън, въздух, земя и вода.

Като лекар, философ и поет
смятал, че човек старее и умира
без топлина, и като шушулка лед
от студ се слива със всемира.

И с взор вглъбен и разум мътен
какво ли, мислите, си спретна?
За да докаже, че е безсмъртен,
той скочил в кратера на Етна…

ФИДИЙ
или за изкуството
(490 г. пр. н. е. - 430 г. пр. н. е.)

С длето и чук,
упорит като капчук,
станал
един от най-изкусните ваятели.
С Мирон и Поликтет
бил тет а тет,
а самият Перикъл -
един от най-добрите му приятели.
Затова Перикъл
го повикал
за ръководител
на строежа
на величествения Акропол,
защото правел
камъка красив и топъл.
Изваял от слонова кост и злато
в Партенона Атина Палада
така, че
бездарието да страда.
А в Олимпия когато
бог Зевс изваял -
светът се смаял
от величавата му красота.
И о, небеса!
Под небесното светило
се появило
едно от седемте чудеса
на света!

А Фидий работел, макар залудо,
че самият той бил
в изкуството пробил
с дарбата си,
що за свят е чудо.

ДЕМОКРИТ
или за оптимизма
(460 г. пр. н. е. - 360 г. пр. н. е.)

Не само в Абдера и Крит
бил е известен Демокрит,
че работел в екип
със своя учител Левкип.
И чужд на всякаква мистика,
доразвил древната атомистика
лист по лист,
като истински философ-материалист.
Научните му цели
нямали предели,
че имал и голям талант
на екскурзиант.
И заради научния резултат
обиколил половината свят.
Само другата половина
не била негова родина,
но той бил оптимист,
т. е. първият в света глобалист.
В подробности не ще навлизам,
но като неговия оптимизъм
до днес не открит
не само в Абдера и Крит.
Известен и като атараксия (непукизъм)
или “Смеха на Демокрит”.

АЛКИВИАД
или за успеха
(450 г. пр. н. е. - 404 г. пр. н. е.)

Атинският пълководец и политик
бил ученик
и приятел на Сократ.
Но животът на Алкивиад
станал ад
в същия час,
когато загубил влияние
и власт.
И като бита карта
избягал в Спарта.
Но и там,
за негов срам
и позор,
не намерил хляб,
а само зор.
И при персийския сатрап
Тиасфери
направил трансфер и
постигнал успехи в чужбина
в своите сфери.
Тогава гръцките политически сили
му разрешили
да се завърне в Атина,
където
мястото му отдавна било заето
от политици и пълководци в златни доспехи.
И отново претърпял неуспехи.
От тях прокуден
бил принуден
в Тракия да избяга
за да търси по-добър бит.
И го намерил веднага.
Там бил убит.

ПЛАТОН
или за почтеността
(7 май 427 г. пр. н. е. - 347 г. пр. н. е.)

“Казват, че девет са музите: колко небрежно го казват.
Ето десетата със тях: тя от Лесбос - Сафо!”
Платон

Роден след смъртта на Перикъл,
през 88 цикъл
на Олимпиадата, под името Аристокъл.
Заради широките си плещи,
високо чело и здрав кокал,
а и за това, че много плещи
го нарекли “Широкия” злите езици.
Състезавал се с поети и трагици,
а побеждавал в борби.
Но не би.
След смъртта на Сократ
бил в Сиракуза, а във въпросния град
вилнеел тиранина Дионисий,
който при една от своите мисии
го продал в робство
за свое спокойствие и удобство.
И Платон за кадем
преподавал в градината на Академ
под девиза:
“Незнаещият геометрия да не влиза!”
Умрял е нелепо заради келепир
на един богат сватбен пир,
като оставил завещание
със съдържание:
“…каменарят Евклид от години
ми дължи три мини,
живях далече от всяка лъжа
и никому нищо аз не дължа”.

АРИСТИП
или за конформизма и парите
(ок. 435 г. пр. н. е. - 355 г. пр. н. е.)

Аристип
бил многолик
сократик,
дип
носел чип
и бил готов
в атинската държава
във всичко да подражава
на великия философ.
И с всеки едил*
приятел бил;
ядял и пиел всеки ден божи
или с кратофил**
или с атински велможи.
И много преди появата на Византия
и други Аристипи,
можел да носи царска мантия,
и да се облича в дрипи.
Одобряван е от много комисии,
като патил и препатил,
защото на тиранина Дионисий
станал приятел.
Философът Диоген,
без да върти и суче,
казал, че Аристип е с ген
на „царско куче”.
А когато въпросният Диоген
миел зеленчуци в леген
и му се подиграл не на шега,
че ако с тях е хранен,
нямало да е слуга
в дворец на тиранин,
Аристип
се разсмял до хрип
на томува
с гърлени звуци
и му казал, че ако умеел да общува
с мало и голямо -
нямало да мие и яде само
зеленчуци…
Щом Дионисий го попитал и
защо философите
при богатите са молители
за да не ядат обелките от картофите
и просията не била им чужда -
не е ли на философията краят?,
Аристип
отговорил по свой тертип:
философите знаят
от какво имат нужда,
а богатите и това не знаят.

То не отсега е.
Някой започнал да го ругае,
а той се дръпнал настрана,
защото нямал вина,
но нахалникът му с нахалник,
явно някакъв дребен началник,
го настигнал на отсрещния тротоар
със зейнала паст на звяр:
- Защо бягаш, Аристипе?
И продължил ругатни да сипе.
- Твое право е - отговорил Аристип -
да ме ругаеш като противен тип,
а пък аз, глупава главо,
да не те слушам имам право…

И бил изправен на съд,
но и тогава
заради пари и слава
адвокатите не били кът,
а и не криво-ляво
завършвали право.
Спечелил делото с адвокат -
много устат и окат
гьонсурат,
който с високомерие
плюс лицемерие
го попитал по същество:
- Е, с какво
ти помогна Сократ?
Аристип
със своя сократовски чип
отговорил амен-амен:
- Сократ ми помогна с права
и със страница вече прелистена,
а и с това,
че което ти каза в съда за мен
беше самата Истина…

—————-

*Полицай. - Бел. а.
**Кратофил - властолюбец - Бел. а.

ДИОГЕН
или за философията на цинизма
(404 г. пр. н. е. - 323 г. пр. н. е.)

Роден на брега на Черно море
в град Синопа,
син на сарафин -
банков чиновник и администратор,
който умеел по-добре
от Зевс, откраднал Европа,
да краде като фалшификатор.
И Диоген, като млад,
наследил
бащиния занаят
и не на един местен едил*
бил
до болка познат.
Мразел науките,
като всеки хаймана,
но не бил от неуките:
намразил и всяка злина,
ама на -
и той като Езоп
станал роб.
Когато бил изведен за продан
на близкото тържище до агората,
и го попитали за какво е годен,
казал: - Да властвам над хората….
И се обърнал към глашатая
с тяло биче
на каруцар:
- На пек не трая
и повече не чакай;
не мълчи като добиче,
а обяви желае ли някой
да си купи господар…
И го купил богаташът Евклиад,
че Диоген бил силен и млад,
находчив, умен и хитър -
навсякъде и във всичко арбитър,
а за околните това било ад.
С Платон ден и нощ
бил на нож,
че философът в дактил или спондей
(накрая с хорей),
т. е. в хекзаметър, а
устно в ямб, амфибрахий и анапест -
в ефира, в етера
и цялата стратосфера
го обиждал с „ПЕС
по-ненаситен от хетера”.
И дори в епистрофа**
„гладно псе”
наричал циник-философа.
А Диоген живеел на хляб и вода
от воля и свобода
само с тояга и торба,
а в нея - чаша и сахан,
които подарил на един хан,
когато видял двама слепи
да пият вода от шепи,
а друг - не толкова сляп,
да сърба чорба
от издълбан хляб.
Неговата лична свобода
за околните била беда
от „бия” до „бода”
с ум и
остри думи.
Някакви чужденци в града
поискали да видят Демостен.***
И той насочил към тях
средния си пръст
като остен
и казал със смях:
- Ето го демагога на атиняните,
стопанинът на стопаните
в цял ръст,
най-добрият оратор,
политик
и интелектуалец.
Той става за всеки гъз… -
и свил безименен пръст
и показалец.
С този древен емотикон
мръснишки
замествал всеки закон
и станал по-известен
от обичай местен
и от Троянския кон,
че от времето на Диоген се предава
по невидими нишки
на всяка държава.

Диоген
бил роден
циник.
Като такъв нямало по-велик
дори държавник
и политик.
Хранел се на агората и напук
на забраната
си гледал прехраната,
а на недоволните
казвал със смях:
- От глад се отива при болните,
а аз точно тук
огладнях…
И за зелника и за лудия
споменал на площада,
след едно от поредните си ръкоблудия,
но подхванал прилична тема,
от която повече се възмущава:
- Де да можеше човек
и като си разтрива корема,
да не огладнява.
Бил не само циник
с хаплив и остър език
но и зевзек.

Отишъл
на пир
за келепир,
но гладен и зъл,
а там
за подигравка и срам
му подхвърляли огризка
подир
огризка
в гуляйджийската кал.
И за капак,
след като се нахранил, все пак,
той подпретнал дългата си ризка,
вдигнал крак
и ги напикал.

Диогеновата слава
е такава:
на роб,
на когото господарят
се кланя.
В обществена баня,
потънала в нечистотия
и боклук,
Диоген попитал:
- А къде се мият тия,
които са се къпали тук?

Упрекнали го, че пие
в кръчма долнопробна и мръсна.
Отговорил: - Долнопробни и мръсни сте вие,
аз и в бръснарницата се бръсна…
Винаги бил язвителен,
когато искал да покаже
презрението си към другите
и със смях циничен и отвратителен
показвал, че даже
на всички от заслугите
е отвратен…
Диоген
никога не бил
като дебил
безучастен ням зрител.
Биел и ритал.

Развратен евнух
написал над дома си
с варак:
„Никакъв зъл дух
да не влиза тук! Да се връща!”
Диоген попитал:
- Ега си,
а как
стопанинът ще влиза
в своята къща?
Друг атинянин богат
го поканил в своя палат,
но му забранил да плюе.
Всуе.
Диоген му се изхрачил в лицето,
след което
казал само,
че не намерил по-добро място
в дома му.
А някакъв престъпник-рецидивист,
който поискал да му напомни,
че са братя по участ, глад и ситост,
Диоген нарекъл „лайнен глист
с претенции огромни”.
Излегнат в своя питос****
му казал със злъч и стръв,
като надигнал снага:
- Аз бях такъв,
какъвто си ти сега,
но ако разсъдиш
на ум и на глас -
какъвто сега съм аз,
ти никога няма да бъдеш…

Наричал Александър Македонски
свой съвременник и слуга конски,
защото обуздал
своя кон Буцефал.
А когато Александър го попитал:
- Страхуваш ли се от мен?
Диоген
веднага се окопитил:
- Ти какво си - зло или добро?
Царят в доспехи от злато
и сребро,
казал в ответ:
- Навсякъде съм приет
като добро за обществото…
И Диоген пак
му сложил похлупак:
- Тогава кой се страхува
или негодува
от доброто?

Учел, че Смъртта не е зло,
защото при среща -
било каквото било:
присъствието й
не се усеща.
И поискал да го погребат
с лице надолу,
за да не гледа как го…
насилват на голо,
защото твърдял
неуморно
с открито сърце,
че след земния дял
опакото става лице,
а долното ще стане горно…
С Александър умрели
в един ден
и по един закон
за цар и за роб.
В Атина - старецът Диоген,
а младият цар - във Вавилон.
Но кой знае къде ли
е техният гроб?

——————–

* Длъжностно лице с полицейски функции. - Бел. а.
**Повторение на една и съща дума или израз в началото и в края на всяка строфа. - Бел. а.
***Демостен (384 г. пр. н.е. -322 г. пр. н. е.) - Знаменит атински оратор и политик. - Бел. а.
****Голям глинен съд с яйцевидна форма и много широко устие; употребяван за съхранение на течности, храни и др. Всъщност това е „бъчвата”, в която е живял Диоген. - Бел. а.

ЕПИКУР
или за удоволствието и мълвата
(341 г. пр. н. е. - 271 г. пр. н. е.)

Роден е в атинския квартал
на остров Самос
и в него заживял
седем години само
след смъртта на Платон.
И твърдял,
че философията
е удоволствие голямо
със смисъл скрит
от нов тип,
който открил у Демокрит
и в книгите на Аристип.
И основал своя школа
първо на Лесбос,
а след това в град
на Дарданелите.
Учел, че Истината на тоя свят
е най-красива гола,
а Удоволствието
е цел дори на умрелите…
И се завърнал в Атина
на 18 години
със собствено мнение,
знание и богата култура,
за да покаже
даже
не само на близки и роднини
своето голям презрение
към учителите по литература,
които с глави на щраус,
заровени в пясъчен небосвод,
не могли да обяснят думата „хаос”
от поезията на Хезиод.
И стоиците
си прехапали езиците,
че били най-върлите му критици -
по-злобни от всички циници.
А на най-върлите
удоволствието е с тях да се дърлите.
И със зли отровни езици
от всяка своя страница,
от всеки свой вратник
наричали Епикур пияница
и похотлив долен развратник;
лепели доноси и клевети
по стени и врати,
че иска младежта да разврати
и всеки от него да се отврати.
Наричали го мерзавец, подлец и негодник,
който с учението си всяка минутка,
правел от учениците си бъдещ сводник,
или бъдеща проститутка…
(В ония времена
държавата била богата на семена,
че предизвиквала полюция
даже мъжката проституция…)
А при Епикур се учело,
че удоволствието е цел и свобода
и без тях човек е чучело.
Всеки ден той
нямал престой
и бил на хляб и вода;
дори имал разбирането,
че разточителство
за него е даже сиренето…
И на многобройната си аудитория,
чужд на всякаква дидактика,
доказвал нагледно своята теория
как изглежда на практика.
Доносници, измамници и измамени
го пръскали със зловонен прах
и хвърляли по него толкова камъни
че и в бъбреците си имал от тях.
Умрял на 72 години,
но преди да му дойде редът -
изпил за пръв чаша чисто вино
за удоволствие
и здравето на самата Смърт.

СЕНЕКА или за
философията на учителството
(54 г. пр. н. е. - 36 г. сл. н. е.)

Един луд римски император
(при това поет и актьор в театър)
убивал поданиците си злочести
от страх, че всеки способен сенатор
можел от трона му да го измести.

И учителят му - философът Сенека,
казал на безумния Нерон:
- Никога не можеш да убиеш човека,
който ще седи на твоя трон…

Но императорът не вслушал се, понеже
бил обзет от лудост нова.
И му заповядал вените си да пререже.
А като философ - да изпие и чаша с отрова.

От тогава са изминали не един и два века,
но още се знае и помни смъртта на Сенека.
А по причина на други по-нови мъчители,
философите не искат до днес да са техни учители.